Решение № 37 от 14.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Стара Загора , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501206 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба от П.Г.К.., чрез пълномощника си адв. А.С. от АК – Стара Загора против решение под № 4 от 15.02.2021 г., постановено по гр.дело № 513/2020г. по описа на Радневски районен съд.

Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд, с което предявените от него искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от Р."Т.с.", клон на "М.М.-И." ЕАД, ***, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ са отхвърлени като недоказани и неоснователни. Счита постановеното решение за неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти обуславящи незаконосъобразността на уволнението на въззивника. Излага подробни съображения.

Цитира практика на ВКС по аналогични казуси.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявените искове.

Претендират се и направените по делото разноски.

1

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Р."Т.-с.", клон на "М.М.-И."ЕАД, ***, чрез юриск. С.Г., в който изцяло оспорват подадената въззивна жалба и молят тя да бъде отхвърлена, като излагат подробни съображения в тази насока. Считат, че в обжалваното решение, съдът е обсъдил всички надлежно заявени искания и възражения на страните, съобразил е събраните по делото доказателства и е изложил съответните мотиви.

Претендират потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивникът П.Г.К.., чрез пълномощника си адв. А.С. от АК – Стара Загора , редовно и своевременно призовани, явява се адв. С., който взема становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това и съответно уважаването на всички от въззивника предявени искове. Молят за присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

Въззиваемият Р."Т.-с.", клон на "М.М.-И."ЕАД, ***, редовно и своевременно призовани, явява се юрисконсулт С.Ж., надлежно упълномощен по делото, който моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото. Моли и за присъждане на направените по делото разноски, като размерът на юрисконсултско възнаграждение следвало да бъде определен съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззивникът П.Г.К.. е бил в трудово правоотношение с клона на ответното дружество-въззивник Р.Т.С.” клон на “М.М.и.” ЕАД – *** и е заемал длъжността „ Ръководител участък добивна промишленост - вулканизации“ в участък „Вулканизации“, по сключения между страните безсрочен трудов договор за изпълнението на същата длъжност.

Със заповед под № ЧР-02-118/11.08.2020г. е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради дисциплинарното му уволнение за посочените в същата заповед нарушения на трудовата дисциплина, на 2 управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на въззивника на 11.08.2020 г., както и че въззивникът страда от исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които заболявания по Наредба № 5/1987 г. попадат под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, а при връчване на заповедта въззивникът е бил и в отпуск за временна неработоспособност и ответното дружество е поискало предварително разрешение от Дирекцията “ИТ“-Стара Загора за уволнението.

Процесната заповед е надлежно връчена на въззиваемия К. на същата дата, видно от подписа му върху същата, на която дата едновременно му е наложено и дисциплинарното наказание “уволнение” и на това основание е прекратен и трудовия му договор по чл. 195, ал. 3, във вр. с чл. 335, ал.2, т.3, във вр. с чл. 330, т. 6 от КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, принципно е необходимо въззивникът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че въззивникът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на въззивника са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Константна е съдебната практика обаче през последните години, постановена с решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба. Поради това съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както следва: нарушена закрила по чл. 333 КТ, липса на мотиви на заповедта /чл. 195 КТ/, неспазена процедура за искане на обяснения /чл. 193 КТ/, неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание /чл. 194 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.

Съгласно чл. 333, ал. 2 КТ в случаите на т. 2 и 3 (т.е. при трудоустрояване или 3 наличието на болест по Наредба № 5), преди уволнението се взема мнението на ТЕЛК.

Процедурата по Наредба № 5 включва на първо място задължение на работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Искането на информация може да бъде както устно, така и писмено, но трябва да съдържа указание за правото на закрила.

На следващо място възниква задължение за работниците и служителите, които страдат от болестите по чл. 1, ал. 1 при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, мед. удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет - чл. 2 от Наредбата.

След представяне на медицинските документи от работника предприятието следва да изпрати същите на съответната ТЕЛК за мнение. И накрая предприятието следва да отправи до съответната инспекция по труда писменото си искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник или служител, като приложи към него и експертното решение на ТЕЛК. Мнението на ТЕЛК не е задължително за инспекцията по труда, но е задължително искането на това мнение и изпращането му на инспекцията по труда. Разрешение на инспекцията по труда, дадено без мнението на ТЕЛК, не е правомерно издадено поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 2 КТ. Уволнение, извършено без да се вземе мнението на ТЕЛК, е незаконно.

Видно е, от събраните по делото доказателства и пред двете съдебни инстанции, че работодателят е поискал такова писмено /виж писмото от 14.07.2020 г. на л.152/ от въззивника да представи декларация за заболяванията си във вр. чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., съответно с декларация от 16.07.2020 год. /л.153/ въззивникът е посочил, че страда от болести, определени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., а именно исхемичната болест на сърцето и захарна болест, при наличието на които се активира условната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, която може да се преодолее чрез даване на писмено разрешение от Д“ИТ“. Въззивникът е представил на работодателя си епикризата от кардиологично отделение на МК „Св. Иван Рилски“ СЗ от датата 15.05.2020 год., тъй като с писмо изх. № ЧР-01-294 от 16.07.2020 г. /л.156/ работодателят е поискал от РКМЕ към РЗИ да даде мнението си по чл. 333, ал. 2 КТ вр. чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ по представената епикриза от въззивника. На датата 22.07.2020 г. РКМЕ към РЗИ е изпратило на работодателя писмо /л.158/, към което са приложили експертно решение на въззивника. От експертното решение от 22.07.2020 г. /л.159-160/ е видно, че ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД е посочило, че лицето е работоспособно, както и че заболяванията са включени в списъка със заболяванията, ползващи особената закрила по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., но ТЕЛК не можело да се произнесе по здравословното състояние на лицето въз основа само на една епикриза и че ТЕЛК не се произнася относно дисциплинарните уволнения. Както се посочи по-горе следва да се вземе мнението на ТЕЛК и да се изпрати на Дирекцията “ИТ“, което е сторено от работодателя. Какво е по същество мнението на ТЕЛК не касае работодателя, а касае се отразява на преценката на Д“ИТ“ при решаване на въпроса дали да даде съгласие за уволнение или да постанови отказ. Следва да се има предвид, че посочване от ТЕЛК, че не се произнася по дисциплинарното уволнение е също вид мнение съгласно чл. 333, ал. 2 КТ, което следва да се вземе предвид от Д“ИТ“ при решаване на въпроса за даване на съгласие за уволнение. Поради това съдът намира, че е спазена процедурата по чл. 333, ал. 2 КТ в случая и мнение на ТЕЛК е взето и предоставено от работодателя на Д“ИТ“.

4

В случая ищецът е бил и в отпуск за временна неработоспособност /виж болничния лист на л. 186/, при което се активира и условната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, която е приложима без значение е вида на отпуска - платен, неплатен, учебен, за временна неработоспособност и др.

Също така е видно, че Д“ИТ“ на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ е дало предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ /виж писмото на л.161/, след постъпило искане от работодателя с прилагане на необходимите документи за това на основание чл. 333, ал. 1, т.

3 и т. 4 КТ /л.162-164/.

След като даденото разрешение (съгласие) е достигнало до работодателя и е било налично към момента на връчване на заповедта /11.08.2020 г./, то не може впоследствие да бъде оттеглено, защото са настъпили целените правни последици от връчване на съответния акт за прекратяване на трудовото правоотношение - Решение № 659 от 08.10.2010 г. по гр.д. № 1834/2009 г., IV г.о., ВКС.