Решение № 135 от 07.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. В.Т., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500454 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 38 от 14.03.2022 година по гр.д. № 142/2021 година по описа на РС – П. са отхвърлени предявените от С. И. С. против А. С. К. и Г. В.

Г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 33, ал. 2 от ЗСобств. Като неоснователни.

Ищецът е осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца С. И. С. чрез адв. А. К. К. с оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.

Счита също така, че решението е необосновано. Навежда доводи за нарушаване на процесуалните правила при достигане до извод за прилагане на изтекла придобивна давност в полза на С. С., без такова позоваване да е било направено в отговора на исковата молба от ответниците. Сочи се едностранчиво обсъждане на доказателствата, довело до неправилни фактически констатации и от тук неправилни правни изводи относно правото на собственост и режима на съсобственост, има ли или не съпружеска 1 имуществено общност между П. и С. С.и. Не били събрани достатъчно доказателства. Правните изводи на съда относно правото на собственост били в противоречие със закона и съдебната практика, като сочи конкретно нарушените постановления и тълкувателни решения на ВС и ВКС. Твърди се също така, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло това на районния съд и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по иска – ответница и по въззивната жалба А. С. К. чрез пълномощник адв. А. П..

Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита наведените оплаквания голословни и съставляващи несъгласие с изводите на съда, а не посочващи конкретни съществуващи нарушения при решаване на делото. Решението не страдало от пороците, посочени във въззивната жалба. Поддържа тезата за правилност и обоснованост на обжалваното решение, както и за неоснователност на предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на районния съд.

И двете страни не са направени искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. К..

Заявява че поддържа възивната жалба и изложените в нея доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът по жалбата, А. С. К. не се явява в съдебно заседание, не се явява и пълномощникът й адв. А. П.. Адв. П. представя писмено становище с което заявява, че поддържа отговорна на въззивната жалба и направените срещу нея възражения, както и тези против предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на районния съд.

Ответникът по жалбата Г. В. Г., не се явява в съдебно заседание, а се представлява от адв. М. Л. – назначен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК особен представител. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заема становище за правилност на решението. Счита предявените искове за неоснователни и поддържа възраженията по тях, направени пред първата инстанция. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди това на 2 районния съд. Претендира да и бъде присъдено възнаграждение за осъщественото представителство.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице нарушения процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – П. са били предявени от ищеца С. И. С. против ответниците А. С. К. и Г. В. Г. три иска в условията на обективно кумулативно съединяване - иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост, иск с правно основание чл. 537, ал.1 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост и иск с правно основание чл. 33, ал.2 от СК за изкупуване на дял от съсобствен имот. Ищецът твърди, че с ответницата А. К. и още две лица, неучастващи в процеса са съсобственици на недвижим имот – дворно място с постройки, находящо се в гр. Б., община П., а именно УПИ VII -807 в кв. 84 с площ 860 кв.м., при граници УПИ VIII-808 и УПИ VI-808, заедно с построените в него сгради. Този имот придобили по силата на наследяването като законни наследници на С. И. С. и П. С. С., двамата съпрузи, и които били съсобственици на посочения недвижим имот. П. и С. С. били придобили имота на основание давностно владение, установено през 1939 година, когато 3 били сключили брак и продължило непрекъснато до 2005г., когато починала П. С.. Твърди, че по време на владението двамата са изградили в имота следното: пристроени две стаи към съществуващата къща в периода 19401950г., пристройка-кухня от 1950-1960г., лятна кухня след 1960 г., гараж 1970- 1980г., втори етаж на къщата и баня-тоалетна в същия период, плевня и сайвант-1980-1990г. Сочи, че след смъртта на наследодателите ищецът декларирал ¼ идеална част от имота като придобита в наследство и заплащал данъци. Знаел, че ответницата А. К. живее и обитава имота със съгласието на останалите съсобственици, като един от съсобствениците. Твърди, че ответницата К. 08.10.2018 година се снабдила с нотариален акт за собственост на този имот по обстоятелствена проверка и след един месец продала имота на ответница Г. Г. за сумата от 5000 лв. За това обстоятелство научил едва на 17.12.2020г., при справка в имотния регистър. Чрез тези действия ответниците били оспорили правото му на собственост. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че е собственик на ¼ идеална част от описания недвижим имот. Да бъде отменен нотариалният акт за собственост и да бъде признато правото му да изкупи при условията на чл. 33, ал. 2 от ЗС продадените от ответницата ¾ идеални части от имота за сумата 3750 лв.. В хода на производството по реда на чл. 214 ГПК и във връзка с насрещните твърдения на ответницата К., че е придобила имота на основание завещателно разпореждане прави изменение на иска по чл. 33, ал.2 ЗС като иска да се счита предявен за 11/12 идеални части от имота за сумата 4583,33 лв.

Ответницата А. С. К., представлявана от пълномощник адв. А. П. в писмения отговор оспорва основателността на предявените искове. Оспорва твърдяното от ищеца право на собственост. Твърди, че е собственик на целия имот на основание направено в нейна полза саморъчно завещание от баща й С. И. С.. Завещанието било валидно, надлежно обявено, вписано и противопоставимо на ищеца, който не го е оспорил по предвидения от закона ред. Процесният имот не е бил съпружеска имуществена общност между С. С. и П. С. като съпрузи. С. С. го е придобил по силата на наследствено правоприемство от своя осиновител И. С. Ф., който е бил собственик на имота до смъртта си. Още през 1909 година И. Ф. е получил разрешение за строителство в спорния имот за стопанска постройка. Жилищната сграда съществуваща към момента в имота не съставлявала ново строителство, а 4 всички извършени допълнителни строежи имали характер на пристрояване и надстрояване към вече съществуваща сграда. П. С. съпруга на С. С. не е станала съсобственик на спорния имот. Алтернативно твърди, че е придобила имота и по силата на давностно владение за периода от смъртта на наследодателя си до снабдяването на нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът Г. В. Г. е призован по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в хода на производството се представлява от особен представил адв. М. Л..

Особения представител е представил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Оспорва допустимостта на исковете. Оспорва основателността на исковете. По отношение на първия иск счита, че ответницата е изцяло собственик на спорния имот по силата на завещание, алтернативно придобила го е на основание давностно владение. Оспорва твърденията на ищеца, че ответницата не е била владелец, а държател на имота. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

При тези фактически твърдения въззивният съд приема, че правилно първоинстанционния съд е квалифицирал предявените искове.

От събраните в хода на производството доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Не се спори, че П. С. С. и С. И. С. са били съпрузи, сключили брак през 1939 година. Двамата са живели в гр. Б. , община П. и обитавали имота, предмет на делото. П. С. С. е починала на 14.06.2005 година и е оставила за свои законни наследници съпруга си С. И. С., дъщеря си А. С. К. – ответницата, ищеца С. И. С. – внук и правнуци Д.А. К. и А.а А.Ф.. На 27.07.2009 година е починал С. И. С., оставил за свои законни наследници ищецът, ответницата и другите две лица – Д. К. и А.а Ф..

С. Петров С. е бил осиновен от И. С. Ф. от гр. Б., община П., което се установява от съдебно удостоверение по ЧГрД № 49/1936 год. от 03.01.1940 год. на Великотърновски областен съд, на лист 89 от делото.

Видно от протокол № 38 от 15.04.1909 година за дадена и проверена строителна линия и ниво на Държавен планоснимачен на осиновителя И. С. е дадена и проверена строителна линия – ниво, за строителство в кв. 28, парцел I-160 в гр. Б., собственост на „домостроителя“ за строителство, съгласно Указ № 109/09.10.1908 год.

5

По делото е прието като доказателство по делото, неоспорено от ищеца, заверено копие от саморъчно завещание от 04.08.2005 година, съгласно което С. И. С. от гр. Б., с ЕГН ********** с пълно съзнание за значението на акта, завещал на дъщеря си А. С. К. с ЕГН **********цялото си движимо и недвижимо имущество. Това завещание е било предадено за съхранение при нотариуса и видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание от 28.10.2009 година на нотариус П.П. с район на действие РС П., с рег. № 129 в регистъра на Нотариалната камара, завещанието е било надлежно обявено.

Протоколът е вписан в Служба по вписвания при РС П.. Това завещание не е оспорено по съдебен ред, включително и в производството по настоящото дело.

На 08.10.2018 година ответницата А. К. се снабдява с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 171, т. VI, рег. № 3964, нот. дело № 705 от 2018 година на нотариус Д. А.ова, рег. № 130, за следния недвижим имот:

УПИ VII – 807, кв. 84, по ПУП на гр. Б., община П., ул. Единадесети май, № 20, с площ 860 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с площ 67 кв.м., гараж, второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при граници УПИ VIII-808 и УПИ VI-808.

На 08.11.2018 година с нотариален акт за покупко-продажба № 73, том IV, рег. № 3497, нот. дело № 533 от 2018г. ответницата К. продава на ответника Г. В. Г. описания по-горе недвижим имот за сумата 5000 лева.