Решение № 696 от 09.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Варна, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110204149 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.

С. Т., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител- адв.С. И. против Наказателно постановление 24-0436-000589, издадено на 25.09.2024г. от Началник сектор в ОД на МВР -Варна, Ру 02 - Варна, с което са му наложени : административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяната на НП. Излагат се бланкетни твърдения, че НП е незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован при две от проведените заседания чрез неговия процесуален представител, не се явява. Представлява се в две от заседанията от адв.Св.И., който поддържа жалбата. Делото е приключило в отсъствие на жалбоподателя и неговия процесуален представител, поради неоткрИ.ето им на посочения по делото адрес и телефон.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представителюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът А. С. Т. е правоспособен водач на МПС от 1995г., като притежава СУМПС за категории „А“, „В“,, и „АМ“. През периода от придобиване на праваспособност до м.08.23г. срещу него били издадени и влезли в сила общо 14 наказателни постановления, както и 17 фишове за различни нарушения на ЗДвП.

На 28.08.2024 г., възз.Т. управлявал лек автомобил „Мерцедес СЛ 400“ с рег.№В 9356 ТЕ, негова собственост. Около 19:30ч. на същата дата , той се движел с автомобила в гр.Варна, по крайбрежната алея- „Алея“-Първа на ул.“Капитан Георги Георгиев“, с посока на движение Първа буна .

В същото време св.И. Р. И. и негов колега, двамата полицейски служители в ОД на МВР-Варна, Сектор „Общинска полиция“ изпълнявали служебните си задължения. Те били назначени като екип /велопатрул/, като обслужвали крайбрежната алея.

Служителите на реда били облечени с формени облекла. Двамата се намирали на КПП буна 102, като разговаряли с намиращият се там служител на реда, който следял да не преминават автомобили по крайбрежната алея. Щом забелязали възз., който преминал покрай КПП и навлязъл с автомобила по алеята, служителите на Общинска полиция му подали сигнал с ръка да спре. Тъй като автомобилът, управляван от възз. била кабрио, те му разпоредили и устно да спре. Въззивникът възприел служителите на реда и техните указания, въпреки което продължил движение и паркирал по-нагоре по алеята , пред заведение „Кръчмата“. Органите на реда го последвали , без да губят зрителен контакт към него. При излизане на възз. от автомобила те отпочнали проверка, като усетили, че лъха на алкохол. Поради това на място бил извикан екип на Второ РУ-Варна, в който участвал св. М. Н.. Проверката на възз. установила, че същият управлява МПС под въздействието на алкохол.

При тези констатации, св.Н. съставил срещу възз. АУАН Серия GA №1297579/28.08.2024г., като описал допуснатото според него нарушение на чл.103 от ЗДвП. Св.Н. запознал въззивника със съдържанието на АУАН , като последният го подписал без възражения. Възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, което изцяло възпроиело фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено на жалбоподателя лично на 09.10.2024г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитан актосътавителят Н. и св.И. - очевидец на деянието.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по 2 делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетелите Н. и И.. Съдът не намери опора в обстоятелствата по делото , за да не се довери изцяло на показанията на органите на реда. Двамата свидетели са случайни очевидци на събитията, които съобщават. За тях не се събраха данни, така щото да се счита, че те са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, или пък между тях и въззивиника да има отношения пораждащи съмнение в безпристрастността им. Техните показания са взаимно допълващи се. Несъществените разминавания в показанията им са напълно житейски логично оправдани. Все пак се касае за органи на реда, които ежедневно се сблъскват с подобни прояви. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че не е спрял на подаден сигнал със стоп палка на органите на полицията на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.

Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 21.10.2024г. видно от вх.печат/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетели очевидци, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице 3 хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

При проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно е посочено, че възз. не е спрял на подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган-униформен служител в найдясната част на пътното платно. Ясно и недвусмислено е административното обвинение, че възз. не е спрял на сигнал за спиране, подаден от контролен орган.

Поради това съдът, че при издаването на НП не са нарушени административно производствените правила.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения 4 по АУАН не са направени. Щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.

Отговорността на въззивника по този пункт е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.103 от

ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели Н. и И., които свидетелстват, че на 28.08.2024г. въззивникът при управление на лек автомобил и на описаното в НП място при подаден сигнал за спиране от полицейски служител- св.И., същият не е изпълнил задължението си, визирано в посочената разпоредба да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Видно от показанията на свидетелите на възз. е подаден сигнал с ръка от униформен служител, като св.И. е указал на водача, че трябва да преустановено движението. Въпреки горното, той е продължил движение по забранена за движение алея. Даже и да приемем, че не е посочено точно мястото на спиране от полицейския орган, въззивникът е бил длъжен по закон да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. По безспорен и категоричен начин, посредством преки и косвени доказателства, е установено че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. В тази връзка са показанията на св.И., който свидетелства, че е възприел водача на автомобила, че го е последвал, заедно със свой колега, с оглед спирането му, че впоследствие са го настигнали и са установили самоличността му. Полицейският служител е категоричен, че въззивникът е възприел сигналът за спиране. Съдът намира, че въззивникът не е спрял на подадения сигнал, единствено с цел да осуети извършването на полицейска проверка спрямо него, което безспорно е видно от цялостното му поведение в процесната вечер, наложило да бъде преследван по забранена за движение на автомобили алея във Варна, застигнат и спрян за проверка.