Решение № 7330 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7330 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110141519 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 538, aл. 1, вр. чл. 535 ТЗ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. П.

Б., ЕГН **********, срещу В. М. П., ЕГН **********, с която е предявен иск за установяване съществуването на вземане по Запис на заповед от 07.03.2022 г., в размер на 7000 лв., с падеж за плащане - 30.09.2023 г., издател – ответника П. и поемател – ищеца Б., ведно със законна лихва за период от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която в полза на ищеца имало издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.10 от ГПК от 24.10.2023 г. по ч. гр. дело № 56037/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

Ищецът Д. П. Б., ЕГН **********, твърди, че на 07.03.2022 г. в с. *** бил издаден запис на заповед, с който В. М. П. се задължил да заплати на поемателя Д. П. Б., сумата от 7000 лв. В документа било записано, че падежът за плащане на сумата е до 30.09.2023 г., с място на плащане - в гр. София, с. ***, ***, ведно с разписани клаузи „безусловно“ и „без протест“. Твърди, че издателят на документа не е направил плащане на посочения падеж, поради което претендира и заплащането на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.10.2023 г., до окончателното плащане на вземането. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 56037/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Моли за уважаване на иска с присъждане на сторените в производството разноски.

Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага. По делото е приложено за послужване и проведеното между страните заповедно производство по ч. гр. дело № 56037/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. М. П., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. К. У., с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че няма 1 възникнало облигационно отношение между страните. Липсвала кауза / основание/ за сделка между страните. Оспорва да се е подписвал запис на заповед за поемане на такова задължение, респ. твърди, че е възможно да го е подписал, след като е бил въведен в заблуждение относно съдържанието на документа. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В съдебното заседание ищецът се представлява от пълномощник адв. К., която поддържа исковата молба както е предявена. Намира възраженията на ответника за неоснователни и като израз на защитна теза, която обаче не се подкрепя от никакви доказателства. Представя списък за извършените разноски, като претендира присъждане на същите.

В съдебно заседание, ответника не се явява, представлява се от пълномощник в лицето на адв. У., който поддържа отговора, но не представя доказателства и по заявява доказателствени искане в подкрепа на възраженията си. Иска отлагане на делото, за да се направи опит за постигане на спогодба между страните, но няма проект на такава, поради което предложението му не е прието от ищеца, а се счита като израз на защитната му теза и опит за шиканиране на процеса.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 56037 по описа на Софийски районен съд за 2023 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 10.10.2023 г., за вземането, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 24.10.2023 г. и изпълнителен лист от същата дата.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 16.02.2024 г., след връчени ПДИ и ЗНИ от страна на ЧСИ Й.М. на 23.01.2024 г., длъжникът П. е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. С разпореждане от 29.05.2024 г. заповедният съд е дал указания на заявителя за възможността да предяви установителен иск за съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК настоящия ищец Д. Б., е депозирал искова молба, с която е предявил настоящия иск по реда на чл. 422 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим.

По отношение на основателността, с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е възложил в тежест на ищеца Б. да докаже, при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си, основано на менителничния ефект- записа на заповед от 07.03.2022 г., който отговоря на изискванията на чл. 535 ТЗ и по който ответникът В. М. П. е издател, както и че е настъпил падежа на задължението по ценната книга.

В тежест на ответника съдът е възложил доказване на заявените с ОИМ възражения си срещу вземането. Следва да се отбележи обаче, че с отговора, ответника е заявил проформа възражения, като не е посочил относими и допустими за тяхното доказване, доказателства и доказателствени средства. Ответникът нито е оспорил истинността на подписа си под процесния запис на заповед, нито е посочил, че зад издаването на същия е налице каузално правоотношение между страните, чието обезпечаване се цели посредством издадения ЗЗ.

Ответникът не твърди и погасяване на задължението.

Видно от приетия по делото оригинал на Запис на заповед от 07.03.2022 г. /приложен по ч.гр.д. № 56037/2023 г., по описа на СРС, на л.13/ същия съдържа изискуемите съгласно чл.535 от ТЗ реквизити, а именно наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, съставен е на български език, със същия е поето безусловно задължение от страна на издателя да плати посочената в ЗЗ сума от 7 000 лв., на падежа – до 30.09.2023 г. /записан с цифри/; посочено е място на плащане – обл. София, с. ***, *** № 1 и името на лицето, на 2 което или на заповедта на което, трябва да се плати – Д. П. Б.; място и дата на издаване – гр.

София и дата 07.03.2022 г., като записът е подписан от издателя си В. М. П., положил собственоръчно подпис и изписал двете си имена под него.

В производството издателя на записа и настоящ ответник не е оспорвал неговата автентичност, като изрично признава, че той е подписал процесния ЗЗ от 07.03.2022 г.

Изложените срещу записа на заповед възражения срещу вземането на поемателя по него са лични, основават се на лични взаимоотношения между страните, вкл. и взаимоотношения с трети за спора лица, които обаче от една страна са преклудирани, като заявени извън срока за отговор по чл.131 от ГПК, а от друга не се подкрепят и от никакви доказателства по делото. Не се установява по делото, във връзка с твърденията от ответника за отправени му „заплахи“ или извършено „изнудване“ от страна на поемателя при съставянето и подписването на процесния запис на заповед, ответника да е подавал жалби, сигнали или друг вид оплакване до компетентните органи. Не се установяват и твърденията му за наличие на трудово или друг вид правоотношение между страните, нито пък тези правоотношения да са причина, основание за издаването на процесния ЗЗ.

Ищецът по делото /поемател по ЗЗ/ също не е въвел в предмета на делото твърдения, че записа на заповед обезпечава задължения по каузално правоотношение, поради което в производството не е провеждано такова изследване и доказване.

По делото не се твърди от ответника и не са ангажирани доказателства за плащане на сумата по записа, на посочения в него падеж.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира записа на заповед за редовен от външна страна, като същия съдържа изискуемите се съгласно чл.535 от ТЗ реквизити. Безспорно е по делото, че същия е издаден и подписан от сочения в ЗЗ за негов издател, ответника В. М. П., следователно същия е автентичен.

Записът на заповед е абстрактна сделка, освен ако не се докаже, че е издаден за обезпечаване на друго задължение, каквото в случая не се установява, а и не се твърди, поради което и настоящият съдебен състав намира претенцията за сумата по редовния запис на заповед предмет на делото – 7000 лева, за основателна и доказана.

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г., на ОСГТК на ВКС, „при предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 /сега т.10/ от ГПК, както е в случая, предмет на делото е съществуването на вземането, основано на ценната книга“ , в конкретния случай това е Записа на заповед от 07.03.2022 г.

В производството по чл. 422, ал.1 от ГПК, ищецът, който се е снабдил със ЗНИ по чл.

417, т.9 от

ГПК, в ъ з о с н о в а н а запис н а заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект – т.е. той следва да докаже съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е бил издаден записът на заповед, всяка страна ще следва да доказва фактите, на които са основани нейните твърдения и възражения, които обуславят претендираното или отричано право.

Според дадените разяснения от ВКС, тежестта на доказване във всички случаи се разпределя съобразно общото правило на чл. 154, алл.1 от ГПК, като в практиката трайно е прието, че предметът на делото не се променя при въведено от ищеца твърдение в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, че вземането по заповедта за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК, произтича от каузално правоотношение, изпълнението на което е било обезпечено от издадения запис на заповед. Въпреки сочената обезпечителна 3 функция на записа обаче, кредиторът дължи на общо основание доказване на вземането си, което е основано на менителничния ефект. Ако между страните възникне спор относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед и страните сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издадена ценната книга, съдът следва да обсъди този въпрос в мотивите на решението, при доказана връзка между ЗЗ и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено. В тази връзка, доводите, произтичащи от въведеното каузално правоотношение са релевантни, ако са свързани с погасяването на вземането по ефекта, като доказаното погасяване на задълженията по договора /каузалната сделка/ би имало за последица и погасяване на вземането на кредитора по ценната книга. В този смисъл решение № 248/23.01.15 г. по т. д.

№ 3437/13 г. на І т.о. ВКС, решение № 17 от 19.02.2015 г. по т. д. № 3385/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 76 от 11.05.2016 г. по т. д. № 3503/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н.

В заключение следва, че в т. 17 от цитираното Тълкувателно решение № 4/2014 г., не се вменява на ищеца да доказва каузата, но не се изключва и възможността му като поемател по записа на заповед, да докаже такава, с цел преодоляване защитата на ответника, свързана с възражения за погасяване на вземането по каузалното правоотношение.

В случая нито не се твърди такова погасяване, нито се твърди наличие на предхождащо издаването на ЗЗ каузално правоотношение, а единствено се излагат факти и то хипотетично свързани с причините и мотивите за издаването на ценната книга, които обаче са ирелевантни по делото.

В заключение и с оглед на изложеното съдът приема, че представеният запис на заповед от 07.03.2022 г. установява годно за изпълнение вземане на ищеца Д. Б., в качеството му на поемател на ценната книга, срещу ответника В. П., като издател на записа, чиято изискуемост е настъпила на падежа – 30.09.2023 г.