Определение № 494 от 21.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Варна, 21.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000303 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД- гр. София, ЕИК 000694749, представлявано в производството от адв. М. И., срещу решение № 18/12.03.2026г., постановено по т. д. № 62/2025г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивното дружество срещу Х. Д. И. от с. *******, Община ******** обективно съединени осъдителни искове за парични вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за потребителски кредит № PLUS- 20451916/ 13.02.2024г, за следните суми:

1). сумата 2 081,25 лева, представляваща горница над присъдената главница от 58 791.35 лв. с равностойност 39 059.54 евро, до предявения размер от 60 872,60 лв. с равностойност 31 123.67 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба 17.09.2025 г. до окончателното й погасяване;

2). сумата 12 679,27 лв. с равностойност 6 482,81 евро, претендирана като възнаградителна лихва за периода от 15.06.2024 г. до 04.08.2025 г.;

3). сумата 8 452,03 лв. с равностойност 4 321,45евро- мораторна лихва за периода от 15.06.2024 г. до 04.08.2025 г.;

4) сумата 413,28 лв. с равностойност 211,31 евро- застраховка за периода 1 от 15.06.2024 до 04.08.2025 г. и

5). сумата 216 лв. с равностойност 110,44 евро- разходи за уведомяване за периода от 15.06.2024 до 04.08.2025 г.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част поради неправилно приложение на закона, респ. на нормата на чл. 23 ЗПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради липсата на информация относно ГПРкомпонентите и математически алгоритъм на формиране на годишното оскъпяване на кредита. Излагат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на нормата на чл. 146 ГПК, в резултат на които делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като съдът не е събрал нужните доказателства за разрешаването на спорния и релевантен въпрос относно съдържанието на ГПР в конкретния случай. Твърди се, че съдът е следвало укаже на ищеца необходимостта от представяне на цялото застрахователно досие и заявлението за кредит, с цел изясняване на въпроса дали премиите по застраховката е следвало да се включат в ГПР, респ. дали застрахователният договор е задължително условие за сключване на договора за кредит. Във връзка с оплакванията за непълнота на доклада по делото, са представени, с искане за приемането им, следните писмени доказателства: 1.

Застрахователен сертификат PLUS- 20451916 г. за застраховка „Защита на плащанията" на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „Юробанк България" АД; 2. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

С позоваване на § 1 от ДР на ЗПК и на практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-714/22, въззивникът твърди, че сочените предписания са останали несъобразени от съда при постановяване на решението. Счита, че при съставянето на договора, на кредитоискателя (кредитополучател) е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който е посочена необходимата информация нужна за преценката на икономическата тежест на искания заем (в т.ч. общият размер на кредита, условията за застраховка; размера, брой и периодичност на погасителните вноски с конкретизиран размер на всяка от тях). Изрично посочени са били общата сума, която кредитополучателят е трябвало да 2 заплати, лихвеният процент, а също и ГПР в размер от 7,36% (изчислен при 72 вноски по 1169,55 лв., 6,72% лихва, плюс такса ангажимент 1,11% от кредита).

По отношение на "такса ангажимент," включена в ГПР, въззивникът релевира съображения, че дори и да се приеме за недействителна, този порок не би следвало да се разпростира върху целия договор, доколкото не е толкова съществен, за да обуслови нищожност на цялото правоотношение. Искането, с което се сезира въззивната инстанция, е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което исковите претенции да се уважат изцяло. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от името на насрещната страна Х. Д. И., чрез назначения му от съда особен представител- адв. Ц. Х., е заявено становище за неоснователността на въззивната жалба, с подробно изложени съображения и доводи. Оспорва се основателността на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада по чл. 146 ГПК. Особеният представител счита, че ответникът е този, който не е проявил необходимата активност в процеса за доказване на релевантните факти. На свой ред се позовава на практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-448/17.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а обжалваното решение в отхвърлителната част– като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимираната страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима. По делото са представени доказателства за авансово внесен от въззивника на определен от администриращият съд депозит в размер на 928,53 евро, които са постъпили по набирателната сметка на АС-Варна.

Настоящата инстанция констатира, че въззивната жалба е нередовна по см. на чл. 261, т. 4 ГПК, тъй като не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса, възлизаща на сумата 262.94 евро Администриращия съд е дал указания за внасяне на сумата 244 евро, но не е съобразено, че задължението 3 за държавната такса по всяка отделна искова претенция, предмет на инстанционен контрол, не може да бъде под установения минимум от 25 лв., по аргумент от чл. 18, ал.1, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Дължимата разлика възлиза на сумата 18,94 евро, която следва да бъде довнесена от въззивника за покриване на пълния размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. С оглед принципа на процесуална икономия, въззивната жалба следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, като, едновременно с това, на „Юробанк България“ АД се укаже, че следва да изпълни в цялост задължението си за заплащане на държавна такса в едноседмичен срок от съобщението.

Въззивният съдебен състав намира, че доказателствените искания на въззивника следва да се отхвърлят поради тяхната неоснователност, тъй като не се установява основателността на твърденията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обосноват извода за наличие на предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбите на чл. 266, ал. 1 от ГПК, постановяващи забраната за събиране на доказателства във въззивното производството. Не е имало пречки ответникът да се снабди своевременно и да представи писмените доказателства, които счита за относими, пред първоинстанционния съд.

Предвид така очертания от жалбата и отговора спор пред тази инстанция, въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни за приложението на императивни норми факти и обстоятелства. На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III– ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД- гр. София, ЕИК 000694749, подадена чрез процесуалния представител адв. М. И., срещу решение № 18/12.03.2026г., постановено по т. д. № 62/2025г.

4 по описа на Търговишкия окръжен съд, в отхвърлителните части.

УКАЗВА на въззивника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, че в едноседмичен срок, считано от връчване на определението, следва да представи по делото доказателства за доплащане на дължимата държавна такса по въззивна жалба вх. № 1584/07.04.2026г. в размер на сумата 18,94 евро по сметка на Варненски апелативен съд, като

ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника, че при неизпълнение в цялост и в срок на указанията производството по делото ще бъде прекратено.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК.

ДОПЪЛНИТЕЛНО, на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, че на основание чл. 50, ал. 5 ГПК, в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, следва ДА ПОСОЧИ електронен адрес за връчване при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по електронен път, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указаното в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на основание чл. 89, т. 2 ГПК, респ. чл. 92а ГПК, както и може да възложи на страната, на която са вменени задължения по силата на чл. 38, ал. 2 ГПК, допълнителни разноски за изготвянето на служебни преписи по реда на чл.

102з ал. 3 ГПК.

НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 303/2026г. по описа на ВнАпС, ТО, в открито съдебно заседание на 20.10.2026г. от 13.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6