Протокол № 408 от 19.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 408 гр. Пазарджик, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Съдебни

СОНЯ ХР. ГЪРКОВА заседатели: СТОЯНКА ИЛ. МАРКОВА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова и прокурора А. Д. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Наказателно дело от общ характер № 20235200200586 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Подсъдимият Д. Х. Й. се явява лично. За него се явява защитникът му адв. И. И. – редовно упълномощен от досъдебното производство.

За ОП-Пазарджик се явява прокурор П..

За ОЩЕТНОТО юридическо лице – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, се явява гл. юрк. Т.С. от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице основания за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:

Д. Х. Й. - роден на ******* г. в гр. В., с настоящ адрес гр. В., ул.

"Н.В."**, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безработен, ЕГН **********.

ПОДС. Й.: Получих препис от обвинителния акт и от разпореждането по чл. 247б от НПК преди повече от седем дни.

На подс. Д. Й. се разясниха правата по чл. 55, чл. 94, чл. 115, ал. 4 и чл.

274 от НПК.

1

ПОДС. Й.: Разбрах правата си.

НЕ ПОСТЪПИХА ОТВОДИ НА СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И

ПРОКУРОРА.

С ъ д ъ т ДОКЛАДВА постъпила молба от Р.В.-Ж. – Министър на финансите, в качеството й на законен представител на Държавата, чрез Т.С. – редовно упълномощен от министъра – главен юрисконсулт в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, с която се предявява граждански иск срещу подс.

Д. Х. Й., за сумата 114 059.89 лв. /сто и четиринадесет хиляди и петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляващи дължим ДДС, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.10.2018 г. до окончателно плащане на сумата. С молбата се моли да бъде заплатено и юристконсултско възнаграждение в размер на 420,00 лева, съгласно Наредбата за заплащане на правна помощ.

ЮРК. С.: Поддържам молбата и моля да се приеме гражданският иск за съвместно разглеждане в наказателния процес.

ПРОКУРОР: Уважаеми г-н съдия, знаем, че Държавата разполага с изпълнително основание по реда на ДОПК. Обезщетение може да се търси и по реда на чл. 45 от ЗЗД, но конкретно за настоящия казус има образувано изпълнително дело. Това е трето основание, на което пледирам да не се приема гражданския иск. И на всичко отгоре през инкриминирания период едноличният собственик и управител на посоченото дружество е бил в различни моменти – в една част е бил управител, в друга част не е бил управител. С една дума, заради всичко това ще се наложи да назначавате евентуални експертизи, за да установите размера на дължимото по време на периода, в който той е бил управител и по време на периода, в който не е бил управител. Затова Ви предлагам да не се приема гражданския иск, а НАП да използва другите възможности за събиране евентуално на вземания.

АДВ. И.: Гражданският иск, макар и допустим по ТР № 4/2016 г., моля да не се приема за разглеждане в наказателното производство. Както каза прокурорът, НАП разполага с възможности по чл. 45 от ЗЗД. В крайна сметка гражданският иск може да се окаже, че не е идентичен с този от ревизионното производство и поради тази причина моля да не бъде приет. Има образувано изпълнително дело за същата сума.

ПОДС. Й.: Доколкото ми е известно има образувано изпълнително дело и то се намира при публичен изпълнител Ангова, за същия предмет.

ЮРК. С.: До настоящия момент срещу дружество „Г.О.“ няма образувано изпълнително дело. То е прекратено поради несъбираемост на сумите, и ако бъде допуснат като граждански ищец, ще представя съответните доказателства. Против подсъдимия обаче, има образувано изпълнително производство със задължения в особено големи размери от 3 дружества, вкл. и процесното „Г.О.“, поради което има реализирана солидарна отговорност спрямо него – Ревизионен акт, т.е. лична отговорност за задълженията на „Г.О.“ - част от тях, поради което става малко по-сложно 2 и затова малко по-подробно Ви го обясних, поради което за инкриминирания период има задължение за солидарна отговорност за част от инкриминирания период, а именно: април, май и юни 2018 година. За част от задълженията, които са включени в обвинителния акт, няма солидарна отговорност и няма изпълнително основание, и няма образувано изпълнително производство - и това са периодите юли, август и септември 2018 година, поради което смятам, че гражданският иск е допустим и основателен за сумата от 66310,74 лева и съответната лихва от 15.10.2018 г., поради което моля, да приемете изменение на гражданския иск, ако решите да го приемете, за тази сума и тази лихва, като той да се счита предявен за сумата 66310,74 и лихва от 15.10.2018 г. За тези суми няма нито изпълнително основание, нито дело.

ПРОКУРОР (реплика): Изявлението на колегата още един път затвърждава становището, че не следва да приемате гражданския иск, макар че той е допустим – никой не отрича, че той е допустим, но механичното, формалното пренасяне на размера на сумите от данъчно-ревизионния акт (ДРА) като имуществени вреди, причинени от физическо лице, ще бъде незаконосъобразно и лишено от обективност. Още повече, че тук говорим за някакво изменение на сумата. Това ще изисква от Ваша страна назначаване на нови експертизи за определяне на точния размер. От друга страна, както преди малко споменах, в различни моменти от инкриминирания период той не е бил управител. Трябва отново да се поставят задачи на експертите.

Предлагам Ви да не приемате гражданския иск – така, както постъпват голяма част от съдилищата в България. Вярно е, че има едно решение на Върховния съд – аз лично не го приемам. Има си няколко начина за овъзмездяване от страна на НАП, а не тук в наказателния процес и да го затруднява по този начин. Вие, разбира се, вземате крайното решение.

АДВ. И.: По отношение на гражданския иск, дори и да е изменен, не следва да бъде приет, защото, макар и допустим, неговите вреди следва да бъдат самостоятелно доказани и то по начин, различен от тезите в ревизионното производство. Моля да не се приема, защото наказателното производство ще бъде затруднено.

ПОДС. Й.: Поддържам казаното от адвоката ми.

Съдът, по отношение на предявения граждански иск, счита, че същият е допустим, но с оглед изложеното в днешното съдебно заседание от страните по делото, счита, че ако бъде приет в наказателния процес, може да доведе до неговото затруднение и до отлагане на делото с оглед преценката на неговата основателност, поради което същият не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес, поради което на основание чл.

88, ал. 2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ощетеното юридическо лице – Държавата за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск в настоящия наказателен процес за сумата 114059,89 лева, конкретизиран в 3 днешното съдебно заседание до размера от 66310,74 лева.

Съдът разяснява на страните, че в производството по делото в разпоредително заседание ще се обсъдят въпросите по чл. 248 от НПК.

СТРАНИТЕ / ПО ОТДЕЛНО/ : Наясно сме с въпросите по чл. 248, ал.

1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.

НА СТРАНИТЕ СЕ РАЗЯСНЯВА , че с оглед измененията в НПК, в сила от 05.11.2017 г., на днешната дата ще се проведе открито разпоредително заседание, на което ще се обсъждат въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, а именно: 1. подсъдно ли е делото на съда; 2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; 3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници; 4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; 5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; 6. взетите мерки за процесуална принуда; 7. искания за събиране на нови доказателства; 8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

ПРОКУРОР: Уважаеми г-н Председател и съдебни заседатели, след проведено разследване Окръжна прокуратура е внесла настоящия обвинителен акт с обвинение срещу подсъдимия и това обвинение е подсъдно именно на този съд - на Окръжен съд - гр. Пазарджик. Приемаме, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Приемаме, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – такива, които да ограничат правата на подсъдимия или на други страни в процеса. Що се отнася, дали делото ще бъде разгледано по особените правила, това е приоритет на колегата – той евентуално ще заяви по какъв ред ще бъде разгледано делото. Мярката за неотклонение на този етап следва да остане. Ние нямаме искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. И.: Г-н Съдия, по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, в рамките на разпоредителното заседание давам следното становище: Делото е подсъдно на Окръжен съд - гр. Пазарджик. Не се констатира основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма допуснато в досъдебното производство регистрирано съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно: Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Не се налага разглеждането на делото при закрити врати, назначаването на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебноследствени действия по делегация, както и по промяната на мярката за 4 процесуална принуда. Моля да приемете два акта – Удостоверения за раждане по отношение на децата на подсъдимия. Също желаем на основание чл. 252, ал. 1 от НПК делото да се разгледа незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

ПОДС. Й.: Поддържам казаното от адвоката ми. Желая делото да се гледа по реда на Глава 27 от НПК, като ще призная изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на определението си по въпросите на чл. 248 от НПК, след което същото бе обявено на страните, като ги запозна и с правото и сроковете за обжалване и протест.

С оглед приключване на разпоредителното заседание, съдът счита, че следва незабавно да се премине към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА незабавно към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Съдът, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК отново разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК, като го уведомява, че направеното самопризнание от него по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.

ПОДС. Й.: Разбрах правата си по чл. 371 от НПК. Уведомен съм, че направеното от мен самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата. Не оспорвам фактите и обстоятелствата, подробно описани в ОА.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от Председателят на състава

Делото е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура – Пазарджик против подс. Д. Х. Й. за престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК във връзка с чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2 предложение второ, т. 3 и т. 6 предложение второ от НК, вр. чл. 26 от НК.

На осн. чл. 276, ал. 2 от НПК Председателят на състава предостави възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.