Решение № 709 от 24.04.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2718/2023
- Вид
- Решение № 709
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 200,ал.4 · Кодекс на труда
- чл. 201,ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 709 гр. Велико Търново, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110102718 по описа за 2023 година
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
,ал.1 и ал.3 от КТ , вр. с чл. 86 от ЗЗД
200
Ищцата Т. К. Й. сочи, че е в трудови правоотношения с ответника от 2004 г. На 18.07.2022 г. по време на работа претърпяла инцидент, признат за трудова злополука по съответния ред. Посочва, че се наложила операция, последвана от рехабилитация, но и към момента изпитва средно силна болка при влошаване на времето, изморява се, не може да стои права продължително време. Заявява, че за претърпените от нея болки и страдания, както физически, така и психически следва да бъде обезщетена със сумата от 60000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 18.07.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира сумата от 2005 лева обезщетение за имуществени вреди във връзка с лечението и, ведно със законна лихва от 13.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за периода 1.08.2022 г. – 15.09.2023 г. в размер на 25850 лева, формирана на база нетното и трудово възнаграждение, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.С. от ВТАК поддържа исковите претенции.
1
Ответникът „Център за спешна медицинска помощ - Велико Търново“, чрез пълномощник адв. М. от ВТАК е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции, като неоснователни. Заявява, че не всички травми, които има ищцата и във връзка с които е ползвала отпуск поради временна неработоспособност са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 18.07.2022 г., както и че влошаването на здравословното и състояние е в резултат на късно започнало лечение и на дегенеративни промени и хронични заболявания, от които ищцата е страдала, нямащи пряка връзка с инцидента. Оспорва травмата в ляво рамо и шийни прешлени да има пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Релевира възражение за съпричиняване поради груба небрежност поради неизпълнение на правила за безопасност по време на работа , както и задълженията на пътниците при движение на МПС, регламентирани в съответните закони и наредби. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди е прекалено завишена. Оспорва претенциите за имуществени вреди.
При уважаване на исковете алтернативно прави искане за намаляване размера на присъдените обезщетения с изплатените на ищцата суми, представляващи подпомагане и обезщетение от работодателя, обезщетението за временна неработоспособност, изплатено от НОИ и заплатени застрахователни обезщетения по сключени договори за застраховане с „Дженерали застраховане“ АД и „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, като прави искане за конституирането им в качеството на трети лица-помагачи на ответника.
Излага подробни съображения и моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, алтернативно да съобрази релевираните възражения. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Третото лице-помагач на страната на ответника „Дженерали Застраховане“ АД, гр.София, чрез пълномощника си заема становище за неоснователност на претенциите. Не оспорва, че между него, като застраховател и Министерство на здравеопазването, като застраховащ има валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Злополука на екипите на ЦСМП“ , но твърди, че съгласно застрахователния договор, застраховката не е валидна за случаите на злополука, свързана с ПТП, какъвто е случаят с ищцата. Оспорва правния интерес на работодателя от привличането му като трето лице-помагач. Излага, че ищцата има 2 изключителен принос за реализиране на вредоносния резултат, тъй като е проявила груба небрежност, пътувайки без поставен обезопасителен колан.
Счита, че не всички описани травми са резултат от процесната злополука, конкретно посочва, че болките в лявата ръка и рамо , както и болките в шийния отдел на гръбнака нямат връзка с процесната злополука. Възразява относно размера на претендираното обезщетение, което счита за силно завишено. Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди. Оспорва и претенцията за обезщетение за пропуснато трудово възнаграждение, както и акцесорните претенции за лихви за забава. В съдебно заседание не изплаща представител.
Третото лице-помагач на страната на ответника
„ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощника си оспорва правния интерес на ответника от привличането му като трето лице-помагач.
Заявява, че между него като застраховател и „ЦСМП- Велико Търново“ е сключен застрахователен договор по групова рискова застраховка „Живот“ от 17.12.2021 г., с покрити рискове –смърт от заболяване, смърт от злополука, инвалидност от битова или трудова злополука и временна неработоспособност от злополука, общо или професионално заболяване. По предявената претенция от ищцата за продължилата временна неработоспособност от 79 дни съгласно полицата и е определена сумата от 240 лева , което обезщетение е изплатено, с което счита, че е изпълнило задълженията си по застрахователния договор. Оспорва исковете и по изложените в отговора на исковата молба съображения, които поддържа и моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни. В съдебно заседание не изпраща представител.
След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата е в трудово правоотношение с ответника „Център за спешна медицинска помощ-Велико Търново“, филиал гр.*** и заема длъжността „***“. С Разпореждане № 5104-04-84/6.12.2022 г. на НОИ-ТП Велико Търново, декларираната злополука станала с ищцата е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО. В разпореждането е посочено, че на 18.07.2022 г. екип на ФСМП Г.Оряховица превозва пациент от *** до 3
МОБАЛ Велико Търново, когато шофьорът на линейката спира рязко, за да не удари излязъл от пътя при с.Малки чифлик лек автомобил, при което ищцата пада на пода. При направени изследвания на 25.08.2022 г. е обективизирана компресионна фрактура на Л3. След злополуката на ищцата са направени рентгенови изследвания в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ***, които не са установили фрактури. От 24.07 .2022 г. до 1.08.2022 г. ищцата е била в болничен с причина „карантина“ с диагноза Ковид, като от 22.08. до 29.08.2022 г. се лекува в болницата в *** с диагноза – „Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури.Контрактура на става, раменна ключица акромиоклавикуларна“. Впоследствие на 2.09.2022 г. е прегледана от неврохирург, с поставена диагноза „Травма на нервни коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“. От 17.10.2022 г. до 20.10.2022 г. се лекува в отделение по неврохирургия към МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД с диагноза “ Счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито“. От 28.11.2022 г. до 5.12.2022 г. се лекува МБАЛ „Св.Иван Рилски“ *** с окончателна диагноза: „Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде“.
От 9.02.2023 г. до 13.02.2023 г. се лекува в „Клиника артроскопска травматология“- ВМА София, направена е операция- артроскопия рамо.
Провежда лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури в „СБПЛР Минерални бани-Полски Тръмбеш“ ЕООД в периода 9.05.2023 г.16.05.2023 г. От 22.06 до 29.06.2023 г. провежда лечение в МБАЛ *** с диагноза „Радикулопатия, шийна област“ в отделение по нервни болести, а от следващия ден до 7.07.2023 г.- в отделение ОФРМ с диагноза “Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури.Увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“. Издадени са етапни епикризи от МЦ „Света Варвара“ ООД, от „ДКЦ“ ЕООД, правени са изследвания. От ЕР на ТЕЛК Велико Търново от 3.11.2022 г. е видно, че се признава причинна връзка-трудова злополука, относно увреждане на лумбален прешлен- компресионна фрактура на Л3 , доказано с КТ и осъществена оперативна интервенция вертебропластика на Л3, костен цимент. С три ЕР на ТЕЛК болничните са продължавани с по 60 дни, последно считано от 19.05.2023 г. Приети са справки от НОИ относно изплатени обезщетения и помощи от ДОО и за актуални болнични листове. Приложени са преписи от книга за периодичен инструктаж на филиала в ***, както и протокол от 4 заседание на Медицински съвет от 1.02.2023 г. с взето решение за подпомагане на ищцата със сума от 800 лева. Като доказателства са приложени още групова рискова застраховка „Живот“ сключена с „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД и полица за застраховка „Злополука на екипите на ЦСМП“, сключена с „Дженерали Застраховане“ АД. По претенцията на ищцата към „ДЗИ-Животозастраховане “ АД от 13.12.2022 г. по щета № 172838, за временна загуба на работоспособност -79 дни е определена и изплатена сумата от 240 лева на 16.12.2022 г. , видно от приложените документи. Ищцата потвърждава получаването на сумата от 240 лева от застрахователя, сумата от 260 лева от БАПЗГ-Уника на 20.02.2023 г., на 23.02.2023 г.- чисто сумата от 620 лева от ЦСМП , след което от БАПЗГобщо сумата от 538 лева на три пъти, като пояснява, че това е професионална организация, в която членува и заплаща членски внос. Обяснява, че след злополуката е била под карантина от 22 юли заради Ковид, но имала силни болки в рамото и на 27.07. я взели с линейка, направили и рентгенови снимки, поставили и инжекции. Болките в рамото продължили дори след изписани лекарства при преглед от ортопед. На 17.10.2022 г. и направили операция, няколко пъти влизала в болница за физиотерапии. През февруари и направили операция във ВМА. Посочва, че е имала болки в рамото и преди инцидента, но те отминали след проведена физиотерапия. В линейката не е пътувала с предпазен колан, за да може да предприеме спешни действия за пациента, ако се наложи. По делото са събрани гласни доказателства. Св. Ц*** – дъщеря на ищцата излага, че след инцидента майка и и казала, че я боли ръката и кръста, но отишла за следващото си дежурство. После била под карантина заради Ковид и тъй като изпитвала силни болки, след карантината веднага влязла в болница. От тогава почти всеки месец била в болница , тъй като, въпреки физиотерапиите състоянието и не се подобрявало. Направили и операция, след това през февруари направили операция на ръката. Дори към момента правела физиотерапия на лявото рамо, тъй като състоянието и не се е подобрило напълно- ако върви по-дълго време я боли кръста, по- трудно вдига ръката си и я боли, ако я натовари. Св.Д*** е приятелка на ищцата.
Ищцата и споделила за инцидента и казала, че изпитва силни болки , а когато се срещнали и показала, че може да вдига ръката си само до лакътя. След операцията направена в София пак била зле, имала поставена шина, ръката я боляла и не можела да я вдига. Ходела на много нагревки и рехабилитации и 5 сега може би се чувства по-добре. Св. Г.ев е лекар, завеждащ филиала на ЦСМП в гр.*** и пряк ръководител на ищцата. Заявява, че пациентът, превозван с линейката е бил в стабилно състояние, но при съмнение за остър коронарен синдром е трябвало да бъде транспортиран до болницата в гр.Велико Търново. Посочва, че ако се налага извършването на някаква дейност, трябва да се уведоми шофьора, линейката да спре и тогава да се извършва манипулация. Не е желателно и безопасно да се извършват реанимацонни действия по време на движение. Свидетелят твърди, че линейките са нови, разполагат с предпазни колани и че няма заповед, която да освобождава медицинските лица от задължението за поставянето им. На всички се провеждат необходимите инструктажи за безопасност при работа.
Заявява, че ищцата имала няколко дежурства след инцидента и твърди, че всеки от екипа, който има нужда, ползва болнични. В момента ищцата изпълнявала същата работа, както и преди инцидента, без да е искала да се облекчи натоварването и на работа. Св.И. работи в ЦСМП като парамедик и е шофирал линейката, в която ищцата е придружавала пациента със съмнение за остър коронарен синдром. Излага, че на кръстовището до с.Малки чифлик автомобил отнел предимството му и се наложило да предприеме резки промени в движението, за да избегне сблъсък. Твърди, че е направил маневра рязко вдясно, без да спира. Не е чул ищцата да пада, разбрал след като пристигнали. Според него при нужда от спешни манипулации медицинското лице следва да го информира , за да спрат на първото възможно място. В конкретния случай не се е налагало да се извършват такива действия. По делото е изготвена комплексна съдебно- медицинска експертиза от вещи лица- ортопед и невролог. Вещото лице д-р М.- ортопед заключава, че получените от ищцата телесни увреждания са счупване на тялото на трети лумбален прешлен, разкъсване на залавното място на сухожилието на мускулус супраспинатус в лявото рамо, както и травматично увреждане на левия нервус аксиларис по типа на аксонотемезата. Първата дата с регистриране на счупване на ЛЗ е на 25.08.2022 година на КАТ. Механизмът на счупване на тялото на трети поясен прешлен е компресионно- флексионен.