Решение № 43 от 01.06.2021, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Шумен , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Т. Б. Д. като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно наказателно дело № 20213630200767 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001209/08.01.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кармела М.” ООД, с ЕИК 201033037, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б, представлявано от М. Т. Г., ЕГН *** и Н. В. М., ЕГН *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.

303, ал. 3 от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно или като алтернатива – да измени наказателното постановление в санкционната му част, чрез редуциране размера на наложената имуществена санкция, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В първото по делото открито съдебно заседание представляващият дружеството – жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата. В представените писмени бележки излага подробно съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища 1 на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“Кармела М.” ООД, с ЕИК 201033037 е със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б и се представлява от управителите от М. Т. Г., ЕГН *** и Н. В. М., ЕГН ***, заедно и поотделно. Предмета на дейността на дружеството бил производство на пресни сладкарски изделия и ресторантьорство, като стопанисва наета гостилница „Бай Данчо“, находяща се на *** в гр.

Шумен.

На 10.10.2020 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен съвместно с представители на ОД на МВР – гр. Шумен, РЗИ – гр. Шумен и ОДБХ – гр.

Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 8 „Осъществяване на контрол по спазване на изискванията за законосъобразно възникване правоотношенията по предоставяне на работна сила, спазване на правилата за тяхното осъществяване с акцент върху изплащане на възнагражденията и разпределението на работното време, както и на лицензионните и разрешителни режими, свързани с наемане на работа, с особено внимание към микро-, малките и средни предприятия“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и във връзка с прилагането и изпълнението на противоепидемичните мерки по време на обявената извънредна епидемична обстановка в стопанисваното от дружеството – жалбоподател заведение за хранене „Бай Данчо“, находящо се на *** в гр. Шумен.

При проверката, било установено, че на обекта като сервитьор работи непълнолетното лице В. Г. С.а, ЕГН ***. Същата обслужвала клиенти, изпълнявала поръчки и работила с фискалното устройство. При извършена впоследствие на 16.10.2020 г. проверка по документи било установено също, че работодателят не е поискал и съответно не е получил разрешение от Дирекция “Инспекция по труда” за приемането на лицето на работа, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР 2029486/19.10.2020 г. за извършена проверка на 10.10.2020 г. – в обекта и 16.10.2020 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в седем точки в съставения протокол, с който на дружеството били дадени конкретни предписания. Въз основа на установените факти, на същата дата - 19.10.2020 г. на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0001209, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта, сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001209/08.01.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал.

1 от КТ на “Кармела М.” ООД, с ЕИК 201033037, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б, представлявано от М. Т. Г., ЕГН *** и Н. В.

М., ЕГН *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П. В. С., свидетелят Г. П. П. - свидетел на установяването на нарушението и на съставянето на акта и свидетелят Б. П. Т. - свидетел на установяването на нарушението, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита 2 на свидетелите П.С., Г.П. и Б.Т. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са присъствали по време на извършване на проверката на дружеството жалбоподател и пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства. Освен това показанията им са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се счита за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

В съдебно заседание, жалбоподателят посредством разпита на свидетелите М. В. Х., В. Г. С.а и И. В. С.а, прави опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че не е допуснатото соченото нарушение от дружеството - жалбоподател. Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Разпитана като свидетел по делото В. Г. С.а заявява, че в момента на проверката не е работила в заведението, като не е обслужвала клиенти, както и не е работила с фискалното устройство, а само е била в заведението при приятелката си. Съдът намира, че показанията на посочената свидетелка не следва да бъдат кредитирани, на първо място защото се опровергават от показанията свидетелите, чиито показания съдът приема за достоверни. Отделно от това свидетелката В. С.а не може да се счете за незаинтересувана и безпристрастна, тъй като работи в стопанисвания от дружеството обект, при което поначало възниква съмнение в достоверността на нейните показания. От друга страна съдът намира твърденията, че В. Г.

С.а само е била при приятелката си в заведението, за твърде неправдоподобни. На първо място, свидетелите П.С., Г.П. и Б.Т. лично са констатирали, че В. С.а сервира на клиенти и работи с фискалното устройство. В същото време изводът за недостоверността на твърденията, че непълнолетната само е била при приятелката си в заведението, се потвърждава и от декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от лицето В. С.а, която същата е попълнила саморъчно. От посочената декларация, става ясно, че е работела като сервитьор в процесния обект от миналата седмица, в рамките на четири работни часа – от 20.00 часа до 24.00 часа, с договорено дневно заплащане – 20 лева. Макар и да нямат качеството на свидетелски показания, като надлежно приети и приложени по делото писмени доказателства посочените обяснения дават основание показанията на свидетелките М. Х. В.

С.а и И. С.а да не бъдат кредитирани в тази им част и потвърждават достоверността на показанията на свидетелите П.С., Г.П. и Б.Т.. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на М. Х. поради близките отношения на същата с представляващия дружеството – жалбоподател, а също така предвид и обстоятелството, че същата работи като управител в стопанисвания от дружеството обект, при което поначало възниква съмнение в достоверността на нейните показания. Това до голяма степен прави показанията прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. Също така съдът намира основание да не кредитира показанията на свидетелката И. С.а и поради обстоятелството, че същата не е присъствала при извършване на деянието /сочи, че е пристигнала на мястото, където се е извършвала проверката/ и не е пряк очевидец, поради което и не сочи релевантни за нарушението факти. При така установеното съдът приема, че непълнолетното лице действително е полагало труд за дружеството, като споделя становището на процесуалния представител на наказващия орган, че е констатирано изпълнение на трудови задължения.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0001209/08.01.2021 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание 3 разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл.

57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.