Решение № 27 от 26.05.2023, Районен съд - Чепеларе

Решение № 27/ 26.05.2023 г. по АНД № 46/2023 г.

Съдия-докладчик: Сона Гарабедян

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от "...." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. А., ж.к. "..." № ..., вх. ..., ет. ..., представлявано от Н.Х.Б., чрез адвокат А.П., против наказателно постановление № 37/10.03.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите, а именно:

"ползва води без необходимото за това основание с количество до 1 л на секунда" и с оглед дадените му правомощия с чл. 201, ал. 2 от Закона за водите, във връзка с чл. 52, ал. 4 и чл.

53, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява. За него се явава процесуалният му представител, който в хода на съдебните прения ледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя, чрез управителя Н.Б., по пощата с известие за доставяне на 27.03.2023 г. Жалбата е депозирана направо в съда на 03.04.2023 г. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 20.10.2022 г. е извършена проверка от експерти на БД ИБР, ИРМ – Смолян на обект КЕИ "....", в местността "....", в отдел ...., подотдел "...", частна собственост на ГПК "...." в землището на с. Б., община Ч., област ., за водоснабдяване на обект: Млекопреработвателно предприятие за производство на млечни продукти „....”, намиращо се в ПИ № 04801.892..... в землището на с. Б., собственост на „....” ЕООД, при която се установило, че към момента на проверката дружеството водовзема за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване от подземни води – КЕИ „....”, намиращ се в местността „....”, в землището на с. Б., община Ч., област С.. Водите от КЕИ „....” посредством етернитови тръби Ф80 с дължина около 3 км. достигат до стоманобетонов резервоар, с обем 80 куб.м., намиращ се над с. Б.. Водите от стоманобетоновия резервоар посредством ПВЦ тръби Ф63 на около 800 м. достигат до предприятието. В момента на проверката имало готова продукция козе сирене около 30 кг.

Констатирано било, че „....” ЕООД няма издадено разрешително за водовземане от подземи води, съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Констатираното е обективирано в КП № СМ-397/20.10.2022 г. Във връзка с горното, до въззивника е изпратена покана с изх. № ПО02-463/21.10.2022 г., получена на 03.11.2022 г., с която на същия е указано мястото, датата и часа, на които следва да се яви представляващия дружеството или упълномощено от него 1 лице, с цел съставяне на акт по ЗАНН. Посочено е още, че при неявяване, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. На 16.11.2022 г. се явил упълномощен представител на въззивника, в присъствието на който, както и в присъствието на свидетеля при констатиране на нарушението св. Д.З.Н. - мл. експерт, свидетелят Е.Г.М. главен експерт - контрол при Дирекция "Контрол", БД ИБР, ИРМ Смолян, съставила на дружеството АУАН за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите. Препис от съставения АУАН е връчен на законния представител на жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

Срещу „....” ЕООД е издадено и Наказателно постановление № 36/10.03.2022 г. от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за водоснабдяване на друг обект, различен от обекта по процесното наказателно постановление, а именно - "....", собственост на дружеството, находящ се в землището на с. Б., без издадено разрешително за водовземане от подземни води, с което за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ на „....” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по жалба от „....” ЕООД срещу Наказателно постановление № 36/10.03.2022 г. е образувано АНД № 47/2023 г. по описа на РС - Чепеларе, което е разпределено на друг съдия докладчик.

Със заповед № РД - 03-231/08.09.2022 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" са определени поименно длъжностните лица от състава на БД БИР, които да съставят констативни протоколи и актове за установяване на административни нарушения по Закона за водите.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Е. Г. М. и Д. З. Н., както и от приобщените писмени доказателства.

От правна страна:

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от надлежно оправомощено лице съгласно заповед № РД - 03-231/08.09.2022 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Наказателно постановление № 119/15.11.2021г. е издадено от компетентен орган - Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, на основание чл. 201, ал. 2 от ЗВ. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.

Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 44, ал.1 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: 1/ в случаите по чл. 43, ал. 2; 2/ за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; 3/ в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗВ водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. В чл. 50 и сл. от ЗВ и наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а и 13 е регламентиран редът за издаване на разрешително за водовземане.

В §1, ал. 1, т. 7, т. 14, т. 34 от ДР на Закона за водите са дадени легални дефиниции на понятията водовземане, извор и воден обект: "Водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти; "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност;

"воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на 2 релефа заедно с принадлежащите към тях земи.

Жалбоподателят не оспорва, че при извършена проверка на 20.10.2022 г. „....“ ЕООД е водовземало за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване от подземни води – КЕИ „....”, намиращ се в местността „....”, в землището на с. Б., община Ч., област С., като водите от КЕИ „....” посредством етернитови тръби Ф80 с дължина около 3 км. достигат до стоманобетонов резервоар, с обем 80 куб.м., намиращ се над с. Б., откъдето посредством ПВЦ тръби Ф63 на около 800 м. достигат до предприятието. Не е спорно и това, че последният не е имал разрешително за водовземане от подземни води.

Действително, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ на юридическо лице се налага санкция от 150 лв. до 1000 лв., ако ползва вода без основание до 1 л. на секунда. При ползване на количество над един литър на секунда, санкциите са по-високи. В случая обаче липсват доказателства за количеството водовземане от дружеството - жалбоподател. Същото не е замервано и не е посочено в наказателното постановление. С оглед на това не става ясно въз основа на какви доказателства АНО е достигнал до извода за приложимост на санкцията, предвидена в чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ, и за липсата на основание за прилагане на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗИДЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая липсата на каквато и да било конкретна установеност на количеството водовземане от дружеството - жалбоподател води до необоснованост на извода, направен от АНО, че "нарушението няма характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират деянието като отличаващо се с по ниска степен на обществена опасност от типичното за този род административни нарушения". Същият не намира опора в доказателствата по делото. От описанието в наказателното постановление се установява, че това е първо нарушение на търговеца /неизпълнение на задължение към държавата/. Съдът намира, че в конкретния случай има индиция за наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство, свързана с безспорния факт, че територията на цялото село Б. и обектът на дружеството - жалбоподател са без наличен на ВиК оператор, което не е намерило отражение в наказателното постановление.

Независимо от това обаче, доколкото преценката на административнонаказващия орган за липсата на основания за квалификация на деянието като маловажен случай подлежи на съдебен контрол /ТР № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. дело № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС/, липсата на доказателства за количеството вземана вода осуетява подобна възможност /в този смисъл е практиката на Административен съд - Смолян, обективирана в решение № 90/13.04.2022 г. по КАНД № 36/2022 г. и решение № 136 от 23.05.2022 г. по КАНД № 38/2022 г./.

Този порок не може да бъде саниран на този етап от производството, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37/10.03.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите, а именно: "ползва води без необходимото за това основание с количество до 1 л на секунда" и с оглед дадените му правомощия с чл. 201, ал. 2 от Закона за водите, във връзка с чл. 52, ал.

4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, на "...." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.

3

А., ж.к. "...." № ...., вх. ...., ет. .... е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.

4