Решение № 509 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100105154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано по предявени от М. В. К., чрез законен представител В. О. В. срещу Столична община искове с пр.осн.чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 50000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сума в размер на 185,86лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането -25,03,2025год. до изплащане на вземането.

Поддържа, че на 25.03.2025г. около 16:30-17:00часа в гр. София, ж.к.Троица, ищцата и нейната майка се разхождали в района на междублоковото пространство, между блок 315 и блок 316, непосредствено до трафопост, когато глутница бездомни кучета започнала да ги лае агресивно. Едното от общо 3 кучета изведнъж се нахвърлило върху ищцата и я захапало в областта на лицето. От ухапването на ищцата са причинени болки и страдания провокирали продължително лечение, налични загрозяващи белези, както и психически травми. Освен неимуществените сочи да са претърпени и имуществени вреди-разходи за лечение, подлежащи на обезщетение. Излага становище гаранционно обезпечителната отговорност на ответника да се ангажира на основание неизпълнени задължения по Закона за защита на животните за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, надзор върху същите, настаняване в приюти, както и на условията за връщането им по места, във връзка с което е допуснато увреждане за ищцата.

Съобразно горното моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът-Столична община в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Заявява становище, че отговорността 1 на ответника не е обективна отговорност за резултат – липса на безстопанствени кучета на територията на Столична община. Вменените задължения по ЗЗЖ и Законът за ветеринарно медицинската дейност се осъществяват, чрез програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2008-2011г., приета с Решение№231 по Протокол №11 от 24.04.2008 г . на Столичния общински съвет, а с Решение №224 по Протокол №16/ 10.05.2012 г . на СОС е приета Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012-2016, чието изпълнение е продължено с Решение№38/08.02.2018г.на СОС. Предвид горното сочи, че липсва противоправно деяние.

На самостоятелно основание оспорва механизма на увреждането, причинната връзка между инцидента и уврежданията, както и че кучетата са били безстопанствени. Поддържа, че физическите увреждания са причинени от падане. При условията на евентуалност поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Оспорва наличието на реализирани имуществени вреди.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

За установено по делото съдът приема, че на 25,03,2025год. в гр.София, жк. Света троица, след обяд, в района между блок 315 и блок 316 ищцата е нападната от безстопанствено куче, захапало я в областта на лицето, видно от показанията на св. В. и св.В.. Кучето е било в глутница от няколко кучета, а едно от тях е било с марка на ухото.

Въпреки, че свидетелят В. не е очевидец на самото захапване, същият пряко е възприел формата на същото, което в съвкупност и от заключение на съдебномедицинската експертиза обосновава извод ухапването да е от куче.

След нападението ищцата е била прегледана в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов, София, където е установена рана на дясната буза по сведение от ухапване от куче, установимо от лист за преглед на пациент от 25,03,2025год., 22,00часа; Проведена е лицева рентгенография на околоносни кухини профилна, рентгенография на цял череп. Назначената терапия е шев на раната и антибиотична терапия.

На 26.03.2025г. на ищцата е издадено съдебномедицинско удостоверение №169/2025год. от д-р К.П., с което се установява, че на ищцата са констатирани следните увреждания- в областта на дясната скула и буза се установява наличие на две хирургически обработени рани като по-външно разположената е с размер от 0.4 см, с гладки, добре адаптирани ръбове, фиксирани посредством наложен един хирургичен шев. Другата установена рана е на отстояние 0,5 см от предходно описаната, като същата е с относително напречно разположение, спрямо срединната анатомична линия на главата и е с дължина около 0.8 см. Последната е с гладки, добре адаптирани един към друг ръбове посредством наложени три хирургични шева. Кожата около описаните рани е оточна и бледомораво синкаво на цвят кръвонаседната, на площ от 2,5/3 см. По кожната повърхност на долната устна в дясната и половина, има охлузване с овална форма и диаметър от 0,2 см, покрито от 2 плътна тъмно кафеникава на цвят коричка, надигната над нивото на околната повърхност.

По лигавичната повърхност на долната устна се констатира повърхностна рана, с размери 0,3 и 0,2см. с неравни ръбове. По долната повърхност на брадичката има две продълговати повърхностни охлузвания, с размери 1,5/0,4см. за всяко, частично покрити с фини жълтеникави корички, разположени на нивото на околната неувредена кожа. На 2 см под нивото на описаните охлузвания, има друго неправилно по форма охлузване с размери 1,5/0,8см. Покрито от кафеникава коричка.

Според показанията на св. В., майка на ищцата, ценени по реда на чл.172 от ГПК, кучето което е захапало ищцата е било с марка на ухото. Непосредствено след инцидента свидетелката се прибрала с детето в дома си, а преглед при личен лекар е извършен по-късно през деня поради належащ за свидетелката личен преглед. Преглед в Пирогов е осъществен на 25,03,2025год. около 21,30-22,00часа. След инцидента детето изпитва страх от кучета, буди се нощем и има видими белези по лицето;

Поради усложнения ищцата е хоспитализирана в УМБАЛСМ Пирогов, в периода 28,03,2025год.-31,03,2025год., където е констатиран абсцес на кожата, за овладяване на който е проведено оперативна интервенция –инцизия и ревизия на раната на дясната буза.

На 10.05.2012г. Столичен общински съвет е приел програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община в периода 2012 – 2016г. С решение №38/08,02,20218год. СОС е продължил изпълняване на точка 6 /Мерки за изпълнение на целите/ от Програмата за срок до приемане от Министерски съвет на Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Република България и последващо приемане на общинска програма за изпълнение на Националната програма.

По делото са предоставени справки от ОП „Екоравновесие“, за периода 20152024год., от които е видно какъв е броят по месеци на заловени безстопанствени кучета, върнати, кастрирани и осиновени. Приложен е годишен отчет от директора на ОП „Екоравновесие“ за дейността на „Екоравновесие“ за 2020год., в който са изложени провежданите кампании по осъществяване на програмата;

От изслушаното по делото заключение на Съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установяват получените увреждания, както следва:

-Дясна скула - 2 почти успоредни рани с размери 0,8 и 0,4 см. Зашити съответно с 3 и 1 шева;

-Долна устна-повърхностна рана с размери от 0.2- 0,3см;

-Брадичка- 3 охлузвания, две едно до друго и третото под тях с размери 1,5/0,8 см.

Характерът на описаните рани е разкъсно-контузен, получен по механизма на действието на тъпоръбест предмет на ограничена площ, а охлузванията (нарушение на целостга на горния епидермален кожен слой) са повърхностни травми получавани по 3 механизма на тангенциалното(косо) въздействие на твърди предмети с остри ръбове.

Травматичните увреждания реализират медико-биологичния признак –Временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Получените кожни рани зарастват напълно за около 10 дни. Не се установяват усложнения и остатъчни явления след обработката на вторичната инфекция в УМБАЛСМ„Пирогов" на 28.03.2025г.

При личен преглед на ищцата се констатират три белега, на дясна скула с овална форма в размер 1см. и 0,5см. и един белег на кожата на долната устна с овална форма и дължина около 2мм. Същите са спокойни и несрастнали с подлежащата тъкан, но са видими и с траен характер, които биха могли да се премахнат с методите на пластичната хирургия.

Фактическата обстановка по делото съдът приема въз основа на приетите писмени доказателства – медицински документи, показанията на св.В. и В., които съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалия доказателствен материал по делото, заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза.

По делото са представени разходни ордери за сума в размер на 80,00лв. от 26,03,2025год. -с основание преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение и фискални бонове от 25,03,2025год. за сума в размер на 39,87лв.-за пробиотични капки и антибиотик и от 01,05,2025год. за сума в размер на 65,99лв.-с основание медикамент за повлияване на белези;

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Столична община за сума в размер на 50000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи причинени на ищеца болки, страдания и емоционален стрес от увредата и сума в размер на 185,86лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25,03,2025год. до изплащане на вземането.

Релевантните факти обуславящи основателността на спорното право включват – противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.

Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

За да е налице противоправно деяние осъществено от ответника е необходимо да бъде установено нормативно задължение за същия, неизпълнението на което да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника.

Видно от разпоредбите на чл.40, чл. 41, чл. 47, чл. 50, вр. чл. 49 от Закон за защита на животните на Общините, е възложено задължението за надзор и грижа над безстопанствените кучета, за настаняване на същите в приюти и за вземане мерки за 4 предотвратяване агресивното им поведение срещу хора. В изпълнение на сочените разпоредби е приета с Решение на СОС Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на СО, която се изпълнява, чрез регистрация на бездомните кучета, създаване на приюти за безстопанствените животни, в които последните се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират, след което се връщат по места. Ето защо дейността по осъществяване на контрол и изпълнение на нормативно вмененото задължение съгласно чл.47, ал.3 от ЗЗЖ и чл.50, т.2 от ЗЗЖ, с оглед предотвратяване на агресивното поведение на животните спрямо други животни и хора обуславя отговорността на ответника.

Принципно отговорността на ответника възниква не с оглед констатацията, че на територията на Столична община са налични безстопанствени кучета, а поради това, че случването на инцидента сочи на недостатъчна организация относно изпълнение на задължението на общината да предотврати агресивно поведение на безстопанствените кучета спрямо хора или животни. Освен горното, доколкото от свидетелските показания се установи, че инцидента е настъпил в близост до детска площадка, настоящият състав намира да е налице и нарушение на чл.48 от ЗЗЖ, а именно забрана връщане на кучетата по чл. 47, ал. 3 в близост до площадки за игра на деца. Доколкото се установи, че животните са били с ушни маркировка, то същите са били заловени съответно върнати по места; Съдът не споделя възражението на ответника за липса на противоправно бездействие поради това, че не са подавани сигнали от граждани за съответния район, тъй като отговорността на общината не е обусловена от горното.