Решение № 260565 от 26.01.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5601/2020
- Вид
- Решение № 260565
- Подписан
- 26.01.2021
- В сила
- 26.01.2021
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е Н И Е гр.
София, .....01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова въззивно гражданско дело № 5601 по описа за 2020 г. по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 293811 от 05.12.2019г., постановено по гр. д. № 7373/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 150 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 42981 от 17.02.2020г., постановено по гр. д. № 7373/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 150 състав, е признато за установено по предявените от „С.в.“ АД срещу В.К.Н. по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че В.К.Н. дължи на „С.в.“ АД, сумата от 1 204,15 лева, представляваща стойност на потребени ВиК услуги през периода 07.02.2015г. до 01.07.2017г. в имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******************, клиентски № **********, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.10.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата в размер на 186,14 лева – мораторна лихва за забава върху стойността на потребени ВиК услуги за периода 10.03.2015г. до 01.07.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задъжение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 69325/2017г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 1 204,15 лева до пълния претендиран размер от 1 258,76 лева.
С решението са присъдени разноски, съобразно изхода на спора.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен, е депозирана въззивна жалба от ответника В.К.Н., в която се навеждат правни доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В подкрепа на изложеното се поддържа, че за част от исковия период с определения на Софийския районен съд от 28.04.2015г. и от 01.09.2016г. са обезсилени две заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадени въз основа на заявления на ищеца в производството „С.в.“ АД, респективно и съответните производства са били прекратени. Сочи се, че с посочените съдебни актове са отхвърлени по същество претенциите на ищцовото дружество, което обстоятелство недопустимо не е било взето предвид от първостепенния съд при първоинстанционното разглеждане на делото. На следващо място навежда доводи, че въпреки наведеното в производството пред Софийския районен съд възражение за изтекла в негова полза погасителна давност на вземанията, съдът неправомерно не се е произнесъл по същото при постановяването на крайния съдебен акт. По изложените съображения, искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част, като вместо това да постанови решение, с което предявените установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна, посредством надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се поддържа становище за нейната неоснователност. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Софийски градски съд,
II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води за процесния имот и период, както и че ищецът реално е доставил ВиК услуги на ответника в твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума. По иска за лихва ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2
ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. С посочената разпоредба са определени нормативно лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.
Не е спорно между страните в производството обстоятелството, че същите са се намирали в облигационни правоотношения през исковия период, както и че ответникът е собственик и има качеството на потребител на ВиК услуги през процесния период за процесния имот, а именно – апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“******************, клиентски № **********, в което качество последният дължи цената за реално извършените по повод на имота от ищеца услуги, включително е обвързан от приложимите за процесния период общи условия на ищеца.
По делото са приети писмени доказателствени средства, а именно – справка за таксуван разход, формирани задължения и извършени плащания по партида с клиентски № ********** (титуляр В.К.Н.) с адрес *** по издадени фактури в периода 07.02.2015г. – 03.07.2017г., карнети, справка за дистанционно отчитане и копия на писмени бележки – самоотчет на ответната страна, същите неоспорени от страните.
От заключението на изготвената съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, която въззивният съд по реда на чл. 202 ГПК кредитира напълно, се установява че: 1). За времето от 07.02.2015г. до 01.06.2017г. (с падеж 01.07.2017г.), дължимите суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот с клиентски № ********** за имот с титуляр В.К.Н. на адрес *** са в общ размер на 1 444,90 лева, от които 1 258,76 лева главница и 186,14 лева – лихви. Според информацията в базата данни на дружеството за процесния период е създадена съдебна договорна сметка № ********** за сумата в размер на 1 444,90 лева, 2). Размерът на дължимата мораторна лихва за периода 10.03.2015г. – 01.07.2017г. е на стойност 186,14 лева, 3). От предоставената информация относно начислените задължения, начислената лихва и извършените плащания се установява, че по партидата на абоната са отразени три превода за погасяване на суми по претендираната главница. По партида с клиентски № ********** и съдебна договорна сметка № ********** има извършени плащания в общ размер на 835,96 лева по дати и суми, както следва:
·
На 01.03.2017г. е осчетоводен превод в размер на 684,00 лева, с който са погасени старо салдо по фактури преди 02.2015г. в размер на 644,10 лева, с 4,08 лева е погасена част от главницата по фактурата от м.02.2015г. за 14,11 лева с остатък за доплащане в размер на 10,03 лева; с 35,82 лева са погасени главницата и лихвата по фактура от м.01.2017г.
·
На 28.03.2017г. е осчетоводен превод в размер на 117,30 лева, като със сумата от 36,48 лева е погасена част от лихвата по фактурата от м.02.2017г. с остатък за доплащане в размер на 73,08 лева; с 12,83 лева са погасени лихвата по фактура от м.03.2017г., с остатъка от 67,99 лева частично е погасена главницата по същата фактура, с остатък за доплащане в размер на 12,83 лева.
·
На 02.05.2017г. е осчетоводен превод в размер на 34,66 лева, като със сумата от 9,38 лева е погасена лихвата по фактурата от м.04.2017г., с остатъка от 25,28 лева частично е погасена главницата по същата фактура, с остатък за доплащане в размер на 9,38 лева.
Рекапитулацията на начислени, погасени и остатъчни суми по клиентски № ********** за периода 07.02.2015г. – 01.06.2017г. с падеж 01.02.2017г. е в размер на: начислена сума в размер на 2 280,86 лева, погасена сума в размер на 835,96 лева и оставаща дължима сума в размер на 1 444,90 лева.
По отношение наведените от страна на въззивника доводи, че последният е платил изцяло задълженията си към ищцовото дружество, настоящата съдебна инстанция намира следното:
Действително, ответникът е извършил плащания в общ размер на сумата от 835,96 лева, осчетоводени при ищеца. Следва да бъде отбелязано обаче, че с част от нея, а именно – 644,10 лева е погасено старо салдо по фактури преди месец 02.2015г., доколкото ответникът не е посочил изрично, че заплаща сума по фактура, отнасяща се за конкретен период. Последното се установява както от представените по делото преводни нареждания от 27.03.2017г., от 29.04.2017г. и от 01.03.2017г., така и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изготвената съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените задачи, поради което и постави същото в основата на доказателствените си изводи. Съобразно изложеното и доколкото със сумата от 644,10 лева е извършено плащане на задължения преди процесния период, доводите на въззивника в противоположния аспект съдът намира за неоснователни.
Видно от заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, също неоспорена от страните, е, че за процесния период от 07.02.2015 г. до 01.07.2017 г. в процесния имот, общото количество ВиК услуги е общо 764.892 куб.м., от които 656.813 куб.м. за имота и 108.079 куб.м., начислени от разпределение на изразходвани ВиК услуги за общи нужди. При проверка на предоставените материали, справка от информационните системи на „С.в.“ АД, фактури, карнети и записи от системата на електронно отчитане вещото лице е установило, че доставените и отчетени количества съответстват на фактурираните такива за имот с клиентски № ********** за период на фактуриране 07.02.2015г. – 01.07.2017г.
Разпечатката съдържа 43 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ceb921c8-1639-405b-a8b6-1e4f092380c0