Решение № 2169 от 21.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2169 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330204224 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "ЗЛАТИНА 1989" ЕООД, представлявано от управителя си Е.Г.К. против Наказателно постановление № 644615F644983/28.06.2022 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.

3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

С жалбата се поддържат конкретни възражения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В тази връзка е формулирано искане обжалваното НП да бъде отменено изцяло. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юрисконсулт Б., се противопоставя на възраженията изложени във въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено.

1

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 27.02.2022 г., в 10,30 ч. свид. Ч., заедно с инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГДФК, ОД Пловдив – Е.П.С., стартирал проверка и инвентаризация в обект – търговска клетка № 19 и № 20, находящ се в общ. Родопи, с.

Първенец, стокова борса „Родопи“. Посоченият обект бил стопанисван от дружеството - жалбоподател, като в хода на проверката било констатирано, че същото в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Повод за формирането на този извод била извършената петнадесет минути по – рано – около 10,15 ч. контролна покупка на 2,700 кг. банани на обща стойност 7,90 лева, платени в брой на Е.Г.К. – управител от свид. Ч. – преди легитимацията.

За посочената сума нито към момента на закупуване на стоката, нито до стартиране на проверката, а и след това, не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство – Tremol S21 с ИН на ФУ ZK130420 и ФП № 50167209 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г.

Отделно от горното, в хода на проверката се констатирало и наличие на касова разлика в размер на 137,74 лева между наличните парични средства в касата съгласно приложен опис, и тези маркирани във ФУ, КЛЕН от ФУ а деня на проверката, както и от ръчна касова бележка от кочан.

За извършената проверка, в същия ден бил съставен Протокол № 0375618, а впоследствие на 09.03.2022 г. в присъствието на управителя на санкционираното лице бил съставен АУАН № F644983/ 09.03.2022 г. , който 2 бил подписан без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра изцяло на показанията на свид. Ч.. От тях по еднозначен и категоричен начин се установява времето, мястото на извършената проверка, както и обстоятелствата свързани с факта на направената контролна покупка.

В показанията си свидетелят потвърждава и констатацията си, че след легитимацията си като инспектор по приходите е отчетена разлика между фактически наличните парични средства в касата и разпечатаната от фискалното устройство касова наличност.

Показанията на коментираният свидетел се ценят като подробни, вътрешно непротиворечиви, логически и хронологически последователни и добросъвестно дадени. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец и същите изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства по делото, приложени към административно наказателната преписка. Последните съдът кредитира изцяло и базира фактическите си изводи и въз основа на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представляващия дружеството – нарушител и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното 3 постановление.

По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин жалбоподателят да е извършил административното нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Датата и мястото на извършване на нарушението, се установяват от показанията на свид. Ч., изцяло кредитирани от съда, както и от приложените по преписката писмени доказателства, включително протокол за извършената проверка с № 0375618. Доказа се на следващо място, че от обективна страна в 10,15 ч. на 27.02.2022 г. е извършена продажба, като свид. Ч. е закупил 2,70 кг банани на стойност 7,90 лева. Следователно в този момент в обективната действителност са се осъществили фактите, предвидени в хипотезата на нарушената материалноправна норма, поради което за жалбоподателя като годен субект на нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е възникнало задължението да регистрира и отчете извършената продажба по предвидения за това ред. Това е следвало да стори чрез издаването на фискална касова бележка от фискалното устройство. По делото се доказа, че в обекта е имало въведено в експлоатация и работещо фискално устройство Tremol S21 с ИН на ФУ ZK130420 и ФП № 50167209. Тъй като плащането е извършено в брой, а не чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, то регистрирането и отчитането на продажбата е следвало да се извърши по общите правила – чрез издаването на фискална касова бележка. Доказа се по делото, че такава бележка не е издадена за извършената от свид. Ч. покупка, като това обстоятелство се установява именно от показанията на Ч., както и от приложените по преписката писмени доказателства – включително разпечатка КЛЕН.

Продажбата не е отчетена и чрез издаване на ръчна касова бележка от кочан, макар че тук следва да се отбележи, че по делото не се установява да е била налице някоя от хипотезите по чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., при които продажбите се документират по този ред. Описаното поведение по неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта 4 представлява изпълнителното деяние на нарушението, което е осъществено чрез бездействие. Нарушението е формално и от обективна страна е довършено именно с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние.

С наказателното постановление е ангажирана административно наказателната отговорност на търговско дружество, което е юридическо лице.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността им (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСК на ВАС). Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.

По тези съображения съдът приема за доказано, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

До формирането на извод в обратна насока е невъзможно да доведат релевираните с въззивната жалба твърдения за това, че хартията в касовия апарат към момента на проверката била свършила и докато се постави новата ролка хартия касовият бон се отпечатал на две части, като имало и спад на напрежението. В тази връзка се твърди, че проверката била започнала в 10,42, а не в 10,30 часа, като за процесната контролна покупка на банани имало издаден касов бон 001720 от 10,42 ч. Посочените твърдения се оборват по категоричен начин от кредитираните от съда писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поради което съдът намира, че същите представляват защитна версия на санкционираното лице. Така, от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител – свид. Ч. по еднозначен и категоричен начин се установява, че проверката е започнала петнадесет минути след извършване на контролната покупка, като свидетелят е изчакал да му бъде издадена и връчена касова бележка за заплатената от него сума, но това не се случило. Съдът не приема, че представеният с въззивната жалба касов бон 001717 от 10,36 часа е този, който е бил предназначен за процесната покупка, доколкото той касае покупка от друг час и за друга сума. Освен това, видно от приложения по преписката КЛЕН от 27.02.2022 г. твърдения спад на напрежение е от 10,36 часа, а не от 10,15 часа, когато е извършена процесната покупка на банани, поради което е 5 нямало пречка за издаване на фискален бон. Часът на стартиране на проверката от страна на свид. Ч. и колегата му - С. се установява и от съставения и приложен към преписката Протокол за извършена проверка № 0375618/ 27.02.2022 г. , който е съставен в присъствието на управителя на дружеството – жалбоподател. Същият го е подписал с отбелязване в графата за възражения, че има такива /неясно какви/ без да се противопостави на отбелязването за това в колко часа е стартирала проверката. Посоченото обстоятелство наред с това, че за релевираните с въззивната жалба твърдения не се ангажират каквито и да било доказателства потвърждава извода на съда за достоверност на кредитираните от него доказателствени източници, респективно за доказаност на вмененото административно нарушение.

При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца, съдът намира за правилен извода на АНО, че не е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност. Поради това тяхното съществуване следва да бъде доказано по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност.

Разпечатката съдържа 35 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ceb98276-81e3-491c-a5bf-5a5c17ba73bd