Решение № 463 от 05.08.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Варна , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110201592 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ВИВЕГО“ ЕООД, с ЕИК 148110525, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Мадара“ № 30, бл.6, ап.74, представлявано от управителя И.В.И., депозирана чрез адв. Ив. Д.– САК против Наказателно постановление № 03-013206 от 30.09.2020 г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, а при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения,и нарушения на материалния закон, поради което се моли за неговата цялостна отмяна. Алтернативно се иска намаляване на имуществената санкция до минимално определената.

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована се представлява от своя процесуален представител -адв.Д., който поддържа жалбата.В пренията си по съществото на делото излага пространни аргументи за отмяна на НП, като акцентира 1 върху основания за недоказаност на административното нарушение Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за неговото заплащане.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатския хонорар.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2020год., свидетелите Р.П. и Р.Б., двете служители на Д „ИТ“- Варна, посетили районна на Зеленчукова борса, находяща се на адрес : гр.Варна, ул.“Академик Курчатов“ с оглед извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство. Пред едно от складовите помещения на борсата двете служителки констатирали, че св.М.П. продава грозде. В дейността му му помагала св. Л.П., която била съпруга на П.. Там се намирало и още едно лице -М.А.. Гроздето било ситуирано в щайги, разположени на тротоара пред складово помещение. На тротоара се намирали и уреди ползвани от св.П. при продажбата в това числа и машина за мелене на грозде.

За нуждите на дейността си, св.П. ползвал ток и вода от складовото помещение.

Последното било наето от въззивното дружество „ВИВЕГО“ ЕООД. В хода на проверката, проверяващите се легитимирали и поискали да разговарят с управителя на склада. Св.П. ги свързал с управителя на „ВИВЕГО“ ЕООД, който посочил пред проверяващите, че не знае за какво става въпрос. В хода на проверката св.П. представил на проверяващите Сертификат за произход на винено грозде, предназначено за производство на вина №24582200232020071/03.09.2020г. и Фактура, издадена от ЗП“Желез Железов“, с.Златар за продажба на 1852 кг. бяло грозде на „Вивего“ ЕООД.

Инспекторите представили на св.П. декларация по чл.402 от КТ и поискали от него да я попълни. Последният вписал в декларацията, в графата „работя в предприятие“„Вивего“ ЕООД. Вписал още за дата на започване на работа -08.09.2020г. , в графата „обект“- склад в гр.Варна, Зеленчукова борса, в графата работно време - от 08.00ч. до 16.00ч., относно длъжността – вписал продавач, като допълнил, че е нает да продава грозде, а относно почивките – събота и неделя, в работен ден- 1ч.. Отбелязал, че има сключен трудов, както и че получава трудово възнаграждение 400лв. месечно, но още не го е получил.

Впоследствие била връчена призовка адресирана до управителя на дружеството за явяване в ИТ на 23.09.2020год. и представяне на документи свързани с възникването изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, отчитане на работното време и т.н. Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си от проверката в констативен протокол №ПР2026664/25.09.2020г.

На 25.09.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-013206, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като като работодател е допуснал до работа лицето е допуснал до работа лицето М. Д. П., ЕГН ********** на длъжност „продавач" с определено 2 работно време от 08:00 до 16:00 часа, с определено трудово възнаграждение в размер на 400,00 лв. месечно и с определено работно място - обекта на контрол, склад с продажба на грозде, находящ се в гр. Варна, ул. „Академик Курчатов", зеленчукова борса, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение..

АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ЕООД, бил му предявен и връчен, като в него били вписани възраженията на управляващия- че твърденията в АУАН не отговарят на действителността. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения от въззивното дружество.

На 28.09.2020г. в ИТ били депозирани възражения от св.П., в които той посочил, че няма нищо общо с въззивното дружество, а неговият собственик единствено му е услужил с ток и вода.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „ВИВЕГО“ ЕООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.62, ал.1 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Р.П. и Р.Б.

(актосъставителя и свидетеля по акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите отразени в акта.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и М.П.. Последният потвърждава, че към момента на проверката е бил пред склад на въззивното дружество.

Сочи, че притежавал микробус, с който разнасял стока и продавал грозде на тротоара, което било негова собственост. Твърди, че не е работил за въззивника, а бил използвал единствено ток и вода от склада на същия. Сочи, че проверяващите са го питали чия собственост е гроздето и дали има документ за произход. Твърди, че е отговорил, че гроздето е негово, но тъй като преди две седмици бил доставил грозде на управителя на дружеството, представил на проверяващите фактурата за закупуването му и сертификата за произход. Сочи, че поради заблуда от проверяващите органи е попълнил декларация, която не отговаря на истината. При предявяване на същата твърди, че текста е изписан от него, но подписа в декларацията не бил негов.

Като свидетел в хода на съдебното следствие бе разпитана и Л.П.. Същата твърди, че продаваното грозде е на съпруга й, като в деня на проверката била там, за да му помогне. Сочи, че машината за мелене на грзде била собственост на П., който вземал ток и вода от склада на възз. дружество. Твърди, че при проверката попълнила декларация под диктовката на една от проверяващите- св.П., тъй като не знаела какво да напише, а и била в отпуск по майчинство.

Предвид твърденията а св.П., че не е положил подпис в декларацията, приложена 3 по АНП, съдът сне образци от почерк и подпис на същия,като назначи съдебно почеркова експертиза. Видно от заключението на същата както подписът положен в графата „Декларатор“, така и саморъчно изписаният текст в декларацията са положени, съответно изписани от св.М.П..

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Като компетентно и безпристрастно, съдът кредитира и заключението по назначената съдебно- почеркова експертиза, изготвена от вещото лице В.В..

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите, дадени в с.з. АУАН, декларации по чл.402 от КТ, СПЕ, удостоверение от „Балев корпорейшън“ ЕООД, писмо от Район „Младост“ на Община Варна, идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени уведомления, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя „ВИВЕГО“ ЕООД, с ЕИК 148110525, а именно- седалище и адрес: гр. Варна, ул. „Мадара“ № 30, бл.6, ап.74.

Обстоятелството, че възз. дружество е регистрирано на посочения адрес е отразено по партидата същото в националния ТР /общодостъпен за всички/. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа 4 отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила.

В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено.

Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен.

Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват на 24.11.2020г. че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, 5 получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не помалък от две.