Решение № 139 от 25.07.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Първомай, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255340100055 по описа за 2025 година

Предявен е първоначален иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

26, ал. 4 във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите и насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Първоначалният ищец Т. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от Н.П.П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Х. М. Г., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че клаузата за дължимост на неустойка по чл. 11, ал. 1 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит № 1171723/23.10.2024 г. е нищожна.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № 1171723/23.10.2024 г. за потребителски кредит първоначалният ответник предоставил паричен заем от 900, 00 лева на първоначалния ищец, който следвало да възстанови на първия заемната сума разсрочено на 23 седмични погасителни вноски с лихва при фиксиран лихвен процент от 50, 00% и годишен процент на разходите от 65, 60%, а съгласно клаузата по чл. 11, ал. 1 – да му заплати и неустойка в размер на 383, 77 лева при неизпълнение на задължението си по чл. 5, ал. 1 от контракта да осигури едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица.

1

Заемателят усвоил изцяло заемните средства, но счита процесната уговорка за нищожна поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаване на тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи, че е уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, по съображения че за задължението, чието неизпълнение санкционира, кредиторът е въвел практически неизпълними от потребителя условия с цел да постигне допълнителна печалба, водеща до оскъпяване над прага по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и невключена в лихвения процент.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 878/25.02.2025 г., с който първоначалният ответник чрез пълномощника си застъпва становище за неоснователност на иска. Навежда, че договорът съдържа изискуемите се от чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити, че бидейки разход, който е дължим в случай на неизпълнение, неустойката не може да се приравни на възнаградителна лихва и по аргумент от чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е компонент при пресмятането на годишния процент на разходите, който не надхвърля нормативния максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. Освен това, за изискването да учреди обезпечение и за дължимостта на неустойка при неизпълнението му, както и за възможността да се откаже от договора, заемателят бил надлежно предизвестен с предоставената му преддоговорна информация.

С насрещна искова молба отправя претенция за неговото осъждане да му върне заемната сума от 900, 00 лева на договорно или евентуално на извъндоговорно основание, ведно със законната лихва от датата на съдебното завеждане на насрещния иск – 25.02.2025 г., до окончателното изплащане, с твърдения, че не е издължил нито една от вноските по кредита.

Със своевременно подаден Отговор вх. № 1379/28.03.2025 г. ответникът по насрещния иск оспорва същия. Излага аргументи за недействителност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК с произтичащите от второто последици по чл. 23 от ЗПК. Изтъква, че същият противоречи на добрите нрави поради явна и значителна нееквивалентност на насрещните престации, водеща до неоправдано облагодетелстване на финансовата институция и злепоставяне на интересите на потребителя, доколкото величината на уговорената възнаградителна лихва, увеличена със скритата такава под формата на неустойка, надхвърля драстично трикратния размер на законната лихва и не е съизмерима със стойността на заема, срока за възстановяването му, наличието или липсата на обезпечение, разходите на кредитора, поетия от него риск и добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Като пороци отбелязва и нарушените изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и в частност посочените в договора лихвен процент и годишен процент на разходите не са действително прилаганите, защото не включват неустойката. Несъответствието води и до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с 2

Писмено становище вх. № 2148/21.05.2025 г. и Молба вх. № 2494/12.06.2025 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по Искане № 9472934/23.10.2024 г. (л. 22) на първоначалният ищец Договор за потребителски кредит № 1171723/23.10.2024 г. (л. 26 – л. 29) първоначалният ответник му отпуснал потребителски кредит от 900, 00 лева. Предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 23 – л. 25), заемателят усвоил заемната сума и следвало в срок до 19.02.2025 г. да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент от 50, 00% и годишен процент на разходите от 65, 60%, при изчисляването на който била включена само възнаградителната лихва, или общо 993, 23 лева, разсрочено на седемнадесет седмични вноски, първите три от които от по 8, 75 лева, а останалите седем от по 69, 07 лева с падеж всяка сряда от месеца, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 29) към съглашението.

В чл. 11, ал. 1 от него било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 383, 77 лева, платима според ал. 2 на същия текст ведно с погасителните вноски чрез добавка на 72, 25 лева към първите три и на 11, 93 лева към всяка от следващите четиринадесет, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 5 от договора в 3-дневен срок от подписването му да му предостави обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане и с валидност за периода на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

Видно от осчетоводените от кредитора данни, отразени в представените от него Извлечение за извършените и предстоящи плащания от 29.01.2025 г. (л. 32) и Дневен кредитен план (л. 30 – л. 31), погашения по кредита не са извършвани.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по 3 т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на неустойка се оспорва с конкуриращи се фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже пълно – а именно за противоречие на добрите нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

4

Процесната уговорка принадлежи към Договор за потребителски кредит № 1171723/23.10.2024 г., който бидейки сключен от първоначалния ответник в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по обяснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.