Определение № 272 от 04.06.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. София, 04.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600730 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК, във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

С определение от 13.09.2024 г., постановено по НОХД № 597/2024 г. по описа на РС Ботевград, състав на този съд е осъдил на основание чл. 343б, ал.

5 от НК Х. Н. Х. да заплати в полза на държавата сумата от 12 654.00 лева, представляваща левовата равностойност на МПС, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС Ботевград.

Недоволен от определението на съда е останал защитникът на подсъдимия – а. В. от САК, който е подал в срок жалба срещу него, с доводи за неправилност, незаконосъобразност и противоречие с КРБ и с Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г., частично заменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз /ОВ L 127, 2014 г., стр. 39/.

Сочи се, че не е съобразен принципа за пропорционалност при 1 ограничаване на основните права на гражданите. Твърди се, че законодателят не е обезпечил баланса между ограничението на правото на собственост на извършителите на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите, поради факта, че в случая a priori е предвидено императивното отнемане на моторното превозно средство. Подчертава се, че визираното престъпно посегателство е формално, на просто извършване и за наличието на съставомерност не е необходимо да са настъпили допълнителни вредни последици, извън самото изпълнително деяние и на практика по този начин съдът е лишен от възможността да извърши обективна преценка дали да наложи обсъдената принудителна наказателна мярка, съобразявайки конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Сочи се, че значението на понятието конфискация следва да се изясни съобразно чл. 2, т. 4 от посочената по-горе Директива - окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление, като е без съществено значение дали конфискацията представлява наказание по наказателното право.

Твърди се, че всеки съд в страната е компетентен да съобрази противоречието на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК с разпоредбите на чл.

4, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 3 от КРБ, тъй като липсва изрична забрана за осъществяване на инцидентен (косвен) контрол за конституционосъобразност на законите, като такава принципна възможност е предвидена с § 3, ал. 1 от ПЗР на КРБ относно завареното законодателство.

Излагат се съображения за превозното средство като предмет, а не средство на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК; както и за необоснованост на определението на районния съд.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника адв. В. на изложените в нея основания. В допълнение се поддържа, че всяка норма, която противоречи на основния закон би следвало да не бъде прилагана.

Осъденият Х. Х. не се явява пред СОС, като е редовно призован и ход на делото е даден след изрично изявление на защитника му.

РП Ботевград не взема становище по жалбата.

Прокурорът от СОП заявява становище за законосъобразност и основателност на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се доводи за 2 липса на отменителни основания, доколкото съдът няма възможност за преценка дали да приложи разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, или не, а преценката за противоконституционност на правната норма подлежи на проверка от Конституционния съд, който единствен може да обяви определен закон или законов текст за противоконституционен.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

С определение от 13.09.2024 г. по НОХД № 597/2024 г. по описа на РС Ботевград състав на този съд е одобрил споразумение между прокурор от РП Ботевград, обвиняемия Х. Н. Х. и защитника му а. В. от САК по реда на Глава двадесет и девета от НПК. Х. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 20.05.2024 г. около 02:30 часа в гр. Ботевград по ул. „Г. С. Раковски“ с посока на движение към бул.

„България“ срещу № 3 е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Исузу“, модел „ТФС 54 ХДЛ“ с рег. № СВ **** СТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.58 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер „ARNA 0163“, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

След постановяване на определението, с което е одобрено споразумението за прекратяване на наказателното производство съдът служебно се занимал по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК с въпроса за мярката по чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53 от НК във връзка с извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Съдът приел, че превозното средство е послужило за извършване на престъплението и единствената преценка на съда е дали то е собственост на дееца и в този случай да го отнеме в полза на държавата, а когато не е негова собственост да присъди неговата равностойност. Съдът приел, че не е в 3 правомощията му извършването на преценка дали съответната разпоредба от НК противоречи на Конституцията на Република България и дали законодателят е обсъдил наличието на пропорционалност, с оглед личността на дееца и намерил възражението на защитника в посочения смисъл за неоснователно. С тези аргументи и тъй като в конкретния случай превозното средство не е собственост на Х. Х., на основание чл. 343б, ал. 5 от НК съдът го осъдил да заплати в полза на държавата сумата от 12 654 лева, представляваща левовата равностойност на МПС, послужило за извършване на престъплението, както и в полза на РС Ботевград сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК инкриминира по наказателен ред управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Като наказание за това престъпление е предвидено кумулативното приложение на наказанията лишаване от свобода от една до три години, глоба от двеста до хиляда лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. За извършеното престъпление кумулативно е предвидена и допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53 НК – отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато същото е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик, се предвижда присъждане на равностойността му. Това отнемане, макар коренно да се различава от превантивните мерки по чл. 53 от НК, е прието като тяхно уточнение и продължение.

За разлика от наказанието, чрез което се реализира наказателната отговорност за извършеното престъпление, мерките по чл. 53 НК са санкционни последици от друг порядък, налагат се независимо от наказателната отговорност, имат други предпоставки и цел. Единствената предпоставка за прилагането им е наличието на извършено умишлено престъпление. Водещ е превантивният ефект на тези мерки - отнемане на възможността за извършване на нови престъпления или извличане на облага от престъплението.

Отнемането в полза на държавата, респективно присъждане на равностойност, на моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, в случая е извършено на 4 специалното основание по чл. 343б, ал. 5 НК (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.), което се приема в практиката като своеобразна гражданскоправна санкция на противоправното поведение на дееца. Независимо от своя обременяващ за лицето характер, това отнемане не представлява наказание по смисъла на чл.

37 от НК, поради което не се обхваща от споразумението, а за съда няма правна възможност по чл. 55, ал. 3 от НК да не приложи тази разпоредба.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, обаче, има за цел допълнително да санкционира управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите от закона граници и в този смисъл не е реакция на извършеното престъпление и се различава по цел, обхват и тежест от принудителните мерки по чл. 53 от НК, които имат предназначение да отнемат от дееца онези средства, предмети или облаги от извършеното от него умишлено престъпление, които, ако останат у него, могат да улеснят извършването на друго престъпление.

По съдържание имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК повече се доближава до предвиденото в българското законодателство наказание „конфискация на налично имущество“ по смисъла на чл. 44 от НК. Предвид използваната от законодателя формулировка в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, обаче, не е уредено наказание „конфискация“ по смисъла на чл. 44, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от НК, а и промЯ.та в НК от 2023 г. не засяга разпоредбата на чл. 37 от НК, предвиждаща общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление.

На следващо място, имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК се налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на престъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление.

Следователно, тази санкция преследва репресивна цел, присъща за санкция с наказателноправен характер, а обстоятелството, че такава санкция преследва и превантивна цел, не може да я лиши от квалификацията й като наказателноправна санкция (в този смисъл Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C-537/16 (Garlsson Real Estate SA и др. срещу Commissione Nazionale per le Società e la Borsa). Тежестта на посочената санкция също я дефинира като такава с наказателноправен характер, тъй като с прилагането й в повечето случаи в полза на държавата ще се отнеме 5 имущество или ще се присъди равностойността му, по размер, който надхвърля максималния размер на предвиденото наказание глоба (1 000 лв.) и в този смисъл би се явила по-тежка за дееца, дори от наказанието „глоба“ по смисъла на НК, а в някои случаи е възможно да доведе и до значително намаляване на имуществото на дееца.

Следователно, предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК отнемане на моторното превозно средство има наказателноправен характер, поради което следва да се преценява в светлината на принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, гарантиран в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, т. е. тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление.

Съдът на ЕС вече се е произнасял по направени от българските съдилища преюдициални запитвания (по С-707/17, С-335/18, С-336/18), отнасящи се до съответствието на имуществената санкция по чл. 251, ал. 2 от НК (отм.), според която предметът на престъплението – недекларираната сума, или неговата равностойност, се отнема в полза на държавата, с принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието. В своите актове Съдът на ЕС възприема националния ни институт като санкция с наказателноправен характер. Последователен в своята практика е Съдът на ЕС, който в решение от 20 март 2018 г. по преюдициално дело C-537/16, т. 56 е имал възможност да отбележи, че кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата. Тези правила задължават компетентните органи да следят, в случаи на налагане на второ наказание, общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното престъпление. В този смисъл и в т.