Решение № 56 от 23.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Б , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иов Въззивно гражданско дело № 20201200501373 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Г.К.

Р., ЕГН **********, чрез адв. П.С., срещу решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд – Р..

Навежда се, че правните изводи на първоинстанционния съд не кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са обсъждани с оглед изградено предварително становище на решаващия съд, като се прави довод, че това е довело до постановяването на порочен съдебен акт. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил в пълнота фактите по делото, като е игнорирал както събраните по делото доказателства. Поддържа се, че е нарушен и материалния закон.

Навежда се, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като правният интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост е обвързан с преюдициално значение за признаването и упражняването на самостоятелни субективни права на ищците, относно конкретната претенция. Твърди се, че в полза на ищците е налице позитивно решение на органа по поземлена реституция и с предявяването на настоящия иск същите оспорват правата на собственост на ответниците върху процесния имот. Навежда се, че в конкретния казус са налице обстоятелства, които водят до недопустимост на предявения положителен установителен иск от 1 конкретните ищци срещу конкретните ответници. Твърди се, че преди предявяване на настоящия иск между страните се водили и са приключили няколко съдебни дела - гр. дело № 743/2008г., по описа на РС-Р., гр. д. 157/ 2015 г. по описа на РС-Р.; гр. дело № 943/ 2011г по описа на РС $ Р., гр. д. № 870/ 2004г по описа на РС-Р.; гр. дело № 696/2014г по описа на РС – Р., гр. дело № 656/ 2011г. по описа на РС - Р..

Поддържа се, че от така посочените дела е видно, че между страните е налице решение по гр. дело 943/ 2011 г. на PC Р., в което съдът е решил правния спор между същите страни за същия имот, като е отхвърлил претенциите на ищеца по отношение на същите ответници за същия имот и на същото правно основание. Така постановено решение по гр. дело 943/11 г. е първо по степен на преюдициалност на повдигнатия спор, се прави довод, като правата на ищците са отхвърлени и е налице идентичност между спора по гр. дело 943/ 2011 г. на PC - Р. и настоящия спор по отношение на страни, предмет, основание даже и в описаните обстоятелства в двете искови дела силата на пресъдено нещо на решението по отношение на страните предмета по гр.дело №

943 /11 г. се разпростира и към настоящия спор. Поддържа се, че при предявяване на исковете си по гр. дело 943/11 г. и по гр. дело № 869/2004г. и гр. д. № 870 /2004г. на PC Р., ищците сочели като основание на претенцията си решение 858а/ 30.04.2004 г. на ОСЗ - Б.. Навежда се, че е налице идентичност на фактите, към момента на завеждане на предходните дела между страните и настоящия спор. Факта, че между страните са водени дела, приключили с влезли в сила решения е отбелязан от пълномощника на ищците в самата ИМ. Прави се довод, че пълномощникът обаче умело избягва да признае действието на СПН на предходните решения с мотив, че при последвалото обжалване от страна на ищците на решението по гр. дело № 943/ 2011 г., въззивната инстанция - Решение № 747 по в. гр. дело 1008 /2012 г. на ОС - Б/ е посочила като аргумент за потвърждаване на първоинстанционното решение и обстоятелството че „реституцията не е била финализирана в нейна полза „ /в полза на наследодателката на ищците/. Не оспорва въззивникя този факт, но сочи, че преди този абзац, решаващия съд е приел, че „въззивния съд не споделя оплакванията във въззивната жалба, че обжалваното решение е необосновано, тъй като въззивниците са собственици по наследство и на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ, материализирана в решение 858 а от 30.04.2004 г., като по надолу директно е записано „ тъй като предмет на пълно и главно доказване е правото на собственост на ищците . И тъй като те не са провели такова за установяване своето право на собственост върху процесиите имоти е безпредметно обсъждането на правото на собственост на ответниците“. Поддържа се, че не само от цитираните абзаци от посоченото решения на съдилищата, но и от целия прочит на тези съдебни актове се установява, че искът на ищците е отхвърлен, поради недоказаност, а не поради наличие на процесуална пречка, което не е основание за отхвърляне на иска, а представлява основание за допустимост на предявения иск.

2

Поддържа се, че в конкретния казус е налице и друга процесуална пречка за допустимост на предявения иск. След проведената съдебна процедура по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ от ищците относно процесния имот, ОСЗГ — Б. постановява Решение 858“б“/ 08.09.2004 г., като посоченото решение съдържа отказ за възстановяване на собствеността на наследници на Ал. К.а в съществуващи, стари реални граници земеделски имоти, представляващи нива от 0.405 дка, находяща се в Б. в местността „О.“, при граници /съседи : М.Д. Г. Стр. , Г. Дж и пасище /процесния имот /. Сочи се, че този отказ е обжалван пред PC Р. от ищците по делото, като съдът се е произнесъл с Решение № 958/ 12 г. по гр. дело 781/ 2004 г., с което решение е отхвърлил като неоснователна жалбата на ищците. Сочи се, че основният мотив на съда, за да постанови своя акт е нерешения спор към минал момент, относно процесните 405 кв. метра. По късно, без да е проведено производство за решаване на евентуален спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ОСЗ - Б. постановява ново Решение 858 / 25.06.2018 г.на ОСЗ - гр. Б., с което удовлетворява претенциите на ищците. Навежда се, че постановеното Решение 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ - гр. Б. е незаконосъобразно, като решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Те се ползват с определен стабилитет. Изменението им от административния орган, без съответните законови изисквания е незаконосъобразно и води до невалидност на постановените „повторни“ актове. Поддържа се, че постановеното решение по гр. дело 781/ 04г. на PC Р., има за последица влизане в сила на обжалвания акт - Решение 8586 / 08.09.2004г. на ОСЗГ – Б., като се прави довод, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, със съответния стабилитет и службата не може да го отменя или изменя, като повторното произнасяне - Решение 858а/ 25.06.2018 г. на ОСЗ – Б., по същия правен казус, обосновава нищожност на последния.

Поддържа се в жалбата, че ако строго формално се приложи закона, то установителното действие на реституционното решение относно земеделски имот, поражда действие единствено след снабдяването на постановения акт на реституционния орган със скица към него. Правото на собственост преминава в патримониума на наследниците на лице, внесло имота в ТКЗС, при изпълнение на всички елементи от фактическия състав на възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като приложима е тази редакция на правните разпоредби, които са действали към момента на постановяване на решението от Поземлената комисия. / чл. 18 ж ЗСПЗЗ-В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота.

Твърди се, че в представеното от ищеца Решение № 858/ 25.06.2018 г. не са 3 изпълнени изискванията на тази разпоредба - имота не е индивидуализиран по местоположение, не са посочени неговите граници. Съгласно чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, Общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската поземлена комисия, а за имоти в строителните граници на населените места - и от техническата служба на общината. Прави се довод, че за да произведе своето действие решението за възстановяване правото на собственост е било необходимо издаването на скица за съответния имот, като едва след издаването на скица на имота съгласно чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Навежда се, че представената проектна скица и Заповед № 17-125/ 20.02.19 г. на Началника на СГКК за отказ за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., заявено от единия ищец не представлява изпълнение на това изискване на закона. Придобивното основание, на което ищците основат претенцията си за собственост върху процесния имот е реституция и наследство в полза на общия им наследодател - Ал. К.а, б.ж . на гр. Б., материализирано в Решение № 858а / 25.06.2018г.на ОСЗ - гр. Б., като към исковата претенция, ищците не са приложили скица, конкретизираща и индивидуализира границита на претенцията им. Поддържа се, че индивидуализирания в петитума на исковата молба недвижим имот е различен по съседи от имота, предмет на Решение № 858/ 25.06.2018 г.

При евентуалност се прави възражение за неоснователност на иска.

Навежда се, че наследодателят на ищците – Ал. Г.ева К.а, бивш жител на гр.

Б., е имала имот в процесната местност – О., който имот е възстановен на наследниците с решение № 1Б/ 05.01.1999 г. на ОСЗГ – Б., който имот е възстановен на ищците и представлява ПИ № 160052по КВС на гр. Б. от 3 185 кв. м., който имот е ПИ № 02676.16052 по КК на гр. Б.. Твърди се, че имот с ПИ № 02676.16052 по КК на гр. Б.с площ от 318609 кв. м. е продаден на С.И.

Коджабашева и К. И. П. – н. а. № 28/ 25.05.2006 г.

Поддържа се, че процесният имот представлява земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, което позволява на общината, която стопанисва тези имоти, да ги придобие след изтичането на 10 годишен срок от влизане в сила на КВС, която за гр. Б. е влязла в сила 1998 г..

Поддържа се, че издаденото решение № 858/ 25.06.2019 г. за възстановяване правото на собственост на наследници на Ал. Г.ева К.а на имот – пасище от 2.651 дка, м. „О.“, осма категория, имот с № *** по КК на гр. Б., е незаконосъобразно.

4

Поддържа се, че притежаваният имот от наследодателят на ищците в местността „О.“, гр. Б., е бил записан като имот с пл. № 561 - „нива„ с площ от 1829 кв. метра и имот с пл. н. 562 , „нива „ с площ - 802 кв. метра, като освен тези два имота ищците с решение 1 Б / 05.01.99 г. на ОСЗГ Б., други имоти, в конкретната местност, не са притежавали, като възстановените имоти на ищците са идентични с имот ПИ *** по КК на гр. Б..

Сочи се, че в атакувания съдебен акт, възраженията на въззивника относно упражняване на косвен съдебен контрол от съда върху Решение 858/ 25.06.18г. на ОСЗ - гр. Б., основаващо правата на ищците по конкретния спор, не са разгледани от решаващия съд. Съдът е приел, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да навежда възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК, респ. на ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота, като според съда, ответникът не би могъл да възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Сочи се, че своите съждения съдът е основал на Тълкувателно решение № 9 / 7.11.2012 г. по т. д.