Решение № 71 от 14.03.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Монтана, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20221630201329 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0000439/ 11.10.2022г. на Директора на РД „АА” - Враца, определен от министъра на МТИТС задлъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 отЗАвтП, чл.189 ал.12 отЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН на Т. Л. А. от град Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 отЗАвтП и глоба в размер на 20.00лв. на основание чл.185 от ЗДвП.

Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала Т.

А., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка на 17.08.2022г. около 12.50 часа на път 3-102, с посока на движение град Монтана е спрян за проверка лек автомобил „Опел Виваро“ с кат.М1 с ДКН хххх, обозначен с маршрутна табела на предното обзорно стъкло, превозващ 8 броя пътници, като МПС не е включено в лиценз за обществен превоз на пътници на територията на РБ или лиценз на ЕО и водачът не е представил и СР на МПС.

От събраните в хода на производството доказателства се установи по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателата е управлявала посоченото по-горе МПС, в което е имало 8 пътници. Не се спори и по факта, че това МПС не е имало нужния лиценз за обществен превоз на пътници. При проверката не е представено и СР на МПС.

Спорното по делото е дали жалбоподателката е извършила деяние, което да съставлява административно нарушение, както и дали правилно са квалифицирани нарушенията, санкционните норми и вида и размера на наказанията.

От събраните в хода на проверката гласни доказателства – показанията на свидетелите В.И.И., М.И.З., А.Ц.Ф. и Л.А.И. се установява, че жалбоподателката е пътувала по лични причини до село Дълги дел, обл.Монтана, а на връщане е спряла на центъра на селото, за да си купи безалкохолна напитка. Свидетелят М.З., който не я познава я попитал дали ще пътеват за град Монтана и дали може да го закара. Жалбоподателката се съгласила, като не му взела пари, не му дала и билет. Свидетелката В.И., пътувайки с детето си също не е заплатила нищо за превоза, а дава и показания в смисъл, че табелата е била на седалката, където е седнала тя и детето й. За да направи място жалбоподателката е преместила табелата отпред на панорамното стъкло, където по – късно е установена от проверяващите служители на въззиваемата страна. От показанията на свидетеля И. се установяват и обстоятелствата след извършената проверка.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като всеки от тях 2 разказва за факти и обстоятелства, които лично е възприел.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Л. К. и С. Г.. От показанията им се установява, че проверката е извършена по подаден сигнал до директора на РД“АА“-Враца.

За да се вмени административнонаказателна отговорност на жалбоподателката е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издаден лиценз за обществен превоз на пътници или товари. Легална дефиниция на понятието „обществен превоз“ се съдържа в §1, т.1 ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Няма нито твърдения, нито доказателства, че е превозвала пътниците срещу заплащане. Дори напротив от показаниата на всички свидетели по делото се установи, че наказаната ги е возелра на „дорба воля“, безплатно, те нея са я питали дали може да ги закара до някъде, а не тя ги е приканвала да ги вози. Следователно, за да бъде установено нарушение на визираните в НП разпоредби на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Следва да се има предвид изложеното погоре, а именно, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при т.н. споделено пътуване, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни.

В заключение съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в тази част като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и изискване за форма и по-конкретно – за неговото фактическо и правно мотивиране, както и поради липса на установеност на хипотезата на правната норма, която се сочи като основание за налагане на наказанието.

На следващо място, на жалбоподателката е вменено нарушение по чл.100 ал.2 от ЗДвП. Такава разпоредба не съществува, тъй като е отменена с ДВ, бр.105 от 2018г, в сила от 1.01.2019г. Това е съществено нарушение на 3 процесуалните правила и е със самостоятелно отменително основание.

Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя направените по водене на делото разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение /л.35 от делото/.

Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000439/ 11.10.2022г. на Директора на РД „АА” - Враца, определен от министъра на МТИТС задлъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 отЗАвтП, чл.189 ал.12 отЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на Т. Л. А. от град Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 отЗАвтП и глоба в размер на 20.00лв. на основание чл.185 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РД „АА” - Враца да ЗАПЛАТИ на Т. Л. А. от град Монтана, ж.к.“П.“ ххх, с ЕГН ********** на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4