Решение № 331 от 06.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.

С Решение № 16/13.02.2023 г. по гр.д. № 87/2022 г. по описа на РС Елена, е отхвърлен искът на Г. С. К. да бъде признато за установено по отношение на ответника „ЕОСМ.“ ЕООД гр. С., че ищецът не му дължи следните суми: сумата от 500.00 лв., главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти от 16.01.2008г., сумата от 176.09 лв. - договорна лихва за периода 21.01.2011г.-19.11.2012г., ведно със законната върху главницата, считано от 20.11.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата 125 лв.

- разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.11.2012г. по ЧГД № 2367/2012 г. по описа на РС Горна Оряховица, въз основа на който е образувано ИД № ../2013 г. на ЧСИ М. Г..а с рег. № ..в Камарата на ЧСИ и с район на действие ВТОС (към настоящия момент ИД № ../2022 г. на ЧСИ Д.Ж.К.С. с рег. № ..в Камарата на ЧСИ и с район на действие ВТОС), поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, като неоснователен и недоказан.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника му адв. И. Д., с която обжалват същото изцяло. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Оспорва изводите на РС Елена, че изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не погасява вземанията по давност и заема становище, че перемпцията е 1 прекратила изпълнителното производство по силата на закона и последващите изпълнителни действия са извън него, съответно не прекъсват давността. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна „ЕОСМ.“ ЕООД, чрез пълномощника й, в който се заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Счита, че съдът правилно е съобразил валидно извършени изпълнителни действия от 01.10.2019г., тъй като перемпцията не е засегнала самото изпълняемо право, а конкретното изпълнително производство, след което искането за нови изпълнителни действия е дало старт на ново такова и от датата на искането, при вече извършени нови действия по изпълнението, давността е прекъсната от поранната дата. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 269, изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд Елена е предявен от Г.

С. К. от с. Д., общ. З. отрицателен установителен иск против „ЕОСМ.“ ЕООД гр. С.. Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело ИД № ../2022 г. на ЧСИ Д. К. – С., първоначално образувано като ИД № ../2013 г. на ЧСИ М. Г. с първоначален взискател „Б. ДСК“ ЕАД по изпълнителен лист, издаден на 21.11.2012 г. по ЧГД № 2367/2012 г. по описа на РС Горна Оряховица. Излага, че вземането било прехвърлено на ответника и същият конституиран като взискател на 19.05.2021 г. Счита, че вземането е погасено по давност, тъй като е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по принудително събиране на дълга, като счита за последно валидно действие, годно да прекъсне давността, запори от 25.09.2015 г., а до 25.09.2017 г. не били извършвани изпълнителни действия и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело се явявало прекратено 2 по силата на закона от тази дата. Предвид изложеното, счита последващите изпълнителни действия за недопустими и без правни последици.

Ответникът признава, че е кредитор на ищеца и встъпил като взискател по изпълнителното дело, но оспорва да е изтекла погасителната давност. Счита, че с исканията на предходния взискател за налагане на запор от 01.10.2019 г. е прекъсната давността, тъй като перемпцията е без правно значение за давността.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд, като относимите факти и обстоятелства не са спорни между страните, а само техния правен ефект.

Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано на 10.04.2013 г. по молба на първоначалния взискател „Б. ДСК“ ЕАД като ИД №../2013 г. на ЧСИ М. Г. с рег. № ..в Камарата на ЧСИ въз основа на изпълнителен лист от 21.11.2012 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 3275/21.11.2012 г. по ЧГД № 2367/2012 г. по описа на ГОРС. Длъжник в производството е ищецът Г. С. К. за сумите 500.00 лв. главница по Договор за кредитна карта, 176.09 лв. лихва за просрочие за периода 21.01.2012 г.- 19.11.2012 г., законна лихва и разноски по заповедното производство. Извършвани са справки и проучвания от ЧСИ при образуване на делото, изпратена ПДИ с дата на връчване 22.04.2013г. Като същински изпълнителни действия са предприети: запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „Т.ММ“ ЕООД гр. Пловдив – от 18.04.2013г., запор върху дружествен дял в „Ч. К.“ ООД и дружествен дял във „В. К.“ ЕООД.

Последвали са промени от страна на взискателя по изпълнителното производство - след прехвърляне на вземането от банката на „ОТПФ.

България“ ЕАД, цесионерът се е легитимирал пред ЧСИ, вкл. за уведомяването на длъжника за цесията и е конституиран като взискател. В това си качество е депозирал молба до ЧСИ за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца Г. С. К. в ЕТ „Б.Б. – В. Б.“ гр. Пловдив, отказан от ЧСИ след установено прекратяване на трудовото правоотношение. Наложен е запор върху лек автомобил „П. 206“ с рег. ВТ ....и мотопед „З. Ш.“ с рег. ВТ ..- запорното съобщение до КАТ Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ от 24.09.2015г. Следващите изпълнителни действия са справка в регистъра за банковите сметки и сейфове на БНБ и запор върху банкови сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД на 9.10.2019г., в „Обединена българска банка“ АД на 7.10.2019 г. и в „Банка ДСК“ ЕАД на 8.10.2019 г., като запорните съобщения са с дата 01.10.2019 г.

На 21.10.2020 г. е сключен договор за цесия между „ОТПФ.“ ЕАД и ответника по жалбата „ЕОСМ.“ ЕООД с предмет вземанията по процесното изпълнително дело и последният е конституиран като взискател.

Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на установената от този съд и възприета изцяло от въззивният съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд за неоснователност на възражението за 3 погасителна давност, които мотиви са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и към които въззивният съд препраща на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Следва да се има предвид диспозитива на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, според който погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС. Погасителната давност започва да тече от 26.06.2015 г., защото преди това не е текла такава. След тази дата са наложените запори на МПС - на 25.09.2015 г. и е стартирал нов петгодишен давностен срок.

Безспорно е, че следващите изпълнителни действия - запори върху банкови сметки са предприети на 30.09.2019 г., към който момент не е изтекъл период от пет години. Доводите на жалбоподателя са, че изпълнителното дело следва да се счита прекратено по силата на закона -на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради бездействие на взискателя до две години от последните действия от 2015г., т.е. от 25.09.2017г. и поради което следва да с е счита, че новата петгодишната давност от 25.09.2015г. не е прекъсвана и е изтекла на 01.12.2020г. /със зачитане на периода, в който не тече давност по силата на закона за извънредното положение поради Ковид-19/, при неотчитане за извършени на действията от 2019г..

Вярно е, че перемпцията, като последица от двугодишно бездействие на взискателя и ЧСИ настъпва по закон, но в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се сочи, че нова погасителна давност за вземането в изпълнителното производство тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От съюза "или" в горното изречение е видно, че това са две алтернативни действия прекъсващи давността. В тази насока е и последващата практиката на ВКС определение № 136 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2019 г., III г. о., ГК и определение № 240 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 565/2020 г., I г. о., ГК. Така искането на взискателя от 2019г. за предприемане на изпълнителни действия има правния ефект на искане за образуване на ново изпълнително производство по същия изпълнителен лист, който е наличен в правния мир. Макар да не е сторил това чрез образуване на изпълнителен процес под нов номер, ЧСИ е предприел и реализирал исканите изпълнителни действия, което е прекъснало отново давността преди да изтече.

В обобщение, обжалваното първоинстанционно съдебно решение и крайните изводи на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и действащата нормативна уредба и задължителната съдебна практика, поради което решението не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Предвид съвпадение във фактическите и правни изводи на въззивната и първата инстанция въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

4

При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни разноски по делото за двете инстанции се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 пр.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 16/13.02.2023 г., постановено по Гр.д.

№ 87/2022 г. по описа на РС Елена.

На основание чл. 280, ал. 3 т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5