Решение № 9 от 27.01.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Търговище, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОНКА В. ЯНКОВА

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ при участието на секретаря ИРИНА П. В.А в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Частно наказателно дело № 20233500200029 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС ).

Делото е образувано по реда на чл.16 от ЗПИИРКОРНФС по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение 21.1516423.9 за налагане на финансова санкция в общ размер на 113.50 евро, постановено от несъдебен орган –Polizeiprasidium Rheinpfaz – Германия на 11.11.2021год. и влязло в законна сила на 25.12.2021год срещу българския гражданин И.И. М. от с. ******* роден на ******* година с последен известен адрес ул.“******* “№**** с.******** общ. ******* .

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на глоба, в общ размер 113.50 евро, за допуснато нарушение на правилата за управление на МПС- 85.00 евро, както и 28.50евро разноски.

1

При изиска справка от НБД Население се установи, се установява, че трите имена и адрес на лицето са И. И. М. роден на ******* година в гр.Търговище, ЕГН- ********** с последен известен адрес ул.“******* “№**** с.******* общ. ********.

В съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на наложената финансова санкция.

Засегнатото лице М. не редовно призован, не се явява, представлява се от служебно назначен служебен защитник- адв. С. М. от ТАК, същия изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции – издадено въз основа – на решение 21.1516423.9 за налагане на финансова санкция в общ размер на 113.50 евро, постановено от несъдебен орган –Polizeiprasidium Rheinpfaz – Германия на 11.11.2021год. и влязло в законна сила на 25.12.2021год срещу българския гражданин И. И. М. роден на ******* година в гр.Търговище, ЕГН********** с последен известен адрес ул.“******* “№**** с.******* общ.

********.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на глоба, в размер 85.00 евро, за допуснато нарушение на правилата за управление на МПС, както и 28.50евро разноски.

Това административно нарушение се отнася за нарушение извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции.

Същото е преведено на български език. Не са събрани доказателства, че срещу лицето за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят 2 изпълнение на решението недопустимо. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на общо 113.50 евро за допуснато нарушение на правилата за управление на МПС.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по- горе, което съставлява административно нарушение и според българското законодателство – лицето М., „като водач на МПС, на 15.09.2021год. в 16.02 ч. в Neustad ( Wied), федерална магистрала 3 при 45.550км. район Neustadt , посока на движение Франкфурт/Майн, въпросното лице в качеството си на шофьор на лек автомобил с регистрация Т 67-97СТ превишил допустимата максимална скорост извън населени места от 100 км.ч. с 21кмч.“. Административно нарушение съгласно параграф 41 ал.1 в съчетание с Приложение 2 парагр.49 /Наредба за движение по пътищата и ,Закон за движение по пътищата е Каталога за глобите.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по- горе, което съставлява административно нарушение и според българското законодателство .

Решението е постановено срещу лице, което към момента на извършване на административното нарушение е било пълнолетно, носи административнонаказателна отговорност и подлежи на административно-наказателно преследване за административните нарушения, които обосновават решението.

Видно от представеното Удостоверение касае се за писмено производство, М. е бил уведомен за решението и е имал възможност да отнесе делото до съд. Заинтересованото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител, като същият не е пожелал повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.

Официалния курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва 3 да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.955.83 лева. От така посоченото равностойността на 113.50 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 221.98 лева. (двеста и деветдесет и един лв.и деветдесет и осем ст. / по курс на Българската народна банка към датата на влизането на решението в сила.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение №21.1516423.9 за налагане на финансова санкция в общ размер на 113.50 евро, постановено от несъдебен орган –Polizeiprasidium Rheinpfaz – Германия н а 11.11.2021год. и влязло в законна сила на 25.12.2021год срещу българския гражданин И. И. М. роден на ******* година в гр.Търговище, ЕГН- ********** с последен известен адрес ул.“******** “№**** с. ******* общ. ******* по официалния фиксиран курс на БНБ равностойни по официалния фиксиран курс на БНБ на 221.98 лева.

(двеста и деветдесет и един лв.и деветдесет и осем ст. / към датата на влизането на решението в сила.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението, Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се 4 уведоми компетентния орган на издаващата държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава несъдебен орган несъдебен орган- Polizeiprasidium Rheinpfals Германия, чрез попълване на формуляр , и копие от същия да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5