Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 150 от 19.11.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Наказателно дело от общ характер 688/2024
Вид
Присъда № 150
Подписан
19.11.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Невена Иванова Несторова

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 150/19.11.2024 г. постановена по НОХД № 688/2024 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Районна прокуратура – Я. е предявила обвинение срещу подсъдимия Р. И. Ч. от гр.Я., ул.Огоста № 43 за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и срещу подсъдимия Х. Ж. Й. от гр.Я., ул.Сакар планина № 13 за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, като изразява становище, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание на подсъдимия се установи фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение. Пледира на подсъдимия да бъде определено наказание при приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, като предлага да му бъде наложена наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, което да бъде отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Р. И. Ч. участва лично в съдебно заседание и с назначеният в хода на досъдебното производство защитник – адвокат от АК – Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът пледира при определяне на наказанието на подсъдимия да бъдат взети предвид младата възраст на подсъдимия и ниската степен на образование.

Подсъдимият Х. Ж. Й. участва лично в съдебно заседание и с назначеният в хода на досъдебното производство защитник – адвокат от АК – Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът пледира на подсъдимия да бъде определено наказание при приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, като се вземат предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че е бил непълнолетен при извършване на деянието, липсата на други противообществени прояви и пледира да бъде наложено наказание обществено порицание или пробация.

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

В неустановен час за времето от около 18.00 ч. на 11.05.2023 г. до около 10.00 ч. на 13.05.2023 г. подсъдимите Р. И. Ч. и Х. Ж. Й. се разхождали в ж.к. ***. Когато минавали покрай ***, двамата видели монтирано външно тяло на климатик на апартамент № 69, намиращ се първия етаж във вх.Г, собственост на свид. Г. Я. А..

Подсъдимите решили да го откраднат. За целта подсъдимият Х. Й. се качил на поставеното непосредствено под външното тяло на климатика ел. табло. След това хванал външното тяло на климатика „Самсунг“ 12-ка и го разклатил, при което то се откачило и паднало. След това двамата подсъдими го взели и занесли до реката, където го начупили на парчета и изгорили частите. С останалият след изгарянето метал, подсъдимите Р. Ч. и Х. Й. отишли до дома на свид. Л.М.М.. Там подсъдимият Х. Й. предложил да й го продаде, като й обяснил, че намерил стар климатик в казаните за боклук, от който извадил метала. Тя се съгласила да го купи и му дала 20 лева за 1 него. Впоследствие свид. Л.М. продала закупения от нея метал.

На 13.05.2023 г. около 10.00 ч. свид. Г. А. установил извършената кражба и подал сигнал на тел. 112.

След проведени оперативно-издирвателни мероприятия били установени извършителите на деянието, а именно - подсъдимите Р. Ч. и Х. Й., както механизмът на извършването му. Двамата подсъдими посочили и на кого са продали метала от външното тяло на климатика.

Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетата вещ външно тяло на климатик „Самсунг“ 12-ка, собственост на свид. Г. А. е в размер на 550 лева.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Р. И. Ч. е видно, че с присъда № *** по НОХД № *** на Районен съд - Я., изменена с решение № *** по ВНОХД № *** на Окръжен съд - Я., влязла в сила на 06.02.2023 г., на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК е осъден на наказание пробация. С оглед на това осъждане, подсъдимият Ч. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъществил деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимия Х. Ж.

Й. е неосъждан.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Р. И.

Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като в неустановен час за времето от около 18.00 ч. на 11.05.2023 г., до около 10.00 ч. на 13.05.2023 г., в гр. Я., от външна стена на апартамент 69, намиращ се на ***, действайки в условията на повторност, в съучастие с Х. Ж. Й. от гр. Я., в качеството на съизвършител, отнел чужда движима вещ - 1 брой външно тяло на климатик „Самсунг“ 12-ка на стойност 550 лева, от владението на собственика й Г. Я. А. от гр.

Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си и деянието не представлява маловажен случай.

Подсъдимият Х. Ж. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като в неустановен час за времето от около 18.00 ч. на 11.05.2023 г. до около 10.00 ч. на 13.05.2023 г., в гр. Я., от външна стена на апартамент 69, намиращ се на етаж ***, действайки в съучастие с Р. И. Ч. от гр. Я., в качеството на съизвършител, отнел чужда движима вещ - 1 брой външно тяло на климатик „Самсунг“ 12-ка на стойност 550 лева, от владението на собственика й Г. Я. А. от гр. Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Авторството на деянието, предмета на деянието и начина на извършването му са безспорно доказани от обясненията на подсъдимите Р. И. Ч. и Х. Ж. Й., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели Г. Я. А., В.Й.Д., Б.К. Х.в и Л.М.М., които се кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло 2 заключението на вещото лице, съставило оценителната експертиза, като обективно и компетентно.

От обективна страна, с действията си подсъдимите са реализирали обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение са отнели горепосочената движима вещ, без съгласието на собственика им, като са прекъснали досегашното владение върху вещта и установили трайна фактическа власт върху същата. Подсъдимите са засегнали обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.

Не на последно място следва да се отбележи, че деянието, извършено от подсъдимият Ч. не представлява маловажен случай, с оглед както на обществената опасност на деянието, която е висока, предвид обстоятелството, че се засягат пряко обществени отношения, свързани с правото на собственост, високата динамика на този вид престъпления, така и предвид обществената опасност на подсъдимия Ч., предвид данните, съдържащи се в справката му за съдимост, а именно, че е осъждан за друго престъпление против собствеността. В резултат на изложеното по-горе, първоинстанционният съд приема, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, т.е. че не е налице „маловажен случай” на престъплението, чийто автор е подсъдимият. Всичко това квалифицира извършеното инкриминирано деяние и по т.7 на ал.1 на чл.195 НК.

От събраните доказателства се установява, че подсъдимите са осъществили деянието в съучастие, като са участвали както в прякото отнемане на вещта, така и в установяването на фактическа власт върху вещта – предмет на престъплението, като всеки един от подсъдимите е съзнавал не само своето участие в извършване на престъплението, но и това на другия подсъдим. Поради което съдът намира, че в процесния случай действително се касае за съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК по отношение и на двамата подсъдими.

Към момента на извършване на процесното престъпно деяние, подсъдимите са били непълнолетни, но въпреки това са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като са съзнавали, че лишават досегашния собственик на вещите от фактическата му власт върху тях, предвиждали са преминаването им в тяхната власт и пряко са целяли установяването й. Предмет на деянието са чужди движими вещи с определен паричен еквивалент към датата на отнемането им. Фактическата власт върху вещта е била упражнявана от собственика им – свид. Г. Я. А. и е била прекъсната с отнемането от владението му, а подсъдимите са установили своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещта за отнемането й.

Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимите, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимите Р. И. Ч. и Х. Ж. Й. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, тъй като от доказателствата по делото е установено, че двамата подсъдими при извършване на престъплението са били непълнолетни, а Наказателния кодекс предвижда непълнолетните извършители да носят наказателна отговорност в редуциран размер предвид разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Съобразно тази разпоредба наказанието се редуцира на лишаване от 3 свобода до три години.

При определяне на наказанията за извършеното престъпление от подсъдимите, съдът отчете направените самопризнания от подсъдимите относно фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, сравнително невисоката стойност на вещта, предмет на кражбата, както и чистото съдебно минало на подсъдимия Х. Й., а от друга страна отчете високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления към настоящия момент в страната, както и факта, че подсъдимият Р. Ч. е бил осъждан за друго престъпление против собствеността.

Съдът наложи на подсъдимият Р. Ч. наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му определи наказание от девет месеца лишаване от свобода, което намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Съдът счита, че за постигане на целите на наказателната репресия не е необходимо подсъдимия Ч. да изтърпи ефективно така наложеното му наказание и тъй като липсват законови пречки за това, отложи изпълнението на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Съдът прецени, че по отношение на подсъдимия Х. Й. са налице едновременно условията по ал.1 на чл.58а и условията на чл.55 от НК, а именно, че са налице многобройни смекчаващи отговорността, посочени по-горе, а така също и че разпоредбата на чл.55 от НК е по-благоприятна за подсъдимия и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.„б” от НК, съдът замени наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

С така наложените наказания на подсъдимите, съдът счита, че биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.