Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 23.02.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 1403/2023
Вид
Решение № 113
Подписан
23.02.2024
В сила
14.03.2024
Състав
Зара Ехия Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Шумен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Д. като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20233630101403 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПКположителен установителен иск за собственост и претенция по чл.537 ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от В. А. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ****, съдебен адрес: гр.**** срещу К. А.

К., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Ш., ул. „ *****“ № **, ет.**, в която се твърди, че ищецът и ответникът, заедно със сестра им В.а А.а К.а са законни наследници на починалите си родители – А. Х. К., починал на 01.03.1981 г. и Ю. А.а К.а, починала на 21.09.1995г.

Родителите им притежавали двуетажна жил ищна сграда и гараж, които след смъртта на бащата - *** К., остават в съсобственост между трите деца и майка им.

Приживе майка им - Ю. А.а К. прехвърля чрез дарение, въз основа на Нотариален акт за дарение на низходящ с № 183, том V, дело № 2392/95г. на нотариус при ШРС и Нотариален акт за дарение на низходящ с № 197, том V, дело № 2424/95г. на сина си - В. А. К., собствената си ½ ид.ч. от гореспоменатите недвижими имоти, а именно:

Първи жилищен етаж от 110 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от изток, заедно със северна изба и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място от 375 1 кв. метра, в което е построена сградата , представляващо дв.пл.№ 5949 от квартал 201

Втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход и външно стълбище , заедно с южна изба и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното дворно място от 375 кв.м., отделно къща в местото, представляващо дв.пл.5949, от кв.201 по плана на гр.Ш., а според КККР на гр.Ш. недвижимият имот представлява: самостоятелен обект с идентификатор ***., с адрес на имота: ул.“***“ №***, ет.**. Самостоятелният обект се намира етаж 2 в сграда с идентификатор ***., с предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесе но предназначение; брой нива на обекта :1, посочена в документа площ от 65 кв.м.

Ю. дарила идеалните си части на В., пор ади това живеела при него и той се грижил за нея до смъртта й. След смъртта й уредил в сички финансови въпроси относно погребението, заплатил и паметника на гроба.

Ответникът по делото и брат на В., живеел в една от стаите на втория етаж, другата стая е обща за семейството, с вещи на всички им и се ползвала за гостна стая.

През 2019г. В. изхвърл ил багажа от гостната и започнал да я ремонтира, което обаче към онзи момент не дало повод на ищеца да се усъмни в правото си на собственост.

През 2023 г., сред други документи, ищецът открил копие от Констативен нотариален акт (Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство с № 30, том IV, per. № 8698, дело № 506 от 20 Юг. на нотариус Св. Ст., с per. № 024 на НК), с който ответникът се сдобива които с право на собственост върху целия подробно опис ан по- горе втори жилищен етаж, както и върху гаража изграден в поземления имот.

Твърди, че ответникът не е придобил имота по давност, не е демонстрирал трайно, необезпокоявано, явно и непрекъснато владение, както и намерение да присвои имота, пред трети лица. включително и пред ищеца.

В. е бил спокоен, че неговото право на собственост върху 2/3 ид.ч от процесния недвижим имот и 1/3 ид. ч. от гаража е защитено и не се е съмнявал в брат си.

Поради горното предявява настоящия иск и моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на 2/3 ид.ч. от Втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход и външно стълбище, заедно с южна изба и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж вър ху държавно дворно място от 375 кв. метра, в което е построена сградата; отделно къща в местото, представляващо дв. пл. № 5949 от квартал 201 по плана на гр. Ш., при граници: улица, дв.пл. № 5950, дв.пл. 5946, дв.пл. 5948, описан по документ за собственост, а според кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

2

Ш., недвижимият имот представлява: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: ул. „****“ № ***, ет.**.

Самостоятелният обект се намира на етаж 2 /две/в сград а с идентификатор ***, с предназначение насамостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 65.00 кв.м. , ниво 1, както и че е собственик на собственик на 1/3 идеална част от ГАРАЖ с идентификатор ***, построен в общинско двор но място с площ от 375 кв.м. кв.м. с идентификатор ***, а според кадастралната к а р т а и кадастралните регистри на гр. Шумен, недвижимият имот представлява: СГРАДА с идентификатор ***, с адрес на сградата: гр. Шумен, ул. „****“ № 86, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 32 кв.м. кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Гараж.

Моли, на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство с № 30, том IV, per. № 8698, дело № 506 от 20 10г. на нотариус Св. Ст., с peг. № 024 на НК на РБ, с район на действие ШРС. В частта, в която на ответника е признато правото на собственост на 2/3 идеални части от описания по-горе втори жилищен етаж и на 1/3 идеална част от описания гараж.

Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска.

Счита, че ответникът е упражнявал фактическа власт повече от 10 години, явно и необезпокоявано, което е довело до придобиване на процесните имоти по давност.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и се доказва от представените нотариален акт за дарение на имот на низходящ №183, том V, дело №2392/1995 г. на нотариус с рег. №024 на Нотариалната камара, нотариален акт за дарение на имот на низходящ №197, том V, дело №2424/1995 г. на нотариус с рег. №024 на НК, удостоверение изх. №94-К-139 от 06.07.2010 г. на Община Ш., протокол №МДТ000103/05.05.2023 г. на Община Ш., схема №15-658147 19.06.2023г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, скица на сграда №15-658148-19.06.2023 г. с идентификатор ***, удостоверение за наследници изх. №1751/31.05.2022 г., удостоверение за наследници на *** К., удостоверение за наследници изх. №1750/31.05.2022 г. , че ищецът, ответникът, и сестра им В. А.а К.а са законни наследници на починалите им родители – А. Х. К., починал на 01.03.1981 г. и Юл . А.а К.а, починала на 21.09.1995г.

Родителите им притежавали двуетажна жилищна сграда и гараж, кои то след смъртта на бащата - А. Х. К., останали в съсобственост между трите деца и майка им.

3

Приживе майка им - Ю. А.а К.а прехвърлила чрез дарение, въз основа на Нотариален акт за дарение на низходящ с № 183, том V, дело № 2392 /95г. на нотариус при ШРС и Нотариален акт за дарение на низходящ с № 197, том V, дело № 2424/95г. на сина си - В. А. К., собствената си ½ ид.ч. от следните имоти :

Първи жилищен етаж от 110 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от изток, заедно със северна изба и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място от 375 кв. метра, в което е построена сградата , представляващо дв.пл.№ 5949 от квартал 201 и процесния втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход и външно стълбище, заедно с южна изба и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното дворно място от 375 кв.м., отделно къща в местото, представляващо дв.пл.5949, от кв.201 по плана на гр.Шумен, а според КККР на гр.Ш. недвижимият имот представлява: самостоятелен обект с идентификатор

***., с адрес на имота: ул.“****. Самостоятелният обект се намира етаж 2 в сграда с идентификатор ***., с предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесе но предназначение; брой нива на обекта :1, посочена в документа площ от 65 кв.м.

През 2010г., ответникът се снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство с № 30, том IV, per. № 8698, дело № 506 от 20 10г. на нотариус Св. Ст., с peг. № 024 на НК на РБ, с район на действие ШРС, с който е признат за собственик на целия подробно описан по- горе втори жилищен етаж, както и върху гаража изграден в поземления имот.

Обстоятелството, че страните по делото са станали съсобственици по силата на наследяването и фактът, че ответникът е признат за собственик на основание придобивна давност на процесните имоти е важно с оглед постановките в ТР№1/2012г. по т.д. № 1 по описа за 201 2 г. на ОСГК на ВКС , според което в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Тежестта на доказване на релевантните обстоятелства водещи до придобиване по давност на целия имот е на ответника . В тази връзка следва да се спомене ТР №11/2012г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС при оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК, като в мотивите на решението е разяснено, че оспорващата страна носи тежестта на доказване, но само при 4 условие, че не притежава документ за собственост. В случая ответникът разполага с констативен нотариален акт, но оспорващата страна, т.е. ищецът също разполага с документ за собственост. От горното следва извода, че ответникът следва да докаже, че е придобил имота по давност (над размера на наследствения му дял) и то в хипотезата на съсобственост, възникнала поради наследяване. Доказателства в тази насока не са представени, напротив по искане на ищеца са разпитани свидетелите И.А., А.Ат. и Н.А. , че ответникът за определен период от време е ползвал само една стая от процесния втори етаж от къщата, отдавна не са го виждали, т.к. вероятно не живее в страната. Допълват, че част от стаите на този етаж са ползвани от децата на ищеца, когато са му извали на гости. Не знаят и не са чували ответникът да претендира, че е собственик на целия имот.Съдът възприема за достоверни показанията на посочените свидетели, в резултат на което приема за доказано, че на първо място ответникът не е осъществявал фактическа власт върху имотите, действително в определени периоди е ползвал една стая от втория етаж, но не е извършвал действия, чрез които да е демонстрирал завладяване правата на другия съсобственик, поради което владението му не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на придобивната давност, ето защо искът се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.537 ал.2 от ГПК доколкото по делото не е доказано , че удостовереното в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство с № 30, том IV, per. № 8698, дело № 506 от 20 Юг. на нотариус Св. Ст., с p e r. № 024 на НК на РБ отговаря на действителното правно положение , същият следва да бъде отменен в следните части: за 2/3 ид.ч. втория жилищен етаж, описан подробно по-горе и и 1/3 ид.ч. от гаража.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищците извършените деловодни разноски в размер на 3 298,12 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. К., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Ш., ул. „ *****“ № ** ет.** че В. А. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Ш., ул. „***“ № **, съдебен адрес: гр.Ш., пл.“***“ №**, ет.* е собственик на :