Решение № 260156 от 12.02.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260156 / 12.2.2021г. 12.02.2021г. Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд ІX състав

На двадесет и пети януари Година 2021

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия:

Петър Боснешки

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №01881 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.226 КЗ /отм./, вр. чл.86 ЗЗД.

С исковата молба, както и след изменения в о.с.з. на 14.09.22020г., са предявени обективно съединени искове от А.Г.А., с

ЕГН:********** и адрес: ***, срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с правно основание чл. 226 КЗ/отм./, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ , от които

-сумата от

2833,04лв., представляваща нетния размер на застрахователно обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 626,68лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 30.05.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, сумата от 424,17лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. до 19.11.2019г.- датата на изпадане в забава на ответника.

-сумата от

427,50лв., представляваща застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2016г., сумата от 94,53лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 30.05.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, сумата от 67,05лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. до

19.11.2019г.- датата на изпадане в забава на ответника, сумата от 17,81лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 19.11.2019г.- 16.04.2020г.

-сумата от

9310,20лв., представляваща застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, сумата от 1393,94лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. до 19.11.2019г.- датата на изпадане в забава на ответника,

-сумата от 1631,20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№***. на ПРС -законната лихва върху всички претендирани обезщетения, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че за процените суми има постановено влязло в сила решение по гр.д.№***. на ПРС, с което ищецът е осъдил работодателя

„Електрисите“ ЕООД да му заплати процесните суми. Решението е постановено при участието на ответното дружество „ОЗК-Застраховане“ АД като трето лице- помагач на страната на „Електрисите“ ЕООД, поради което и се явява обвързано от действието на решението.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който е направил възражение за недопустимост на производството, тъй като вече има постановено решение, с което ищецът е осъдил работодателя си да му заплати претендираните суми. Алтернативно ответникът е оспорил така предявените искове по основание и по размер. Ответникът оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД. Ответникът оспорва всички факти по исковата молба от трудовото правоотношение на ищеца до невъзможността на ответника да изпълни задълженията си. Ответникът възразява срещу неточно попълване на преддоговорния въпросник от

„Електрисите“ ЕООД, както и несвоевременното уведомяване на застрахователя от последния. Ответникът оспорва изцяло претенцията за лихва доколкото няма валидно нотариално заверена банкова сметка ***.380, ал.1 КЗ.Ответникът оспорва изцяло претенциите за обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д.№***. на ПРС.

Третото лице- помагач на страната на ответника: „Електрисите“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс Перник, ет.2, ап.6, не е изразило становище по исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

По основателността:

От застрахователна полица №***. по застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“ се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка със застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност за 12 месеца с период на застрахователно покритие за времето от 17.04.2015г. до

16.04.2016г.

Съдът намира, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ.

Съгласно §22

ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Доколкото никоя от страните не твърди, че има уговорено друго, то и в процесния случай се прилага отмененият материалноправен режим.

Не се спори по делото, а и видно от приложеното гр.д.№***. на ПРС, ПРС, че с влязло в сила решение по същото дело, ищецът А.Г.А. е осъдил работодателя си „Електрисите“ЕООД да му заплати следните суми:

-сумата от

3483,22лв., представляваща брутния размер на неизплатеното трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 626,68лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 30.05.2018г., както и законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г.. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, до окончателното плащане на сумата.

-сумата от

497,60лв., представляваща брутния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2016г., както и законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. . /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, до окончателното плащане на сумата.

-сумата от 10344,67лв., представляваща брутния размер на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, както и законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018г. . /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, до окончателното плащане на сумата

-сумата от 1131,20лв., представляваща направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№***. на ПРС

Съдебното решение по гр.д.№***. на ПРС е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника, а именно ОЗК-Застраховане“ АД.

С молба от

05.11.2020г. ищецът е поискал от ответното застрахователно дружество изплащане на процесните застрахователни обезщетения.

Съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта да докаже плащане, но по делото не са приети такива доказателства, поради което и съдът намира, че ответникът не е изплатил на ищеца процесните обезщетения.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в срока на валидност на застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск-неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради неплатежоспособност на чуждестранното дружество-ползвател по договора за осигуряване на временна заетост. Поради това и следва да се ангажира отговорността на застрахователя.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС по прекия иск, основан на чл.226 КЗ /отм./, респективно чл.432 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, съответно на основание чл.79 ЗЗД, е задължена да ги обезщети застрахованата страна по договор, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното тълкуване е намерило израз и в ТР 1/2014 на ВКС,ОСТК. Създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо обезщетяване на увредения от основното гражданско правоотношение, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента или работодателя за същите имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение по гр.д.№***. на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т.е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни А.Г.А. и трето лице- помагач „ОЗК-Застраховане“ АД, които се и главните страни по настоящето дело. Доколкото и в настоящето производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението по гр.д.№*** на ПРС суми, то и осъдителните искове на ищеца срещу ответника са основателни и следва да бъдат уважени. Съдът намира, че в настоящето производство се претендират нетните размери на присъдените в полза на работника трудови възнаграждения и обезщетения, които са присъдени в брутни размери с решението по гр.д.№*** на ПРС.

Съгласно

Решение №212/16.01.2015 по дело №4043/2013 на ВКС, ТК, I т.о. застрахователят отговаря по реда по чл.229 КЗ (отм.) спрямо застрахования за разноските по дела, водени срещу застрахования съгласно чл.223, ал.4 КЗ(отм.), ако е бил привлечен в процеса. Доколкото ответникът е бил подпомагаща страна по гр.д.№***. на ПРС и гр.д.№***. на ПОС, то и същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски.

Съдът обаче намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска за разноски за разликата над 1131,20лв., които са присъдени с решението по гр.д.№***. на ПРС, до пълния претендиран размер от 1631,20лв. Съдът намира, че в съответствие с постоянната съдебна практика въпросите за дължимите се съдебни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, могат да се разглеждат само в съдебното производство, в което са направени. Недопустимо е в различен исков процес да се преразглежда въпроса за направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.№*** на ПРС.

Що се касае до лихвата за забава плащането на дължимите суми за застрахователни обезщетения за периода след 30.05.2018г.. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, до окончателното плащане на сумата. Съгласно константната съдебна практика спорното материално субективно право чрез правопораждащите го факти и съдържанието му очертава параметрите на вземането. Когато процесът се развива само по отношение на главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава, то законната лихва за незаявения период за забавено изпълнение след завеждане на иска е извън предмета на спора.

Съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ отм. застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. от увредения.