Разпореждане № 2341 от 02.05.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2341 гр. Монтана, 02.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Частно гражданско дело № 20261630101941 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 417-418 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК подадено от кредитора *** срещу длъжника Е. И. Н., за следните суми:

- главница в общ размер на 1 335.80 евро,

- договорна лихва в размер на 241.20 евро за периода от 15.11.2024 г. до 30.06.2025 г.,

- мораторна лихва в размер на 129.35 евро за периода от 15.11.2024 г. до 15.04.2026 г.

Претендира разноски.

Заповедният съд, при извършената проверка prima facie, установява, че представеният документ-извлечение от счетоводните книги на банка от 15.04.2026 г., попада в списъка на изброените в чл. 417, ал. 1 от ГПК (т. 2), редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Заявените вземания произтичат от договор с потребител (№ *** г.) .

При разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение се прилагат правилата на чл. 411, ал. 2 от ГПК (***, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 960).

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК не се издава заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и/или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

След преценка на договора за потребителски кредит съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на част от неговите клаузи 1 и противоречие на договора с императивните разпоредби на ЗПК.

По силата на чл. 10 от договора общо дължимата от потребителя сума възлиза на 6910.30 лв. (3533,18 евро).

Главницата по кредита е формирана като сбор от чистата сума за лично ползване и сумата за застрахователна премия. Размерът на предоставения кредит е 1400.00 лв. (715,81 евро), към който, видно от чл. 7.

1 от договора, е добавена и сума за застрахователна премия в общ размер на 1212.60 лв. (619,99 евро). Сумата за застрахователната премия е предоставена на потребителя под формата на кредит от страна на банката и е преведена директно от кредитора на трето лице (застраховател). Премията за застраховка е приравнена на главницата по кредита, а отделно по размер се доближава до пълния такъв на реалната главница, т. е. чистата стойност. Така общият размер на главницата, която по начало трябва да включва само чистата стойност на отпуснатия кредит, е увеличен на 2612.60 лв. (1335,80 евро). Именно този общ размер се заявява и претендира и със заявлението. Освен това потребителят е задължен да заплати и възнаградителна лихва в размер на 4297.70 лв. (2197,38 евро), която по размер надвишава почти двукратно чистата сума на кредита.

Застрахователната премия е включена в главницата, като част от месечните погасителни вноски по кредита и представлява неразделна част от тях, видно от погасителния план в чл. 11. 2 от договора. Плащането на премиите е за сметка на потребителя и води до оскъпяване на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Разходите за застраховка, които са уговорени в договора за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Ползването на застрахователната услуга се явява задължително условие за получаването на кредита, а също представлява и конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Затова тези суми е следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, и като това не е сторено, то е в противовес с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Същевременно, съдът забелязва, че макар в чл. 9.1 от договора да е вписан фиксиран лихвен процент по заема 47.82 % и да е разписан начин за неговото изчисляване, то сумата която този процент генерира за 60 месеца е 4297.70 лв. (2197,38 евро), посочена общо в края на колоната от погасителния план отнасяща се до лихвата. Последният на практика надвишава чистия размер на отпуснатия заем почти два пъти.

Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, т. е. всички разходи за потребителя по този кредит, е определен в чл. 10 от договора на 58.01 %. Този размер явно не съответства на прекомерния размер на възнаградителната лихва и на предвидените разходи за застрахователна премия, които, ако бяха включени в него, биха довели до значително по2 висок процентен цифров израз от около 80–100%.

От изложеното следва, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който договорът трябва да бъде сключен по ясен и разбираем за потребителя начин.

Съдът намира, че в процесния договор липсва яснота за действителния размер на ГПР. Посоченият ГПР е в значително по-нисък от действителния размер. Той е в очевидно противоречие с действителната финансова тежест на кредита и не отразява реалните разходи, които потребителят следва да понесе. Несъразмерен е с уговореното общо задължение, при което размерът на лихвата значително надхвърля предоставената сума. Разходът за застрахователна премия е следвало да бъде включен в него.

Това вътрешно противоречие между числовите параметри и разходи по договора обективно води до извод, че ГПР е посочен само формално и не съответства на действителния такъв, поради което не изпълнява основната си функция-да информира потребителя за реалното оскъпяване на кредита и да му позволи да извърши информиран избор. Вписването на различен от действителния ГПР, т. е. на неверен такъв, освен това, въвежда в заблуждение кредитополучателя. Тази практика въвежда в заблуда средния потребител по отношение на един от основните аспекти, подтикващи го да вземе решение за сключване на договора, и е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (така Решение № 340 от 09.12.2025 г., постановено по к. т. д. № 1562/2025 г., т. к., І т. о. на ВКС).

Клаузите за застраховка са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Те не са уговорени индивидуално. Видно от текста на договора, те са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. За формално съдът намира посоченото в чл. 19 от договора, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит, доколкото за получаването на кредита при предлаганите условия (чл. 7 от договора) той отнапред включва заложено и заплащането на застрахователна премия по застраховка, от която потребителят на кредит на практика няма и необходимост, но за която му се вменява задължение.

Преценката за обоснована вероятност за неравноправност и поради това за нищожност по смисъла на чл. 146, във връзка с чл. 143 от ЗЗП в случая е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Всичко това налага извод, че е налице обоснована вероятност ГПР от 58.01 %, да не съответства на действителния. От това следва, че е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото непосоченият действителен размер ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва, 3 който петкратен размер към датата на сключване на договора е 67.70 %.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на Министерския съвет законната лихва се определя като сбор от основния лихвен процент на БНБ и 10 процентни пункта. Видно от сайта на БНБ на основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка, е обявено, че считано от 1 септември 2024 г., основният лихвен процент е в размер на 3.54, т. е. законната лихва възлиза на 13.54 %). Реалният ГПР в случая е около 80100 %.

Неспазването на цитираните разпоредби е предпоставка да се приеме, че на основание чл. 22 от ЗПК сключеният договор е недействителен.

Следователно, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т. е. сумата от 1400.00 лв. (715,81 евро), но не дължи вноски по застрахователна премия, лихви или други разходи по кредита (чл. 23 от ЗПК).

По искането за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се дължат съобразно уважената част от заявеното със заявлението вземане.

Искането е в размер на 1 706,35 евро, а уважената част е в размер на 715,81 евро. Претендира разноски в общ размер на 105,70 евро. В тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски в заповедното производство в размер на 44,34 евро (715,81 евро x 105,70 / 1 706,35), от които за държавна такса в размер на 12,17 евро и за юрисконсултско възнаграждение от 32,17 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ***, ЕИК ***, срещу длъжника Е. И. Н., ЕГН **********, за сумата от 715,81 евро, главница, представляваща предоставена чиста сума по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва от 30.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, в които да се включат и направените в производството разноски в размер съразмерен с уважената част.

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от ***, ЕИК ***, срещу длъжника Е. И. Н., ЕГН **********, в частта относно следните суми: горницата от 715,81 евро до заявения 1 335,80 евро, представляваща главница по застраховка; 241.20 евро представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2024 г. до 30.06.2025 г., 129.35 евро представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2024 г. до 15.04.2026 г., всичките по договор за потребителски кредит № *** г.

УКАЗВА на заявителя ***, че за вземанията, за които е отхвърлено заявлението може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от влизане в сила на това разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от 4 внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането, в отхвърлителната част, подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Районен съд-гр. Монтана, пред Окръжен съд-гр. Монтана, в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя чрез ЕПЕП.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5