Решение № 164 от 14.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Доротея Кехайова при участието на секретаря Венелин П. Кръстев в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Аделина И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600305 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 28.09.2022г., СРС 96-ти състав е постановил по НОХД *******210/2020г. Присъда, с която е признал подс.М. И. С. за невиновна в това, че за периода 01.04.20г. - 02.04.20г. в гр.София в условията на продължавано престъпление (с две отделни Д.ия на горепосочените дати) е нарушила правила, установени със Заповед № РД – 01-130/17.03.20г. на Министъра на здравеопазването, като е напуснала жилището си и Д.ията са извършени по време на обявено извънредно положение, обявено с Решение на НС от 13.03.20г., свързано със смъртни случаи по хората, поради което и на осн. 304 НПК вр. чл.9 ал.2 пр.2 НК подсъдимата е оправдана за извършено престъпление по чл.355 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

Против присъдата е подаден въззивен протест от СРП с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. С. да бъде призната за виновна за вмененото й процесно престъпление.В депозираното в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнително писмено изложение са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразена в допуснато нарушение на процесуалния закон – твърди се, че при правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е направил неправилен краен извод за субективна и обективна несъставомерност на

Д.ието, поради малозначителност на същото, изключваща обществената му опасност.

Депозираният въззивен протест е подаден в срока по чл.319 ал.1 1

НПК.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за неговата форма и съдържание, така и за администрирането му съгл.чл.321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор не поддържа подадения протест и ангажира мнение за правилност на постановената първоинстанционна присъда, което мнение е подкрепено и с определени фактически обстоятелства.

Защитникът на подсъдимата – адв.П. излага подробни доводи по същество на делото в насока наличие на малозначителност на Д.ието по см. на чл.9 ал.2 НК. По мнение на защитата процесното Д.ие не се ползва с дефинитивната за престъплението обществена опасност и в тази вр. акцентира на конкретни факти, възприети за безспорно доказани от основния съд.

Самата подсъдима в предоставеното й право на лична защита и на последна дума поддържа изразеното от нейния защитник становище и отправя молба за потвърждаване на постановената оправдателна присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността н а първоинстанционната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквания и приобщената доказателствена съвкупност и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките по чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимата М. И. С. е българка, българска гражданка, родена на *******., неосъждана, неомъжена, със средно образование и с ЕГН **********.

На 13.03.2020г. с нарочно Решение на НС на РБ било обявено извънредно положение във вр. с предотвратяване разпространението на заразната болест по хората Ковид-19, предизвикваща смъртни случаи по хората. В изпълнение на горното Решение на НС от Министъра на здравеопазването била издадена Заповед № РД – 01-130/17.03.20г., в която изрично се посочвало, че всички влизащи на територията на страната лица, идващи от изброените в самата заповед държави, следвало да бъдат поставени под карантина за срок от 14 дни в своя дом или на друго място за настаняване, посочено от самото лице.В кръга на посочените в заповедта 2 държави фигурирали и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

На 30.03.2020г. подс.С. влязла на територията на РБ през ГКПП – Аерогара София със самолетен полет от Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия.На същата било връчено от св.Д. П. предписание за поставяне под карантина за срок от 14 дни, начиная от 30.03.20г. и място на изпълнение гр.София ул.*******.

На 01.04.20г. около 14.30ч. подсъдимата напуснала горепосочения адрес и излязла в задния двор на кооперацията, за да нахрани улични котки.Със същата цел на 02.04.20г., около 18.20ч. тя отново нарушила условията на карантина, напускайки дома си и отивайки до задния двор на жилищната кооперация.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е напълно идентична с тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.

Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимата и по отношение на всички факти, обуславящи съставомерност и за двете Д.ия, включени в процесното продължавано престъпление.

Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на свидетелите Г.К., Д.М., Е.С., Т.В., Р.Х., А.С., Д.П., Евг.С. и И.С.; обясненията на подс. С., писмени доказателства, веществени доказателства и способ за доказване – заключение по назначените и приети по реда на чл.282 ал.1 НПК Технически експертизи.

В своя доказателствен анализ първостепенният съд подробно е обсъдил събраните доказателства, като направената преценка на същите както касателно тяхната доказателствена валидност, така и в съдържателен план се оценява за правилна.Нещо повече – видно от изразените от процесните страни становища във въззивното производство, същите не навеждат доводи за допуснати нарушения в тази насока.

Именно поради липсата на спор между процесните страни, в съвсем лаконичен вид СГС отбелязва, че събраните по делото гласни доказателства се ползват с доказателствена годност и поради това, подлежат на преценка за достоверност.Разпитаните по делото свидетели Г.К. и Дж.М. навеждат съотносими към процесното престъпление факти – в показанията на тези свидетели се съдържат данни за време, място и обективирано от подсъдимата поведение, изразяващо се в напускане на обитавания от нея по време на карантината апартамент и придвижването й до задния двор на кооперацията, за да нахрани улични котки, като непосредствено след това същата веднага се 3 прибира в имота. В контекста на горното показанията на посочените двама свидетели се ползват с нужната категоричност и фактическа изчерпателност.

Следва да се подчертае, че описаните от св.М. факти са съсредоточени досежно действията на подс.С. от 01.04.20г., а тези на св.Г.К. досежно действията й от 02.04.20г. Поведението на подсъдимата на тези две дати е лично възприето от всеки един от коментираните свидетели, респ. показанията им се оценяват за пряко доказателствано средство, ползващо се с висока степен на доказателствена стойност и правилно същите са възприети от първостепенния съд за правдиви и достоверни, като в допълнение е подчертана и констатираната корелация с останалите доказателствени източници.

В мотивите към проверяваната присъда правилно са оценени и показанията на свидетелите Е.С., Т.В., Р.Х. и А.С.. Всеки един от тези свидетели е полицейски служител и излага факти за реализирани в рамките на периода на обявено извънредно положение в страната, обхващ и инкриминирания период, на редица проверки относно спазване изискванията при наложена карантина.В тази вр. дадените от свидетелите Р.Х. и А.С. показания са изцяло в принципен план и съдържат само и единствено описание на действията им, осъществени в изпълнение на възложените им служебни задължения. Показанията им са лишени от конкретика по случая и поради това, не допринасят за изясняване на обективната истина. Дадените в хода на първоинстанционното съдебно следствие показания от свидетелите Е.С. и Т.В. също не се ползват с нужната конкретика, поради което с основание към доказателствената съвкупност и по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК са приобщени показанията им от ДП. От последните се установяват редица съотносими факти – установява се фактът на подаден на 02.04.20г. сигнал, като за проверка на същия двамата свидетели посещават имот в гр.София, ул*******, където първоначално разговарят със свидетелите М. и К., описващи им извършените на 01.04.20г. и 02.04.20г. действия на подс.С. по напускане на адреса и посещение на двора на кооперацията, за да храни котки; установява се и фактът на извършена служебна проверка от полицейските служители и констатиране на обстоятелството на наложена на подсъдимата карантина и фактът на проведен разговор с нея.Т.е. касателно съставомерните елементи на процесното престъпление показанията на свидетелите С. и В. се явяват производни такива, доколкото съдържат описание на факти, узнати от свидетелите Г.К. и М..Като производни доказателствени средства, показанията на двамата полицейски служители успешно служат за проверка на показанията на свидетелите К. и М., очевидци на реализираното от подсъдимата поведение, и констатираната в тази вр. пълна еднопосочност е допълнителен довод за достоверност и правдивост както на показанията на свидетелите К. и М., така и на тези, дадени от свидетелите В. и С..

Първостепенният съд правилно е кредитирал изцяло и показанията на св.Д.П., която е служител на СРЗИ и която навежда данни за факта на дадено 4 от нея предписание за налагане на карантина на подс. С. и за съпътстващото го разяснение за начина на изпълнение, изразяващ се в ненапускане на обитаваното жилище.Допълнителен аргумент за достоверност на коментираните показания е пълното им съответствие с писмените доказателства по делото, в частност със самото предписание за поставяне под карантина.

В мотивите към проверяваната присъда са изложени подробни, обосновани и по същество правилни съображения за недостоверност на показанията на свидетелите Е.С. и И.С., родители на подсъдимата, в частта им досежно заявения от тях факт на ненапускане на жилището, като в тази вр. с основание първоинстанционният съд се е позовал на противоречието им с показанията на свидетелите М. и К., с приложения снимков материал и със заключенията по изготвените и приети Технически експертизи.При горните доводи правилно не са приети за правдиви и обясненията на самата подсъдима, които обяснения противоречат както на горните доказателствени източници, така и на изисканата в хода на първоинстанционното съдебно следствие информация за постъпили сигнали на тел.112, носеща сведения за лично подаден от подсъдимата сигнал на 02.04.20г. с описание на обективирано от нея поведение извън пределите на жилището й.

Съдът цени и заключенията на извършените по делото съдебно технически експертизи, имащи за обект на изследване приобщени като ВД снимки и диск, предоставен от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 София с аудиозаписи на подадени сигнали. Експертизите се явяват съотносими такива относно отразените в тях обстоятелства, касаещи наличната информация в изследваните обекти – съответно на база заключението по изготвената лицево идентификационна експертиза се установява по категоричен начин, че заснетото лице е именно подс.С.; а в изготвената техническа експертиза е пресъздадена фонетичната информация от файловете със записи на подадени и то на инкриминираните дати сигнали до тел.112, като първият запис касае подаден от подсъдимата сигнал с ясно изразено описание на собственото й поведение по придвижване по стълбищните площадки в обитаваната от нея жилищна кооперация, а вторият запис касае подадения от св.К. сигнал, в който директно и недвусмислено сочи името на подсъдимата и описва реализираното от нея поведение, идентично на горното.Тук следва да се посочи, че съответните технически изследвания са назначени и извършени по процесуалния ред на чл.144- чл.152 НПК, като съдът отчита специалните знания на вещите лица в съответната област и обстоятелството на дадени пълни, ясни и обосновани отговори на поставените им задачи, включително и на въпросите поставени им от страните и съда в хода на съдебното следствие.