Решение № 1114 от 14.10.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. Кюстендил, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520101168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против М. К. И..

В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***********/21.12.2021г. при параметри, както следва: сума на кредита: 5000,00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската; 243,48 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49,26 лв.; годишен лихвен процент: 41.00 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по кредита: 8765,02 лв.

Твърди се, че поискани и закупени били допълнителни услуги, както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1250,00 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга: „Флекси“: 2300,00 лв, като размерът на вноската по тези услуги възлизал на 98,61 лв. Така, общото задължение по кредита се равнявало на 12315,02 лв., а общият размер на месечната вноска по договора – на 342,09 лв.

Ищецът бил изправна страна по възникналото между страните облигационно отношение, но ответникът преустановил обслужването на кредита и изпаднал в забава въпреки сключените 4 на бр. анекси към процесния договор.

Общият размер на постъпилите плащания възлизал на 5731,55 лв., с който било погасено задължение от 5480,62 лв. съгласно погасителен план.

След изпадането на ответника в забава и съгл. приетото в т. 12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит, последният бил прекратен, а задълженията по него – обявени за предсрочно изискуеми на 05.11.2024г. Във връзка с последното се 1 представяли уведомително писмо и обратна разписка.

Ищецът излага подробни съображения досежно законосъобразността на сключения договор за кредит, в т.ч. на договорените допълнителни услуги като израз на свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД и автономията на волята на контрагентите.

Процесните вземания били заявени за плащане от ищеца в производството по ч.гр.д. № 458/2025г. от описа на РС – Кюстендил, в рамките на което за част от сумите била издадена заповед за изпълнение, а за друга, в т.ч. за сумите, представляващи допълнителни услуги – заявлението било отхвърлено.

Ето защо ищецът предявява настоящите обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1./ Да бъде признато за установено в отношенията между страните, че М. К.

И., ЕГН: **********, с адрес: ************* дължи и следва да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумите, дължими на осн. Договор за потребителски кредит № *********** от 21.12.2021г., а именно: 3412,36 лв. – главница; 1438,75 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.10.2023г. – 05.11.2024г.; 791,06 лв. – лихва за забава за периода 26.01.2022г. (датата на изпадане на длъжника в забава) – 05.11.2024г. (датата на настъпване на предсрочна изискуемост);

217,40 лв. – законна лихва за периода 05.11.2024г. – 29.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 458/2025г. от описа на РС – Кюстендил.

2./ Да бъде осъден ответника М. К. И., ЕГН: **********, с адрес:

************* да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумите, дължими на осн. Договор за потребителски кредит № *********** от 21.12.2021г. и представляващи възнаграждения за закупени допълнителни услуги, както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 687,57 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга: „Флекси“: 1277,67 лв., ведно със законната лихва върху сумите до изплащане на вземането.

Претендират се и сторените разноски.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез пълномощника си адв. М..

Сочи на неоснователност на заявената претенция.

Релевира недействителност на процесния договор на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, като излага подробни съображения в този смисъл, а именно: относно непосочване в същия на условията за прилагане на лихвения процент, некоректно посочване на ГПР и общата дължима от потребителя сума; относно необходимостта от включване в ГПР на сумите по допълнителните услуги.

Горното обуславяло недействителност на процесния източник на облигационни отношения, поради което и искът подлежал на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Претендират се сторените разноски.

2

В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа исковата молба посредством предварително депозирана в този смисъл друга такава като излага контрааргументи досежно сторените в отговора възражения, а ответната страна, оспорва иска по съображенията в отговора.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а съдът е обявил и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството на сключен между тях Договор за потребителски кредит № ***********/21.12.2021г., сумата по който, в размер 5000,00 лв., е усвоена от ответника.

Уговореният съгласно т. VII от същия ГПР възлиза на 49,26 % при дължима сума по кредита от 8765,02 лв.

Уговорено в същата точка от процесния договор е задължението на ответника да заплати възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер съотв. 1250,00 лв. и 2300,00 лв. при изчислено общо задължение по кредита и по закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 12315,02 лв.

Съгласно т. 15.1 и т. 15.2 от ОУ на Профи Кредит България ЕООД към Договор за потребителски кредит, съдържанието на посочените допълнителни услуги включва възможности за кредитоискателя, както следва: приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 (един) час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД; правото да променя едностранно погасителния си план при усл. на т. 15.2.1, т. 15.2.2 и т. 15.2.3 от ОУ.

Съгласно представения като доказателство погасителен план, сумата по кредита била дължима на 36 месечни погасителни вноски, последната с падежна дата 25.12.2024г.

Видно от приобщените 4 бр. анекси към процесния договор за кредит е това, че кредитоискателят два пъти е заявил искане за отлагане на вноски по погасителния си план, при което са съставяни нови такива с ГПР 47,24 % и 45,29 % (по първите два анекса), като крайният срок за погасяване на задължението по Анекс № 2 е определен на 25.02.2025г. и два пъти е заявил искане за намаляване на размера на дължими вноски (по анекси №№ 2 и 3), като са изготвени към всеки от последните два анекса погасителни планове с ГПР съотв. 42,2% и 41,02 % с уговорен краен срок за погасяване на задълженията по кредита 25.05.2025г. /спр. приложения на л. 30 от делото погасителен план към анекс № 4 към процесния договор за потребителски кредит).

Установимо от представеното по делото на л. 31 и л. 32 извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № *********** е това, че постъпилите по процесния договор плащания възлизат на сума в общ размер на 5731,55 лв. (при сбор на представените в табличен вид плащания на сума от 5570,71 лв.) Изпратено е до ответника уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост по ДПК 4000718892, пратката по което е останала непотърсена от получателя.

Приложено е ч.гр.д. № 458/2025 г. на КРС, образувано след изпращането му по 3 подсъдност от Районен съд – Пазарджик, по искане на заявителя и настоящ ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 182/2025 г. против длъжника и настоящ ответник, за сумите, предмет на установителната претенция, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Досежно сумите, претендирани като такива за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ заявлението е отхвърлено.

Заповедта е връчена на длъжника като в законоустановения за това срок същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, което е обусловило интереса за ищцовото дружество да установи вземането си по исков път.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са специални установителни искове, заявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с предмет установяване съществуване на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 458/2025г. от описа на РС – Кюстендил, за което е издадена заповед № 182/24.02.2025г. за изпълнение на парично задължение, които искове намират правното си осн. в разпоредбите на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, както и обективно съединени осъдителни искове с правно осн. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от с.з.

По допустимостта на установителната претенция:

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл.

417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая, исковете са допустими, т.к. са заявени в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение п о чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано възражение. Разпоредена е процедура по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, като именно в законоустановения срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове. По изложените съображения претенцията се явява допустима.

По допустимостта на осъдителната претенция:

С влязло в сила Разпореждане № 949 от 24.02.2025 г. по ч. гр. д. № 458/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил е оставено без уважение заявлението на "Профи Кредит България" ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги от 687,57 лв. – по услуга „Фаст“; 1277,67 лв. – по услуга „Флекси“ и за сумите съотв., от 30,00 лв. и 500,00 лв., представляващи такси. Указано е на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е оставено без уважение. Съобщението за това му е връчено на 09.04.2025г., като в срока по закон /09.05.2025г. – исковата молба е постъпила по ССЕВ), ищецът е предявил осъдителни искове за сумите по закупения пакет от допълнителни услуги. При тези съображения, исковете се явяват допустими.

За прецизност съдът счита, че същите биха били допустими дори и при 4 пропускане на едномесечния срок – арг. от т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС , според която в производството по чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. чл. 422 ГПК процесуалните възможности за обективно съединяване на искове стоят на разположение на страните на общо основание, като за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. Последицата в последния случай би била единствено прекъснатата връзка на осъдителните искове със заповедното производство т. е. следва да се считат предявени от момента на постъпване на исковата молба в съда, а не от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, какъвто настоящият случай не е с оглед спазване на горепосочения едномесечен срок по ГПК.