Определение № 701 от 11.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. Бургас, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501998 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Б. Г. Ф. с адрес за призоваване гр.*******, бул.“********“ № **, ет.**, ап.**, против определение № 5593 от 08.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 5351/2025 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба вх.№ 31724/18.07.2025 г., ведно с приложенията към нея са върнати на подателя й – Б. Г. Ф. и производството по делото е прекратено.

В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че указанията на съда са били изпълнени от ищеца. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и исковата молба да бъде приета.

Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Районният съд е сезиран с искова молба от Б. Г. Ф. против С. Х. И., в която са изложени твърдения, че страните са бивши съпрузи, гражданският им брак е бил сключен на 28.11.2014 г. и прекратен със съдебно решение на 29.09.2021 г. За тези твърдения ищецът е препратил към приложените към исковата молба удостоверие за граждански брак (л.9 от делото) и решение № 1073/29.09.2021 г. по гр.д.№3567/2021 г. на РС-Бургас (л.20-21 от делото). Твърди се, че по време на брака си страните нямат съвместни вещни права върху недвижими имоти, придобити в резултат на съвместен 1 принос, като ответницата е имала личен дълг по ипотека на ап.** в гр.*******, бул.“*******“ № **, ет.**, изплатен от нея от личните средства на ищеца, които той използва за преобразуване на лични вещни права. Излагат се доводи за наличието и източниците на средства на всеки един от съпрузите, като се твърди, че всички имоти, закупени по време на брака им, са закупени с лични средства на Б. Ф. (чл.22 и чл.23 СК), като подробно са описани източниците на средствата на ищеца. Сочи се, че основата за подаването на настоящата искова молба е била позицията на ответницата в бракоразводния процес относно придобитите по време на брака недвижими имоти, които тя е считала за придобити в резултат на съвместен принос, а според ищеца вещните права са придобити с негови лични средства. В тази връзка се сочи, че след началото на брака изплащането на личния дълг на С. Х. И. по ипотечния кредит е извършено за сметка на личните средства на Б. Ф., на около 57,6 %, които след развода би трябвало да му бъдат признати. В исковата молба са описани и личните парични средства на ищеца Ф., вложени в придобитите по време на брака недвижими имоти (апартаменти и гаражи) и МПС, както и източниците на средствата. Предвид това, отправеното до съда искане е:

1/. Да откаже на С. Х. И. претенциите й към ап.** в гр.******, бул.“*******“ № **, ет.**, като семейно жилище, изцяло и признат за собственост на Б. Ф., тъй като е закупен с негови лични парични средства;

2/. Да откаже на ответницата претенциите й за Гараж № ** в гр.*******, ж.к.“******“, бл.***, ет.**, изцяло като съвместна семейна собственост и признат за собственост на ищеца, тъй като е закупен с негови лични парични средства;

3/. Да признае по споразумение, ако С. И. няма да възрази, като семейна (съвместна собственост) Гараж № ** в гр.******, ул.“*****“, ет.**;

4/. Да отмени документите, определящи С. И. като едноличен собственик на ап.** в гр.*******, бул.“********“ № **, ет.**, тъй като не е отчетен фактът на частично плащане от трето лице-ищеца Ф.;

5/. Отмяна на документите за дарението на ап.**** в полза на И. И. И., тъй като не е отчетен фактът на частично плащане от трето лице-ищеца Ф.;

6/. Да признае автомобил марка „**********“ за лична собственост на Б. Г. Ф..

7/. Да осъди ответницата да заплати на ищеца разноските по делото.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, към които ищецът препраща за установяване на твърденията си.

С разпореждане № 9393/07.08.2025 г. районният съд е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението – да изложи конкретни фактически обстоятелства, на които се основава исковата претенция; да формулира ясен, разбираем и конкретен петитум, в съответствие с изложените фактически твърдения; да представи искова молба, изготвена изцяло на български език, каквото е изискването на чл.127, ал.1 ГПК, като ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната на основание чл.129, ал.3 ГПК. Съобщението с дадените указания е връчено лично на ищеца на 15.09.2025 г.

В срока за отстраняване на нередовностите, с молба от 23.09.2025 г. Ф. е заявил следното: 1/.по въпроса за конкретните фактически обстоятелства – по воденото между страните делото за развод с определение на съда от 13.07.2021 г. (приложено към молбата) е посочено, че въпросите за разделянето на имуществото на съпрузите се 2 разглеждат в отделно производство, като в тази връзка ищецът сочи, че всички документи, които са му достъпни по конкретни факти, са приложени към исковата молба по настоящото дело; 2/.по въпроса за ясна, разбираема и конкретна петиция – в иска си развод С. И. е твърдяла, че недвижимите имоти, придобити по време на брака, са съвместна семейна собственост, което твърдение по отношение на собствеността на Б. Ф. не съответства на действителността, като по настоящото дело ищецът е представил доказателства-документи за определяне на собствеността на всеки недвижим имот; 3/.по въпроса за подаване на исковата молба на български език – допуснато е неправилно представяне от ищеца на отделни материали по иска на руски език (приложения № 33, 34, 35), като към молбата са приложени преводи на тези материали.

С разпореждане № 11187/24.09.2025 г. районният съд е приел, че с постъпилата молба от 23.09.2025 г. ищецът не е изпълнил дадените му указания, поради което отново е оставил исковата молба без движение и е дал последна възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да изпълни в цялост указанията, дадени с постановеното по делото разпореждане № 9393/07.08.2025 г., като е предупреден, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната. Съобщението с дадените указания е връчено лично на ищеца на 29.09.2025 г.

В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба вх.№ 42164/06.10.2025 г. от ищеца Б. Ф., с която е направено искане за възстановяване на процесуалния срок за подаване в съда и приемане на допълнение по делото, според исканото от съда, като предвид отсъствието на ищеца от страната се иска да се даде разумен срок за извършване на процесуалните действия.

С обжалваното определение № 5593/08.10.2025 г. районният съд е констатирал, че в дадения му срок ищецът не е отстранил нередовностите по исковата молба, поради което е върнал същата и е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК. Съдът е приел, че въпреки дадените възможности на ищеца, същият не е навел ясни, логични и конкретни факти и обстоятелства, кореспондиращи с точен и ясен петитум, като искова молба и допълнение към нея са неразбираеми, думите в изреченията, както и самите изречения не са построени последователно и правилно, за да се разбере какво се иска от съда, като същите вероятно съставляват извършен превод от руски език чрез някакво приложение, което не дава смислен и свързан превод; не става ясно по-голям дял ли се претендира, че има ищеца и ако да- какъв, изцяло липса на съвместен принос ли се твърди, съответно не може да се извърши преценка и за допустимостта на предявения иск. Прието е също, че в подадената молба от 06.10.2025 г. (погрешно посочена от съда като 06.11.2025 г.) не се навеждат доводи по същността на спора, а се иска възстановяване на срока за подаденото допълнение, който не е бил пропуснат.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за прекратяване на делото за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, когато съдът констатира, че исковата молба не съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, има неясноти или противоречия с посочения петитум, той оставя исковата молба без движение и дава указания на ищеца в какво се състои нередовността и как може да бъде отстранена в едноседмичен срок от връчването на указанията. Но, за да приложи законосъобразно последиците по чл.129, ал.3 ГПК, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК следва да е дал на ищеца конкретни, точни и 3 ясни указания за отстраняване на констатираните нередовности. Следва да се има предвид, че отправеното до съда искане подлежи на тълкуване с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интересът от определена защита. От ищеца не може да се изисква, след като надлежно е посочил фактите, обуславящи наличието на правен спор с ответника, да формулира юридически издържан петитум, съобразен с редакцията на приложимата за случая правна норма, тъй като това би ограничило по недопустим начин конституционното му право на защита. По смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК исковата молба представлява единство на обстоятелствена част и петитум, при което искането за защита трябва да се намира в логическа връзка с изложените фактически твърдения, обуславящи нуждата от тази защита и следва да се тълкува и възприема именно във връзка с тях (така – Определение № 201/27.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 3063/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.).

В случая, в предявената от жалбоподателя искова молба се съдържат фактически твърдения, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака си са придобили недвижими имоти (апартаменти и гаражи) и МПС, но същите са били закупени частично или изцяло с лични парични средства на ищеца. В тази връзка се твърди, че ап.** в гр.******, бул.“*******“ № **, ет.** е бил закупен от ответницата преди брака, но с ипотека, която е била изплатена по време на брака с лични средства на ищеца, като личните средства на ищеца съставляват 57,6 % от изплатения ипотечен кредит. А по отношение на ап.** в гр.******, бул.“*******“ № **, ет.** се твърди, че имотът е закупен по време на брака изцяло с лични средства на ищеца Ф.. Същото се твърди и по отношение на придобитият по време на брака автомобил „**********“, че е закупен с лични средства на ищеца, както и относно Гараж № ** в гр.*******, ж.к.“*******“, бл.***, ет.**, за който се твърди, че за закупуването му Ф. е превел по банковата сметка на ответницата свои лични парични средства. Действително, петитумът (искането до съда) в исковата молба не е прецизно формулиран, но с оглед изложените твърдения би могло да се изведе отправеното до съда искане, че ищецът претендира пълна, респ. частична трансформация на лично имущество, каквото искане, обаче, не е формулирано изрично в петитумната част на исковата молба.

Поради това, настоящият състав намира, че дадените от районния съд указания не са били ясни, точни и конкретни, като съдът е следвало да укаже на ищеца да посочи дали предявява иск за установяване на пълна трансформация на лично имущество – по чл.23, ал.1 СК или иск за установяване на частична трансформация на лично имущество – чл.23, ал.2 СК по отношение на придобитите по време на брака му с ответницата недвижими имоти и МПС, съответно ако предявява такъв иск да формулира изричен петитум в този смисъл, т.е. да отправи ясно искане до съда, да индивидуализира надлежно недвижимите имоти и автомобила, да посочи придобивната им стойност, размера на вложените средства, които имат личен произход и основанието, на което се твърди, че средствата имат личен произход; да посочи извън 1/2 ид.ч., притежавана по силата на прекратената съпружеска имуществена общност, какви идеални части твърди да са негова лична собственост от имотите и МПС по силата на твърдяната трансформация на лични средства към момента на придобиването им; в съответствие с твърденията да отправи ясно искане към съда и ако счита, че притежава повече от 1/2 ид.ч. от съсобствените имоти, да посочи какви права над тези желае да бъдат признати за установени по отношение на ответницата, че са придобити от него в резултат на трансформация на лични средства при придобиването им; да посочи цената на идеалните части, които счита, че са придобити по силата на транформация на лични средства, за да може да се определи дължимата за производството държавна такса и т.н.