Определение № 5 от 10.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500571 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена от „Юроспийд“ ООД въззивна частна жалба против Разпореждане № 625/ 31.10.2023 г. по ч.гр.д. № 722/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за издаване в негова полза на изп. лист въз основа на Арбитражно решение от 05.06.2020 г. по ВАД № 224/ 2019 г. по описа на Арбитражния съд към Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация“. Жалбоподателят счита за незаконосъобразен извода на съда за нищожност на арбитражното решение като постановено по неарбитруем спор с оглед разпоредбите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА. Излага, че спорът, по който се е произнесъл Арбитражният съд, има за предмет договор за обучение – договор за предварителна квалификация, който макар и уреден в КТ не поражда трудово правоотношение, а има облигационен характер. Поради това спорът не попада в изключенията по чл.19 ал.1 ГПК и арбитражните съдилища са компетентни да го разгледат. Позовава се на практика на ВКС в сочения смисъл. Моли обжалваният акт да бъде отменен и съдът да уважи молбата му за снабдяване с изп. лист.

Частната жалба е депозирана в законовия срок, от правоимащо лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Молителят е представил Арбитражно решение от 05.06.2020 г. по ВАД № 224/ 2019 г. по описа на Арбитражния съд към Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация“, с което Л. К. К. е осъден да заплати на дружеството сума в общ размер от 4000 лв., представляваща неустойка за неизпълнен Договор за обучение от 1

17.08.2016 г., ведно със законната лихва върху същата сума от датата на подаване на иска 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 980 лв., представляващи сбор от заплатените по делото арбитражни такси, разноски и юрисконсултско възнаграждение. Това решение представлява изпълнително основание по чл.404 т.1 ГПК. ОС – Плевен е приел, че на основание чл.47 ал.2 ЗМТА арбитражното решение е нищожно, защото е постановено по неарбитрируем спор, доколкото има за предмет права по трудово правоотношение, а именно по Договор за обучение от 17.08.2016 г., сключен на основание чл.235 КТ. Позовавайки се на чл.405, ал.5 ГПК, съгласно която разпоредба съдът следва да откаже да издаде изп. лист въз основа на нищожно арбитражно решение, ОС е отхвърлил искането на молителя.

Изводът на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата инстанция.

Несъмнено съгласно чл.19 ал.1 ГПК страните по имуществен спор, който има за предмет права по трудово правоотношение, не могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд и такава арбитражна клауза би била нищожна, съответно арбитражен съд не е допустимо да разгледа такъв спор, ако бъде сезиран с него, а ако се произнесе по него, решението му ще бъде нищожно съгласно чл.47, ал. 2 ЗМТА. В случая обаче решението на Арбитражния съд не е постановено по трудов спор и не касае права по трудово правоотношение. Видно от съдържанието на процесното решение, предмет на спора е дължимостта на неустойка по договор, по силата на който „Юроспийд“ ООД се е задължило да организира и заплати извършването на обучение, да осигури издръжка за обучението за курс за професионална компетентност за превоз на товари, курс за водачи, превозващи опасни товари и пр., като заплати и таксите за явяване на изпит и за издаване на свидетелства за квалификация, т.е. по договор за квалификация по чл.235 КТ. Договорът за квалификация с лице, което не работи, уреден с разпоредбата на чл.235 КТ, както и договорът за повишаване на квалификацията и за преквалификация по чл.234 КТ, сключен между работодател и негов работник/ служител, макар и да са уредени от трудовото право нямат характер на трудови договори, защото с тях не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя с насрещно задължение на работодателя да заплаща възнаграждение. За тези договори са приложими общите правила на ЗЗД. В този смисъл е налице практика на ВКС, която се споделя от настоящия съд – Определение №507/30.10.2018 по гр.д. №3324/2018 г. IV г.о. на ВКС, Решение № 227/19.4.2011 г. по гр.д.№1861/2010 г. на IV г.о. на ВКС. Съществените елементи на тези договори са посочени в чл.234, ал.2 КТ – професията и специалността, по която работникът/ служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за времето на обучение, а несъществените елементи са свързани с възможността страните да уговарят задължение на обучаващия се да работи при работодателя за срок не повече от 5 години, отговорност на същия при

2 незавършване на обучението, при непостъпване на работа след успешно завършено обучение, при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на договорения срок и др., като на общо основание страните могат да уговарят и заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД. След като спорът относно дължимостта на неустойка по облигационен договор не е изключен от компетентността на арбитражния съд на основание чл.19 ал.1 ГПК, постановеното от последния решение не е нищожно и се явява годно изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение вземане в полза на молителя.

Аргументиран от изложеното, ВТАС намира, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. То следва да бъде отменено и искането на „Юроспийд“ ООД следва да бъде уважено, като бъде издаден изп. лист в негова полза срещу Л. К. К. при възпроизвеждане диспозитивите на Арбитражно решение от 05.06.2020 г. по ВАД № 224/ 2019 г. по описа на Арбитражния съд към Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация“.

Молителят е претендирал присъждането на разноски за производството, но такива не му се дължат. Производството по издаване на изп. лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително производство, но изп. лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото именно той овластява съдебния изпълнител да предприеме принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изп. лист се налага изводът, че разноските за издаването му, в това число заплатената държавна такса, се включват в разноските по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК, които следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изп. лист. В този смисъл е Определение № 617/16.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6154/ 2013 г. на I г.о. на ВКС. С оглед изложеното, на молителя не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, а той има право да претендира сторените такива в изпълнителното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 625/ 31.10.2023 г. по ч.гр.д. № 722/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изп. лист в полза на „Юроспийд“ ООД, ЕИК 832075353, с.

Петърч, Област София, като се възпроизведат диспозитивите на Арбитражно решение от 05.06.2020 г. по ВАД № 224/ 2019 г. по описа на Арбитражния съд към Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация“.

Определението подлежи на обжалване от длъжника пред ВКС в двуседмичен 3 срок, считано от връчване на покана за доброволно изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4