Определение № 879 от 11.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. София, 10.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Членове:

Емилия Василева

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20238002900409 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по депозирана молба от ответника по касация „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с искане за допълване на постановеното по делото определение № 68 от 12.01.2024г. по т.д. 409/2023г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в частта за разноските, като му бъде присъден сторения разход за представляването му по делото от адвокат във връзка с изготвяне на писмен отговор по касационната жалба в размер на сумата 19 200 лв. Излага, че като ответник по касация има право на сторените разноски за представляването му от адвокат с оглед недопускането до касация на въззивното решение по касационната жалба на ищците. Сочи, че е представил доказателства за извършването им по делото, както и че е претендирал присъждането им. По тези доводи моли съдът да допълни постановеното по делото определение в частта за разноските като му присъди такива за сумата 19 200 лв.

С депозиран в срок писмен отговор насрещните страни, С. Щ. Я., А. Щ.

Я. и Д. Щ. К., оспорват молбата като неоснователна. Излагат, че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, поради което не се доказва конкретен договорен размер на адвокатското възнаграждение, и последният разход не следва да бъде присъждан, като цитират съдебна практика в този смисъл. При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед предмета на делото и липсата на правна и фактическа сложност на отнесения до касационния съд спор и молят същият да бъде намален, включително под размерите по Наредба 1/2004г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения, като се позовават на практиката на СЕС по дело С-438/2022г.

1

Молбата е депозирана в срок от страна по спора с легитимиран с молбата интерес от депозиране на същата, предвид на което е допустима.

Молбата е частично основателна.

Видно от преписката по делото ответникът по касация „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД е депозирал в срок писмен отговор на касационните жалби, подадени от С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К., приложен на л. 135 до л. 138 от делото. С писмения отговор е поискал присъждане на разноски. С две молби от 30.03.2023г. и от 30.11.2023г. е поискал отново присъждане на разноски, с приложени фактура № 889/15.03.2023г. за сумата 19 200 лв., издадена от Адвокатско дружество „Христова, Т. и Илиев“, с получател „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД и вписано основание за издаването – изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство по д. 378/22г. на АС – Пловдив, и платежно нареждане за плащане на сумата по фактурата от 16.03.2023г. Към втората молба е приложен и списък за разноските за сумата на адвокатското възнаграждение.

Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.

Противно на поддържаното от ищците с отговора на молбата по чл. 248 ГПК нито законовата разпоредба, нито ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС въвеждат изискване направените разноски за процесуално представителство на страната от адвокат да бъдат доказвани единствено чрез представяне на сключен договор за правна защита и съдействие.

Съобразно разясненията, дадени с т. 1 от горецитирания тълкувателен акт, съдебни разноски могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК, само когато е доказано извършването им. Изтъкнато е, че когато между страните е договорно заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Последната хипотеза е разграничена от случаите, когато възнаграждението е заплатено в брой, и е посочено, че в тези случаи плащането следва да бъде отразено в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като последният в тази хипотеза има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение.

В процесния случай ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД е представил по делото с представения списък за разноски по чл. 80 ГПК издадена фактура № 889/15.03.2023г. от упълномощеното да представлява страната Адвокатско дружество „Христова, Т. и Илиев“ за дължимо възнаграждение за защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на въззивното решение по т. д.

378/2022г. по описа на АС - Пловдив, в размер на сумата 19 200 лв. с вкл.

ДДС. Приложено е и преводно нареждане за извършен банков превод по сметка на адвокатското дружество за същата сума с вписано в документа 2 основание за плащането – Ф№ 889/15.03.2023г.

Горните документи според настоящия състав на съда са достатъчни и удостоверяват реалното извършване на претендирания от страната „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД разход за представляването й пред ВКС от адвокат, като непредставянето на конкретно сключен между страните договор за правна защита и съдействие по конкретното дело, а само общо пълномощно за процесуално представителство, не е пречка разходът да бъде присъден при съобразяване правилата на чл. 78 ГПК.

С отговора на молбата насрещните страни С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К., са направили възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението на ищците според настоящия състав на съда се явява основателно, като съдът съобразява предмета на делото – подадени касационни жалби от ищците само срещу отхвърлителната част на въззивното решение при влязло в сила решение за уважените размери от 80 000 лв. за всеки, както и извършените от процесуалния представител действия, изразяващи се в подаване на един общ отговор на жалбите на ищците, разположен на л. 135 – л. 138 от делото, с който е взето кратко становище по основанията за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбите, като приема, че следва да намали дължимото се адвокатско възнаграждение до сумата 4 800 лв. общо, или всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 600 лв. При определяне на последния размер съдът съобразява задължителната за националните съдилища и цитирана от ответниците по молбата практика на СЕС по дело С438/22.

По тези мотиви по молбата на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД следва да бъде допълнено определение № 68 от 12.01.2024г. по т.д. 409/2023г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в частта за разноските, като всеки от ищците С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К. бъдат осъдени да заплатат на ответника сумата 1 600 лв. – разноски по делото. В останалата част молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 68 от 12.01.2024г. по т.д. 409/2023г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в частта за разноските, като ОСЪЖДА С. Щ. Я., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 600 лв. – разноски пред ВКС.

ОСЪЖДА А. Щ. Я., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 600 лв. – разноски пред ВКС.

3

ОСЪЖДА Д. Щ. К., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 600 лв. – разноски пред ВКС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.н. 1027/18.01.2024г. по описа на регистратурата на ВКС от ответника по касация „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с искане за допълване на постановеното по делото определение № 68 от 12.01.2024г. по т.д. 409/2023г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

4