Определение № 399 от 08.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. София, 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20238003900811 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на Н. Г. М. – синдик на “Градски транспорт Пловдив” АД – в несъстоятелност, срещу разпореждане № 338/07.03.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на синдика против определение № 28/23.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, поради касационна необжалваемост на същото. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на разпореждането, аргументирани с недопустимост на атакуваното с върнатата частна касационна жалба определение №

28/23.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, като постановено по частна жалба, против Постановление за възлагане на движими вещи, от публична продан с тайно наддаване, по реда на чл. 717в ТЗ, на страна „Аник Комерс„ ЕАД, която няма право да го обжалва, поради невнесен депозит за насрочената публична продан на имуществени права от масата на несъстоятелността на „Градски транспорт Пловдив „АД / н. /. Жалбоподателят атакува разпореждането за връщане на частната му касационна жалба и поради неправилност на обжалваното определение, за което сочи, че е постановено в противоречие с определения на ВКС в идентични хипотези. Посочва още, че определението, срещу което е подадена върнатата частна касационна жалба, е неправилно, тъй като съдът при постановяването му е вменил задължения на синдика, които не са регламентирани в нормата на чл. 717а ТЗ.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след, като прецени данните по делото, приема следното:

1

С разпореждането на Пловдивски апелативен съд, предмет на обжалване, е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 776/01.02.2023 г. срещу определение № 28/23.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на същия съд, с което е отменено постановление за възлагане № 260023/20.07.2022 г. по т.д. № 912/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, на движими вещи от масата на несъстоятелността на

„ Градски транспорт Пловдив„ АД /н./ , в резултат на проведена публична продан, с тайно наддаване , по реда на чл.717в ТЗ. Съдът е съобразил, че този акт, постановен на основание чл. 717з, ал. 1 ТЗ, не е сред изчерпателно изброените в чл. 613а ТЗ актове, подлежащи на касационно обжалване, поради което частна касационна жалба срещу него е недопустима.

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване, в качеството на преграждащ , съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

Съгласно задължителните разяснения в т.6 от ТР №1/2017 от 03.12.2018г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС обжалваемостта на съдебните актове в производството по несъстоятелност винаги е предмет на изрична регламентация, с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ. В чл. 613а, ал.1 от ТЗ са изброени изчерпателно актовете /решения и определения/, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал.3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред на ГПК. По отношение на тази втора група актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, като те не подлежат на касационно обжалване.

Постановлението за възлагане на Пловдивски окръжен съд е акт на съда по несъстоятелността, който не е сред изрично изброените в чл. 613а ал.1 ТЗ и затова не подлежи на касационно обжалване по общия ред на ГПК. Нещо повече, с оглед вида на атакувания акт / различен от решение и определение на съда по несъстоятелността, макар издаван от същия / , чл. 717з ал. 3 ТЗ изрично предвижда обжалваемостта му пред апелативния съд. Тази изрична норма не може да се приеме като отклонение от преждекоментираното правило на чл. 613а ал. 3 ТЗ, а следва да се възприема със смисъла на потвърждаване, че реда за обжалваемост на постановленията за възлагане в универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност, следва реда на обжалваемост на постановленията за възлагане в принудителното изпълнение по ГПК

/ чл. 437 ал. 4 пр. второ ГПК / - едноинстанционно. Предвиденият в Търговския закон инстанционен контрол в случая е изчерпан, с постановяване на въззивния акт 2 от Пловдивския апелативен съд, с който е разгледана по същество жалбата на „Аник Комерс“ АД срещу процесното постановление за възлагане.

Изложените от жалбоподателя аргументи относно недопустимостта, евентуално неправилността на определение № 28/23.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, са изцяло ирелевантни за настоящото производство, чиято цел е контрол за законосъобразност на разпореждането за връщане на подадената частна касационна жалба срещу същото.

Частната касационна жалба се явява недопустима и като такава подлежи на връщане, поради което атакуваното разпореждане следва да се потвърди, като правилно.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 338 от 07.03.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3