Определение № 2890 от 03.08.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2890 гр. Варна, 03.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20223100501645 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдия Пенева въззивно частно гражданско дело № 1645 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Г. Б. Б. със съгласието на майка му и законен представител Г. КР. П. чрез адвокат Иванина Влахова срещу определение № 7064 от 29.06.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 7819 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, петдесет и втори състав, с което е отхвърлено заявление вх.№ 41435 от 21.06.2022 г., уточнено с молба вх.№ 43355 от 28.06.2022 г., подадено от непълнолетния Г. Б. Б. ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. КР. П., за вписване в особената книга при Районен съд – Варна отказът му от наследството на неговия баща Б. Г.

Б. ЕГН **********, бивш жител на град Варна, починал на 26.11.2018 г. съгласно акт за смърт № 0360 от 27.11.2018 г., съставен в град Варна.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се навеждат съображения, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, тъй като отказът не представлява отказ от права по смисъла на член 130, алинея 4 от СК. Моли се за постановяване на определение от въззивния съд, с което да бъде отменен атакуваният съдебен акт на районния съд и да бъде постановено вписване на отказа от наследство, направен от частния жалбоподател.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по повод депозирано заявление от Г. Б. Б., действащ със съгласието на майка си и законен представител Г. КР. П., с което се прави отказ от наследството на покойния му баща Б. Г. Б. ЕГН **********, починал на 26.11.2018 г., за което е съставен акт за смърт № 0360 от 27.11.2018 г., и моли същият да бъде вписан в особената книга при Районен съд – Варна.

В член 130 от СК законодателят е уредил защитата на имуществените интереси на децата при управление и разпореждане с имуществото им. В алинея 3 и алинея 4 на посочения член е предвидено определени правни действия на ненавършилите пълнолетие 1 деца да могат да се извършват само с разрешението на районния съд след преценка дали разпореждането не противоречи на интереса им, а по отношение на други е посочено, че ако бъдат извършени /дори и с разрешение на съда/, те са нищожни. Разпоредбите на член 130, алинея 3 и алинея 4 от СК са императивни правни норми, като направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно, което изключва възможността същите да бъдат тълкувани разширително. Приемането на наследство от недееспособни лица е предмет на изрична уредба в член 61, алинея 2 от ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис. От това следва изводът, че отказът от наследство не може да се счита оставен безконтролен и зависещ единствено от усмотрението и волята на законния представител на детето или и на детето, когато то е непълнолетно. Настоящият съдебен състав споделя становището, че разпоредбата на член 130, алинея 3 от СК съдържа изчерпателно изброяване на действията, които се допускат с разрешение на районния съд и очевидно по отношение на отказа от наследство тази разпоредба не намира приложение. Същият е в приложното поле на член 130, алинея 4 от СК, съгласно която разпоредба дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, тоест по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател, и се включва в понятието "отказ от права" по смисъла на член 130, алинея 4 от СК. Направените от въззивния съд идентични крайни изводи водят до извод за потвърждаване на обжалваното определение.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7064 от 29.06.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 7819 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, петдесет и втори състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2