Определение № 581 от 15.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. Благоевград, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500449 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№3511/12.02.2025 г. е подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър Булстат с № 177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. “***“ № 125-2, ет. 5, оф.

5.3, представлявано от управителя Д. М. М. срещу Определение №282/07.02.2025 г., постановено по гр.д. №1835/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата се твърди, че е определението неправилно е незаконосъобразно, като присъдения размер редуцира значително минималния праг даден с НМРАВ за искове до 1000 лева, който е в размер на 400 лева без ДДС. Твърди се, че присъденият размер говори за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не е справедлив. Твърди се, че този размер е по - малък от средното за страната възнаграждение за вещо лице по съдебно счетоводни експертизи, което варира от 200 до 1000 лева.

С оглед заявеното във въззивната жалба се иска от съда да отмени Определение №282/07.02.2025 г., постановено по гр.д. №1835/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград и се иска да бъде уважена молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК.

С отговора на частната жалба се иска от съда да я отхвърли. Твърди се, че представеният договор за правна помощ е неиндивидуализиран, заради което не може да бъде свързан с настоящото дело, а с това и да породи желаните от ищеца правни последици.

1

Твърди се,че от друга страна формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, е използвано да се образуват множество граждански дела с номера: гр. д. № 1835/2024 г., гр. д.

№ 2167/2024 г., гр. д. № 3437/2024 г. и гр. д. № 3438/2024 г. Заявени са доказателствени искания и искане за спиране на производството по делото, с оглед на образуваното дело С744/2023 на СЕС.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същества частната жалба е неоснователна при следните аргументи:

Производството по гр.дело № 1835/2024 година по описа на Районен съд – Благовеград е било образувано по искова молба от Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** е постоянен адрес гр.

Благоевград, ж.к. „***“ № 24, ет. 7, ап. 20, притежаваща л.к. № *** чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество ,Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „***“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3., представлявано от Д. М. М. – Управител срещу „Сити кеш” ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. *** № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

В производството са били предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен кредит № 919290/29.08.2023г., евентуално на клаузата на чл. 6.2. от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, поради противоречие със закона /на ЗЗП и ЗПК/, евентуално заобикаляне на закона /ЗПК/, евентуално накърняване на добрите нрави.

Производството по гр.дело № 1835/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград е приключило с Решение № 943/12.12.2024 година, с което съдът е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за паричен заем Кредирект № 919290/29.08.2023г., сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН:

********** с постоянен адрес гр. Благоевград, ж.к. „***“ № 24, ет. 7, ап. 20, притежаваща л.к. № 648243107 като заемополучател и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Младост“, бул. „***“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. като заемодател.

Със същото решение съдът е осъдил „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Младост“, бул. „***“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., да заплати на адв. Д. М. М., гр. София 1000, ж.к. Манастирски ливади, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200, 00 лв.

/двеста лева/ с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.

В мотивната част на решението е посочено, че дължимото се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ съдът определя като съобразява решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, с което е 2 прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. Посочено е, че определянето на възнаграждение за адвоката, предоставил безплатна правна помощ е по изключителната преценка на съда, като посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Видно е, че съдът е извършил преценка относно обема на реално извършената от адвоката работа, като е приел, че адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са цитирани и от ответника/; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани експертизи или други процесуални действия с участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика.

Първоинстанционният съд е приел, че размерите на претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от адвоката работа и материалния интерес по делото, като не следва да се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита.

По молба с вх.№ 178/6.1.2025 година за изменение на решението в частта за разноските, районният съд е постановил обжалваното Определение № № 282/7.2.2025 година, с което е отхвърлил същата, като е посочил, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските отново обсъждайки положения труд, фактическата и правна сложност на делото, броя еднотипни дела, свършената работа от адвоката, предоставил безплатна правна помощ.

От приложените в кориците на първоинстанционното делото – пълномощно – лист 4, договор за правна защита и съдействие – лист 56 и списък на разноските е видно, че между ищеца и адвоката е било уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Видно от съдържанието на обсъжданото пълномощно и договор за правна защита и съдействие е, че същите не съдържат конкретизация и описание на именно производството по гр.дело № 1835/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, като е видно с така уговореното, че упълномощения адвокат има право и възможност да образува и вода дела във връзка със сключени договори за кредит /евентуално договори за гаранция и връщане на изначално платено при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително образуване на изпълнително дело.

От така формулираното съдържание съдът прави извода, че уговореното възнаграждение за оказана безплатна правна помощ е уговорено еднократно. В този смисъл уговорката се отнася за присъждане и определяне на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за едно производство по иск, за който адвоката е упълномощен. При 3 множество искови производства, както е приел районният съд за настоящия съдебен състав ще се дължи едно общо възнаграждение, а не отделни такива. Противното би означавало както правилно е приел районният съд злоупотреба с право, което е недопустимо по аргумент от чл.3 от ГПК, а на следващо място и извън обема на уговореното между страните.

Правилно районният съд не е обсъдил и съобразил размерите на адвокатските възнаграждение посочени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и я е оставил неприложена – така по аргумент от чл.4, §3 от ДФЕС, съгласно който националния съд следва да остави неприложена всяка вътрешно правна норма, която противоречи на правото на ЕС, което е сторил като извод съда на ЕС в цитираното Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Не може да се приемат за основателни доводите в жалбата, че определеният размер води до обезценка на положения труд. Видно е, че районният съд обстойно е анализирал фактическата и правна сложност на казуса и положения труд, поради и което приетото за справедлив размер на възнаграждението за оказана безплатна правна помощ е именно този справедлив размер. В казуса по аналогия не може да се прилагат размерите за възнаграждения на вещите лица, доколкото същите са нормативно определени с наредба, касателно редът и начинът за определянето им, а на следващо място и с оглед отликите на извършената работа от адвоката и едно принципно вещо лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да получи направените разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 вр. ал.1 ЗА, в случаите на оказана безплатна помощ поради това, че лицето е в материално-затруднено положение, роднина, близък или друг юрист, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение – в случая – длъжникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.

Съгласно трайната практика на ВКС за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ следва да са налице следните предпоставки: 1.осъществяване на правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата; 2. заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и 3. липса на данни, които да го опровергават; 4. отговорност на насрещната страна по правилата на чл.78 ГПК. В посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените в чл. 38 ал. 1, т. 1-3 от Закона за адвокатурата основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката, дали да окаже безплатна правна помощ или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза –в този смисъл практиката на ВКС - Определение № 50378 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 4314 от 01.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3711/2022 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 183 от 08.09.2022 г. по т. д. № 1032/2021 г. на ВКС, 1 ТО и др.

В настоящия случай всички изброени по – горе кумулативни предпоставки обуславящи правото на адв. М. да получи възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата са налице, а именно: видно от договор за правна защита и съдействие, представен пред районният съд, изрично е договорено, че предоставената правна помощ от адв. М. на ищеца е безплатна; правната помощ несъмнено е оказана; налице е отговорност на ответника пред районния съд за разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, поради уважаване на главната искова претенция.