Решение № 755 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300501091 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано е по въззивна жалба на Д. К. М., ЕГН: **********, от гр.

***, чрез адвокат Д. срещу Решение с рег. № *** г., постановено по гр.д.№*** г. по описа на ПдРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждане на Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.

„Витоша” № 2 да му заплати сумата за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и негативни изживявания в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1 от НК, повдигнато по БП № *** г. по описа на *** на МВРПловдив, пр. пр. № *** г. на РП- Пловдив, по което е оправдан с решение по а. н. дело № *** г. на ПРС, *нак. с-в.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в обжалваната му част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Твърди се, че присъденото от районния съд обезщетение е в занижен размер. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура- Пловдив, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от 1

Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура- Пловдив, срещу Решение с рег. № *** г., постановено по гр.д.№*** г. по описа на ПдРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Д. К. М., ЕГН: ********** сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и негативни изживявания в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл.

354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1 от НК, повдигнато по БП № *** г. по описа на *** на МВРПловдив, пр. пр. № *** г. на РП- Пловдив, по което е оправдан с решение по а. н. дело № *** г. на ПРС, * нак. с-в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението- 04.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

В насрещната въззивна жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в обжалваната му част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Навеждат се доводи, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивната жалба от Д. К. М., с който се взема становище за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по съществото на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд.

Производството пред първата инстанция е образувано по подадена искова молба от Д. К. М., ЕГН: **********, от гр. ***, с която е предявен искове с правна квалификация по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника – Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на влизане в сила на решението за оправдаване -04.10.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че БП № *** г. по описа на *** на МВР-Пловдив, пр. пр. № *** г. на РП- Пловдив, е приключило с мнение за предаване на обвиняемия на съд за престъпление по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1 от НК. С решение № *** г., влязло в законна сила на 04.10.2024 г.,постановено по а. н. дело № *** г. по описа на ПдРС, *нак. с-в, Д. К. М. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му престъпление по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1 от НК , поради маловажност на случая. Ищецът е привлечен като обвиняем на 06.08.2024 г., а постановлението по чл. 78А от НК е от 13.08.2024 г., като решението за оправдаване е от 18.09.2024 г. Спрямо ищецът е била наложената най- леката мярка за неотклонение „подписка“.

При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо ищеца е било повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което деецът е 2 оправдан поради маловажност на случая. Приел е, че отговорност за причинените на ищеца вреди от така извършените незаконни актове и действия следва да носи ответника- Прокуратурата на Република България, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която с оглед правомощията й по НПК е упражнявала ръководство и надзор върху него. По отношение на наличието на претендираните неимуществени вреди първоинстанционният съд е изложил съображения, че по правило всяко неоснователно водено наказателно производство причинява негативни преживявания, свързани с психически тормоз, стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати, като по делото не е установено ищецът да е претърпял изключително тежки вредни последици.

При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуалноследствени действия, както и наложените мерки за неотклонение.

Разследването в досъдебната фаза е приключило в рамките на една седмица, а в съдебната фаза делото е продължило около един месец, поради което и съдът е приел, че дължимото обезщетение е в размер на 1000 лв. – за неимуществените вреди, в който размер е уважил предявения иск, а за разликата до пълния предявен такъв е отхвърлен. Присъдил е горното обезщетения, ведно със законна лихва, считано от 04.11.2024 г. -датата на влизане в сила на оправдателното съдебно решение.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269 , изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269,изр. второ от ГПК следва да бъде проверено правилността му по изложените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба доводи, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба, насрещната такава и отговорите към тях липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. В процесния случай липсва спор, респ. наведени в жалбите оплаквания относно установената въз основа на приетите писмени доказателства от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху правната страна, а именно – доказаността на претенциите на ищеца, както и до справедливостта на определения от първостепенния съд размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и разглежданият случай.

С ТР № 7/2014 г. на ВКС, ГО се дадоха задължителни указания по приложение на закона, като се прие, че Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които 3 е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.

Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът М. е уличен в извършване на престъплениe, повдигнато му е обвинение, а впоследствие е оправдан. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Изложеното сочи на извод, както вече съдът посочи, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган, схващана като определено субективно отношение към техния резултат. С други думи казано, държавата ще отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган, като тази липса или наличие на вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата.

Обективната отговорност се дефинира в доктрината като просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се доказва. Общият принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин законова презумпция за настъпването на такива вредоносни последици и така чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху ответника.

В случая предмет на претенцията на ищеца са настъпили за последния неимуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение за престъпление, за което е предвидено освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, за което ищецът е бил оправдан от съда поради малозначителност на деянието.

Не могат да бъдат споделени възраженията на Прокуратурата на Република България, изложени пред въззивната инстанция , че не следва да бъде ангажиране отговорността й за репариране на ищеца на причинените му вреди. Според задължителните разяснения по т. 3 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и константната практика на ВКС по приложението на чл.5 от ЗОДОВ (Решение № 250/15.04.2009 г. по гр. д. № 6491/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС, Определение № 729/18.09.2018 г. по гр. д. № 1927/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), Държавата може да бъде освободена от отговорност само ако поведението на 4 пострадалия е единствената причина за увреждането (единствен каузален фактор за повдигане на незаконното обвинение), съответно отговорността на Държавата може да бъде намалена поради съпричиняване (наличие на причинноследствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай). Такова виновно поведение на пострадалия ще е налице, когато с действията си по време на наказателното преследване същият недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, например: направени неистински самопризнания, въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването и др. Доказателства, а и твърдения за подобни действия на ищеца по делото липсват. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ и прокуратурата не следва да бъде освободена от отговорност или обезщетението да бъде намалено поради съпричиняване.