Решение № 409 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000503528 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от М. И. К., подадена чрез процесуалния представител адв. А. И. Г. срещу Решение № 211/17.07.2025г. по търг.дело № 127/2024г. на Окръжен съд Благоевград, с което е признато за установено, че М. И. К. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД главница от 39 911,51 лв., начислена за периода от 12.01.2023 г. до 10.07.2023 г.,съгласно фактура № 0003481235 от 31.07.2023 г. и констативен протокол № 2002826 от 10.07.2023 г., на основание чл. 83, ал. 1, т.

6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, както и лихва от 2480,29 лв. /две хиляди четиристотин и осемдесет лева и двадесет и девет стотинки/, начислена за периода от 15.08.2023 г. до 30.01.2024 г., за които вземания на 15.03.2024 г. е издадена заповед № 160 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско дело № 301 от 2024 г. на Районен съд Разлог, поправена със заповед № 677 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 03.10.2024 г. по същото частно гражданско дело на Районен съд Разлог.

Счита решението за неправилно в обжалваната осъдителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно 1 изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени изцяло Решение № 211/17.07.2025г. по търг.дело № 127/2024г. на Окръжен съд Благоевград и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен.

Моли да му бъдат присъдени всички сторени деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение по повод на въззивното обжалване.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрк. С. П.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на окръжния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не се спори, а и се установява, че на ищеца

„Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД/ с предишно наименование „ЧЕЗ

Разпределение България“ АД/ е била издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г.

Не е спорно, че с ответника М. К., по отношение на който се твърди да е неправомерно присъединен към разпределителната мрежа, а и не се установява да съществува облигационна връзка по отношение на която същият да е клиент на ищцовото дружество за проверявания обект.

Видно от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол № 2002826/10.07.2023г. се установява, че при извършената от служители на ищеца проверка на обект, представляващ „фуражомелачка“, намиращ се в **********, е било констатирано, че електромера на абоната е демонтиран. Направено е неправомерно присъединяване с кабел СВТ 3х6+4кв.мм./ за фази R, S, T/, който в единия си край е свързан към въздушна мрежа с ниско напрежение, а в другия си край е включен към ел. инсталацията на обекта.

2

Посочено е в протокола, че по този начин на свързване консумираната ел. енергия не се измерва. Отразено е че присъединяването е премахнато и захранването е преустановено.

Ползвател на обекта е М. И. К., с адрес с.***, общ. Белица.

В протокола е отразено, че същият е съставен в присъствието на независим свидетелпредставител на Федерацията на потребителите. Установено е че свидетелят е присъствал през цялото време на проверката и при изготвянето на констативния протокол, с което е спазено изискването на чл.47, ал.3 от ПИККЕ, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Не е спорно, а и се установява, че въз основа на съставения от служителите на ответника Констативен протокол № 2002826/10.07.2023г. и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ищеца за периода от 12.01.2023г. до датата на извършената проверка от служителите на ищеца на 10.07.2023г., т.е за период, съответстващ на изискванията на чл.51, ал.1 от Правилата.

Въз основа на констативния протокол е издадена фактура № 0003409358/21.03.2022г. за сумата 39 911,53 лева за исковия период от 12.01.2023г. до 10.07.2023г., която фактура е представена и е приета като доказателство по делото.

Видно от събраните по делото гласни доказателства- свидетелските показания на Ю.

Ц./ участваща в проверката като независим представител на Федерацията на потребителите/ и на Д. Г./служител на ищеца/, че на 10.07.2023г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД са извършили проверка на обект, представляващ „фуражомелачка“, находящ се в с.***, общ. Белица, обл. Благоевград.

Свидетелите са установили, че обекта е бил без монтирано средство за търговско измерване, а проверяващите са констатирали, че обекта е неправомерно присъединен към електроразпределителната мрежа.

Констатациите на свидетелите Ю. Ц. и Д. Г. не се опровергават от показанията на свидетелите на ответника М. С. и Д. Т., последните само допълват, че когато отишли заедно до работилничката на М. И. К. установили, че катинарът на вратата на работилничката бил разбит и вратата била отворена.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.

269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.

Независимо от това следва да се добави и следното :

Не е налице на първо място соченото от жалбоподателя твърдение за неправилност и необоснованост в изводите на съда, че за ответника е налице материално-правна легитимация да получи претендираната сума. Противно на оплакванията на жалбоподателя изводите на съда за наличието на материално-правна легитимация на ЧЕЗ Разпределение са правилни като се е позовал на сега действащите към момента на извършване на проверката 3 и съставяне на констативния протокол Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ - обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. По силата на същите следва да се приеме, че е налице подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи това възлагане, като това предписание не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липсата на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт освен специалния характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ- по предложение на доставчика и на разпределителя на електрическата енергия.

Материално-правната легитимация на електроразпределителното дружество следва и от разпоредбите на чл. 50-56 от ПИККЕ, които уреждат правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, какъвто е без съмнение ЧЕЗ Разпределение, при установяване на несъответствие между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 от ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с процеса, част от който са и тези дължими суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕ. Ето защо и крайният клиент ще дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на чл.

41б,.б“а“ от ДР на ЗЕ.

Подобни изводи се съдържат и в мотивите на актуалната съдебна практика- така напр. Решение № 85/27.06.2022г. по гр.дело № 2582/2021г. на ВКС, Решение № 115/17.06.2022г. по гр.дело № 3817/2021г. на ВКС и Решение № 77/30.05.2022г. по гр.дело № 2708/2021г. на ВКС, като изводите на първоинстанционния съд са изцяло съобразени с тази практика на касационната инстанция. Решенията на ВКС постанови по чл.290, ал.2 ГПК макар и вече да не представляват общозадължителна съдебна практика са постановени от касационния съд в качеството му на съдебен орган, чиято едва от основни функции е да постига уеднаквяване на спорна и противоречива съдебна практика по определени материални и процесуални въпроси, с които се цели осигуряване на точното и еднакво прилагане на закона от съдилищата. Ето защо и противно на оплакванията и твърденията в жалбата няма как при наличието на вече установено в практиката разрешение на касационната инстанция по сходен казус няма как същото да не бъде съобразено от решаващия съд при решаването на конкретния правен спор.

В настоящия случай с постановяването на цитираната по-горе съдебна практика на ВКС поставения от жалбоподателя правен въпрос вече е разрешен и като се е съобразил с тази съществуваща константна практика, решаващият състав на първоинстанционния съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение.

Недоказани по делото останаха твърденията на въззивния жалбоподател, че служителите на оператора на мрежата са разбили входната врата на стопанисвания от 4 ответника обект. Разпитаната независима свидетелка от Федерацията на потребителите, както и служителят на мрежовия оператор, в показанията си потвърждават, че вратата е намерена заключена и със съдействието на служители на МВР са открили собственика на обекта, М. К., който им е отключил, за да получат достъп до вътрешността на обекта и да потвърдят съмненията си за нерегламентирано ползване на електроенергия. Същите установяват, че и ответникът е влязъл заедно с проверяващите в постройката и му е показано по какъв начин се ползва електроенергията, без същата да се отчита. Самият констативен протокол е подписан без възражения от ответника и ако наистина вратата на помещението е намерена разбита, то той би следвало да иска това обстоятелство да бъде отразено в съдържанието на протокола, доколкото чрез него се цели поставянето под съмнение на верността на констатациите на проверяващия екип. При това положение достоверността на показанията на свидетелите на въззивника, които твърдят че са намерили вратата на обекта разбита не се потвърждава от останалия събран по делото доказателствен материал, вътрешно противоречиви и неясни са и чрез тях съдът намира, че са предназначени да обслужат защитната теза на ответника и поради това не ги кредитира.

По делото се установява и че е налице хипотезата на чл.51, ал.1 от ПИККЕ, която се отнася до неправомерно присъединяване към мрежата, каквото в случая е налице по отношение на незаконно присъединения трифазен кабел. Както се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Ю. Ц. и Д. Г., че обектът на ответника е бил присъединен с монофазно захранване, като преди това не е била проведена задължителната процедура по чл.4, ал.1, т.5 от Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на потребители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа. Такава процедура не се установява, а и изобщо не се твърди да е била извършвана, което обстоятелство заедно с показанията на свидетелите потвърждава и констатациите в оспорения в битността си на частен свидетелстващ документ констативен протокол, че е налице нерагламентирано свързване и черпене на ел. енергия от преносната мрежа на ищеца, която консумирана енергия не е била разплатена от ответника и поради това е дължима от него.