Определение № 5748 от 15.10.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5748 гр. Бургас, 15.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от *************, депозирана срещу *****************, с адрес: ********** с която е предявен иск по реда на чл. 127, ал. 2 от СК вр. с чл. 59 от СК, за предоставяне родителските права по отношение на малолетното дете ************* на бащата, за определяне на местоживеенето на детето при бащата, за определяне на режим на лични отношения между майката и детето, както и за осъждане на ответницата да заплаща издръжка на детето, чрез неговия баща.

В срока по чл. 131 ГПК ********** е депозира отговор на исковата молба и е въвела и възражение за местна неподсъдност на спора, като излага, че местно компетентен е Районен съд Видин.

Съдът след като се запозна с материалите по делото констатира следното от правна страна:

Нормата на чл. 105 ГПК посочва, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. От друга страна разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК посочва, че ако родителите не постигнат споразумение по отношение упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава по настоящия адрес на детето.

Систематичното тълкуване на тези разпоредби води до извода, че е налице специална местна подсъдност предвидена относно искът по чл. 127 СК, която изключва общата местна подсъдност и съгласно която горепосочените искови претенции се предявяват по настоящия адрес на 1 детето.

Ответникът не може да се позовава на разпоредбата на чл. 105 ГПК, за местната подсъдност в този случай не се следи по негово възражение, а служебно от съда, включително в съответствие с естеството на производството по чл. 127, ал. 2 СК – на спорна съдебна администрация.

В СК няма дефиниция какво се разбира под настоящ адрес. Субсидиарно приложение следва да намери определението по пар.1 т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според което настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава. Следователно формалният акт на адресна регистрация не е от значение, той може да съвпада с пребиваването на детето, но може да е извършен едностранно от който и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване.

Исковите претенции с правни квалификации чл. 127 СК се предявяват пред Районния съд, където е фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот. В този смисъл и трайната практика на ВКС, обективирана в определение 187/25.03.2013 г., четвърто гражданско отделение, по ч.гр.д.№ 1956/ 2013 г. по описа на ВКС и определение № 185/23.04.2013 година, ІІ гражданско отделение, по ч. гр. дело № 2198 по описа за 2013 година на ВКС.

Историческото тълкуване на нормата на чл. 127, ал. 2 СК (която възпроизвежда текста на чл. 71, ал. 2 СК от 1985 г.) също е в подкрепа на извода, че под настоящия адрес на детето в чл. 127, ал. 2 СК се има предвид неговото местопребиваване. Местната подсъдност по споровете по чл. 127, ал. 2 СК използва за критерий особения предмет на делото, а именно – защита интереса на детето. От гледна точка на очертания специфичен предмет на споровете по чл. 127, ал. 2 СК съдът по мястото, където детето пребивава е най-удобният за детето с оглед на неговите интереси, предвид необходимостта от извършване на редица процесуални действия с участието и на детето – изслушването му от съда, при наличие на предвидените в СК и в специалния ЗЗакрД условия; изготвяне на социален доклад и др. – срв. чл. 59, ал. 6 СК, към който препраща нормата на чл. 127, ал. 2 СК.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че за настоящ адрес на детето следва да се приеме неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК. В този смисъл следва да се тълкува това понятие в законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата на интересите именно на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по 2 разглеждането на спора.

От твърденията на страните по делото, а и от от представените с отговора на исковата молба доказателства се установява, че родителските права упражнява майката на детето, при която е определено и нейното местоживеене. Адресът на майката е в ********** Това обстоятелство не е и спорно между страните по делото.

Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че така предявените искови претенции следва да бъдат разгледани от Районен съд Видин, като компетентен по смисъла на чл. 127, ал. 2 от СК. Поради това производство по настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС София, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6120/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Видин, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3