Решение № 10 от 05.01.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 10/5.1.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ при секретаря

ЯНКА ВУКЕВА и в присъствието на прокурор Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 142/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е образувано по искова молба от К.Д.И.,***, против ГД “Изпълнение на наказанията“ София. Искът е в размер на 50 000 лв. 50 000 лв., отнасящ се за периода 22.04.2009 г. до 22.07.2015 г., през който е пребивавал в Затвора гр.

София като твърдението е, че е ответникът не е взел адекватни мерки за лекуването на неговите зависимости към наркотици и психически заболявания, породени от тях, като не го е настанил в защитени група и спално помещение, нито е бил допускан да участва в беседите с психолог, нито в курсовете за ресоциализация на зависими от наркотици лишени от свобода.

При направената от съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Предявена е от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, която придобива статута на самостоятелен правен субект с приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2, във вр. с чл.

16, ал. 1 от него, във вр. с чл.

205 от АПК.

„Юридическото лице, което следва да отговаря за вредите от пребиваването на частния жалбоподател в следствения арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".” В този смисъл: Определение № 7188 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2018 г., VIII о.; Определение № 15489 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14543/2018 г., I о.; Определение № 8260 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2018 г., IV о.; Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I о. и др. ГД “Изпълнение на наказанията“ отговаря и за вреди причинени в съответния затвор.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован сe явява лично, като сочи защо счита, че следва да бъде уважен искът му. Взема подробно становище и в писмена защита.

В хода на делото на ищецът е назначен процесуален представител – адв. Д., която в съдебно заседание поддържа исковата молба, излага аргументи за доказаност на иска.

Представя и писмени бележки по делото.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р., който излага аргументи в приложен писмен отговор и в съдебно заседание, защо се явява неоснователен и недоказан искът. Иска да бъде отхвърлен подаденият иск и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Подава и писмени бележки в срок.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик - прокурор Петърнейчева, намира, че искът не следва да бъде уважен и сочи, че същият се явява недоказан по основание и размер.

Като редовна и допустима исковата претенция следва да се разгледа по същество.

Фактологията, относима към спора, се изразява в следното:

Ищецът К.И. е осъден на наказание лишаване от свобода по влязла в сила присъда на СГС. Начало на наказанието е 12.11.2008 г. в Затвора гр.София. Изтърпяването на присъдата е в това пенетенциарно заведение до 09.10.2015 г., когато е преместен в Затвора гр.Бобов дол. Не се предоставят данни в кои спални помещения в исковия период от 22.04.2009 г. до 22.07.2015 г. е пребивавал лишеният от свобода. Предоставят се данни за това, че е бил настанен в 1-ва, 4-та и 12-та група през престоя си в Затвора гр.София, както и се сочи, че на същия от 26.07.2015 г. до 10.08.2015 г. е било наложено дисциплинарно наказание настаняване в наказателна килия, а от 10.08.2015 г. до 09.10.2015 г. е бил изолиран в единична килия за срок от два месеца. Видно от Заповед Л-338/30.10.2017 г. на началника на Затвора София е създаден на основание чл.60 от ЗИНЗС обособено отделение за настаняване „Център за медико-социална интензивна грижа“, като в исковия период такова отделение не е било създадено.

Видно от докладна записка на Виолета Стефанова – инспектор-психолог при Затвора София срещи с психолог извън исковия период – на 25.04.2008 г. и по молба на лицето на 04.09.2015 г. За исковия период няма данни за провеждане на срещи с психолог.

На 22.04.2009 г. видно от Медицинска справка от

22.04.2009 г. от д-р С. е насочен към СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение за хоспитализация с тежка характеропатия, на база зависимост към алкохол и наркотични вещества, без данни за сетивни измами, с бледи параноидни нагласи и апсихотичност. Липсват категорични доказателства, че ищецът е пребивавал в СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение след тази медицинска справка, като видно от писмо на Началник отделение от 10.06.2021 г. К.Д.И. в периода от 22.04.2009 г. до 22.07.2015 г. не е хоспитализиран в Психиатрично отделение при СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч. Налични са епикризи за провеждани лечения извън исковия период в отделението – от 21.05.2018 г. за периода 08.05.2018-21.05.2018 г. и от 05.04.2019 г. за периода 29.03.2019 до 05.04.2019 г., като и в двата случая е изпратен от Затвора гр.Бобов дол.

На 15.10.2012 г. има издадена медицинска справка от директор МЦ към Затвора София д-р А., в която се сочи че ищецът е заведен като диспансерен с диагноза наркомания кокаинов тип, ремисия. Социопатна личностова структура. Асоциоално поведение.

В исковия период е настанен за лечение в клиника по спешна токсикология във ВМА – МБАЛ София с диагноза въздействие на отровни вещества, съдържащи се в изядени растения – татул от 02.09.2013 до 04.09.2013 г., като в епикризата е отразена след консултация с психиатър – психично здрав.

В исковия период има издаден амбулаторен лист от психиатър от 20.03.2014 г. с диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство.

Извън исковия период е лекуван от 25.06.2008 г. до

27.06.2008 г. в СБАЛЛС при Затвора София с диагноза наркомания кокаинов тип, ремисия. Социопатна личностова структура. Асоциоално поведение.

Извън исковия период на 10.07.2008 г. е правен скенер на главата след оплакване за черепно-мозъчна травма, като е установено нормално изображение на главния мозък.

Извън исковия период след преместването му в Затвора гр.Бобов дол е провеждал прегледи при психиатър – невролог д-р И. К., която е поставила диагноза психически и поведенчески разстройство и допълнителна диагноза параноидна шизофрения.

Извън исковия период е проведено освидетелстване от ТЕЛК и НЕЛК, като с Експертно решение от 18.02.2020 г. от НЕЛК е призната 50 % намалена работоспособност.

Прието е, че се установява личностово разстройство от емоционално – неустойчивия кръг с персистиращи невротични и тревожно-депресивни оплаквания, емоционално-волева лабилност, неустойчивост, умерени затруднения в социалната адаптация. Не са установени при клиничното изследване психопатологична продукция под формата на налудности, несъгласувано мислене, както и разстройства в сензориума – халюцинации с какъвто и да е било регистър.

Извън исковия период е било назначавано медикаментозно лечение на лишения от свобода, като при претърсване през 2019 г. са открити 90 половинки от предписан му медикамент, което е отговаряло на цялото количество изписан медикамент за периода.

В хода на делото е разпитан като свидетел на ищеца лишеният от свобода Н.А., който дава сведения за впечатленията му от срещите с ищеца в Затвора София и за отправяни обиди и подигравки спрямо ищеца от други лишени от свобода.

Показанията му са твърде общи, поради което и предвид липсата на достатъчна конкретика не се кредитират с доверие.

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Исковата молба е допустима.

Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в Затвора в гр.София, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл.284 и следващите от ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на администрацията на Затвора Пазарджик при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче, съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно разпоредбата на чл.60 от ЗИНЗС със заповед на началника на затвора могат да се обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност, както и безопасността на другите лишени от свобода и на служителите.

По делото е безспорно установено, че в исковия период в Затвора гр.София не е било обособено отделение за настаняване на лица страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност. Такова отделение е било обособено едва през 2017 година /видно от приложената по делото Заповед/. Към 2017 г. обаче ищецът не се е намирал в Затвора София, а е бил преместен в Затвора Бобов дол. По делото не са събрани доказателства, които да сочат на съществуваща възможност преди 2017 г. да бъде обособено такова отделение, респективно наличието му не е било задължително в Затвора София. Разпоредбата на чл.60 от ЗИНЗС предвижда такава възможност, но разкриването на такова отделение е изцяло в правомощията на съответния началник на пенецентиарното заведение и не може да е основание липсата на такова отделение да се приеме за умишлено увреждащо действие спрямо лишени от свобода, които биха отговаряли на условията за настаняване в такова.

В проведеното исково производство бяха частично установени незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр.София, които имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца и непредприемане на действия за лечение на психични заболявания на ищеца, които са се отразили негативно на неговото здраве. От приложените доказателства се установява преглед при психиатър през 2009 г., като видно от Медицинска справка от 22.04.2009 г. от д-р С. е насочен към СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение за хоспитализация с тежка характеропатия, на база зависимост към алкохол и наркотични вещества, без данни за сетивни измами, с бледи параноидни нагласи и апсихотичност. Липсват категорични доказателства, че ищецът е пребивавал в СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение след тази медицинска справка. Макар да няма данни за предписано медикаментозно лечение е видно, че към онзи момент е имало данни за настаняване на лишения от свобода в СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение за хоспитализация, като са налице категорични доказателства да не е осъществена / предвид писменото доказателство – писмо от СБАЛЛС Затвора гр.Ловеч Псих.отделение/. Това представлява незаконосъобразно действие на администрацията на Затвора София, което следва да бъде преценявано с оглед на останалите доказателства по делото. По делото са налични доказателства за множество прегледи при психиатър извън исковия период – след 2017 г. Установено е също така, че на лицето е издадено Експертно решение от 18.02.2020 г. от НЕЛК, в което е призната 50 % намалена работоспособност. Прието е, че се установява личностово разстройство от емоционално – неустойчивия кръг с персистиращи невротични и тревожно-депресивни оплаквания, емоционално-волева лабилност, неустойчивост, умерени затруднения в социалната адаптация.