Решение № 1145 от 14.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./14.10.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ при секретар Галина

Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 328 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от М.Б.И. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й страдания и разстройство в отношенията й с майка и брат й вследствие повдигането и поддържане на обвинение за престъпление по чл.

209, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда от 05.12.2013 г. по н. о. х. д. № 3154/2012 г. на Варненския районен съд, ХХIХ с-в, оставена в сила с решение № 54 от 17.02.2014 г., постановено по в. н. о. х. д. № 17/14 г. на Варненския окръжен съд, по чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 17.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, с присъждане на разноски.

Прокуратурата на РБ оспорва предявения иск. Предявява възражения за погасяване на вземанията за обезщетения за страдания и за забава по давност и за причиняване на страданията от предходно осъждане с присъда, влязла в сила на 06.11.2009 г., евентуално за допринасяне за продължителността на разглеждането на делото, тъй като някои заседания са отлагани по вина на ищцата. Сочи, че Прокуратурата не е разгласявала обвинението. Оспорва връзката между обвинението, от една страна и прекъсването на образованието на сина на ищцата, решението на дъщеря й да учи в друг град, разстройството на семейните й отношения и здравето й.

Ищцата сочи, че старите публикации в Интернет вече са недостъпни и че едва през лятото на 2014 г. адв. С. й е обяснила, че споразумението, което е сключила има силата на присъда.

По същество страните поддържат становищата. Прокуратурата сочи, че ищцата страда от личностово разстройство отпреди обвинението.

Ищцата излага подробни съображения в писмена защита.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Обстоятелствата следва да бъдат разгледани в хронологичен ред.

За поведението и психологическото състояние на ищцата отпреди 2009 г. са събрани свидетелски показания. В показанията си (л. 128) свидетелката адвокат С.С. сочи, че първите й впечатления са, че ищцата има неприятен характер и търси правата си настоятелно, например ако не й хареса храната в ресторант я връща. Описва ищцата като чувствителна и докачлива.

Свидетелката Е.И. (дъщеря на ищцата) описва майка си като ръбата личност (л. 129, гръб).

От свидетелството за съдимост (л. 49) е видно, че ищцата е била осъдена с присъда от 21.10.2009 г. по д. № 3403/2009 г. на ВРС за присвояване на сума, като й е наложено наказание пробация.

В първите обяснения на ищцата по жалбата от 27.10.2009 г.

(л. 16 от т. II от ДП) няма нападки срещу разследващия. Ищцата е заявила, че твърденията на адвоката в жалбата са смешни или откровени неистини, както и че не знае да са водени досъдебни производства за извършени деяния от други фирми по чл. 209 НК.

Свидетелката Е.И. сочи, че около 2009-2010 г. семейството им обедняло и отношенията им се разстроили (л. 129). Разстройството в отношенията между ищцата и майка й свидетелката отдава на личностите на двете.

За разстройството в отношенията между ищцата и брат й Е.И. допуска, че може да се дължи на това, че на вуйчо й се е налагало да помага, когато семейството е било затруднено. Това обаче означава, че ищцата и брат й са имали всъщност спорове за уреждане на имуществени отношения. Не би могло да се приеме, че обвинението пряко е разстроило отношенията на ищцата с близките й.

От представената преписка е видно, че с постановление от 19.07.2010 г. на разследващия полицай по досъдебно производство № 570/2009 г. по описа на ОД МВР Варна (пр. пр. № 11835/2009 г. на ВРП) – л. 88 от т. I, ищцата е привлечена като обвиняема за това, че на 30 април 2009 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у Р. К.П. – продавач-консултант в ЕТ "Мони 2004" заблуждение, че ще плати по банков път сумата 1169.27 лв. по фактури с №№ 00392/30.04.2009 г., 00396/30.04.2009 г. и 00397/30.04.2009 г. за покупка на строителни материали, с което е причинила вреда на управителя на търговеца в същия размер – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години.

На същата дата ищцата е разпитана (протокол на л. 89 от т. I от ДП). Обясненията са дадени без емоции. Ищцата е изложила, че Р. П. е поискала от нея сума, за да оттегли жалбата, но също, че при това ищцата й е обяснила, че жалбата не може да бъде оттеглена т.е. че дори да бъде оттеглена, това няма да доведе до прекратяване на производството.

Съдът приема, че в обясненията няма предубеждения към разследващия полицай К.М., нито нападки към нея, нито опит ищцата да предизвика съчувствие.

В протокола за предявяване на разследването от 03.08.2010 г. (л. 97 от т. I от ДП) ищцата вече препоръчва прокурорът да има предвид, че свидетелските показания са лъжливи и да предприеме необходимите по закон действия, заявява, че у търговеца липсва отчетност, задава въпроси и твърди непълнота на заключението на вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза.

Накрая "много моли", всъщност настоява, обясненията й да бъдат внимателно прочетени от прокурора. лист втори от решение от

14.10.2019 г. по гр. д. № 328/2019 год. ВОС, ХII-ти с-в Би могло да се поддържа, че тези изявления на ищцата, с изключение на въпросите, които съдържат аргумент за довеждане свидетелските показания до абсурд ("Кой модел пикап може да натовари 4200 кг? Защо като са дошли да си вземат количката и лопатите не си натовариха керамкола и цимента?") са излишни и не са полезна защита (твърдението, че показанията са лъжливи без присъда е безполезно), а провокация към наблюдаващия прокурор.

Представен е от ищцата заверен препис (л. 94), от който е видно, че срещу нея е подадена жалба от трето лице на 20.01.2011 г. По жалбата са предприети действия, въз основа на които с постановление от 08.11.2012 г. срещу ищцата е образувано друго досъдебно производство (л. 95). Не е изключено действията по тази жалба да са предизвикали стрес у ищцата. Възражението на ответника за друг факт обаче е основано само на твърдение за производството, приключило през 2009 г., не и за друго досъдебно производство. Доказателствата са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.

По досъдебното производство е съставен констативен протокол от 25.01.2012 г. 14.45 ч. (л. 131 от т. III от ДП) от разследващия полицай К. Минчева, че ищцата е заявила, че няма да се яви за предявяване на материалите, тъй като е призована само пет дни по-рано, както и че след обяснението на полицая, че все пак призоваването е редовно, ищцата е прекъснала телефонния разговор.

Съставен е и още един констативен протокол за действие от същия ден 15.17 ч. (л. 132 от т. III от ДП). От него е видно, че ищцата се е обадила и е обяснила, че на 31.01.2012 г. ще замине в чужбина. На предложението да се яви за предявяване на материалите от разследването на дата, удобна за нея от 25.01.2012 г. (всъщност 26.01.2012 г.) до 31.01.2012 г., в който 28 и 29.01.2012 г. са неприсъствени, ищцата е заявила категорично, че няма да се яви.

Съдът приема, че през 2012 г. ищцата отнапред приема действието на разследващия полицай за незаконосъобразно, без да знае дали е така, поради което безцеремонно опитва да осуети действието или отказва да участва. Впоследствие отново опитва да участва лично в производството, но лесно изгубва търпение и отново отказва да се яви, без да посочи причина – напр., че не може да се яви със защитник в толкова кратък срок.

Изменението на поведението на ищцата в сравнение с 2009 г. е видно и без специални знания. Именно поради това изменение твърдението на ответника за причиняване на страданията от предходно осъждане с присъда, влязла в сила на 06.11.2009 г., е невярно. Възражението е неоснователно.

С разпореждане от 15.06.2012 г. на съдията по н. о. х. д. № 3154/2012 г. на Варненския районен съд, ХХIХ с-в (л. 12) е насрочено предварително изслушване за 09.10.2012 г. При снемане на самоличността на ищцата съдът е обявил, че е осъждана (л. 33, гръб). От свидетелството за съдимост (л. 21) е видно, че ищцата е била реабилитирана по осъждането си от 1993 г. Ищцата не би могла да си обясни обявеното от съда, освен като че е осъждана през 2009 г. Поради това твърдението, че не е знаела, че е осъждана до 2014г. е невярно.

Делото е отложено за едновременен разпит на свидетели за 15.01.2013 г. (л. 35). На тази дата делото е отново отложено за 21.03.2012 г.

(л. 42), поради неявяването на защитника на ищцата, а впоследствие е отсрочено за 14.05.2013 г., поради излизането на съдията в отпуск (л. 58). На тази дата, поради служебна ангажираност на защитника на ищцата, делото е отложено за 18.06.2013 г. В заседанието ищцата е изявила повторно възмущението си от грешката в предходен обвинителен акт, че тя изтърпява лишаване от свобода.

Забележката е дребнава, но от нея ищцата започва изложение, че е жертва на манипулации, измами и на пристрастно разследване и не се чувства защитена, поради което държи адвокатът й да присъства (л. 77 от н. о. х. д.).

На 18.06.2013 г. е отменен ходът на съдебното следствие и то е започнато отначало (л. 85). В това заседание ищцата заявява, че експертизите са субективни и не са й предявени. Второто твърдение е невярно, тъй като ищцата е оспорила заключението още в досъдебното производство, а и сама е отказала да се яви за предявяване на материалите. Изявлението е безочливо.

Ищцата нарича разследващия полицай "семейна приятелка на Христо Петров и Р. П.". Обвинението е безпочвено.

Поради неявяване на двама свидетели делото е отложено за 01.10.2013 г. За това заседание единият от свидетелите не е редовно призован, а другият не се е явил въпреки редовното призоваване.

На това заседание ищцата казва, че винаги се явява на

"този цирк и не може да се съобразява с това на кого жена му е бременна". Заявява, че не може да се яви на 29.10.2013 г., а на въпроса на съдията за коя дата й е удобно да бъде отложено делото отвръща с мълчание.

Не би могло да се приеме, че по това време ищцата вече е изгубила доверие към длъжностните лица. Тя твърди и неистини, опитва да черпи ползи от своите откази да участва в производството и да предизвиква участниците в процеса. Ищцата не е разочарована, а дръзка.

Делото е отложено за 29.10.2013 г. Тогава единият свидетел е разпитан, а показанията на другия са прочетени. Ищцата задава въпроси и излага становището си по доказателствата без обиди или обвинения. Все пак трябва да се отбележи, че ищцата отново заявява, че в досъдебното производство свидетелите лъжат и се надява да се вземат мерки (л. 110 от н. о. х. д.). След като по тези твърдения има постановление от 16.08.2010 г. на прокурор при ВРП (л. 104 от т. I от ДП), в което е прието, че е необходима присъда, ищцата или не знае за постановлението т.е. изявлението й е безотговорно или знае за постановлението, но се надява прокурорът и съдията да не знаят за него, а тя да успее така да получи предимство в процеса. В края на заседанието ищцата отново нарича производството "цирк".

Делото е отложено по искане на защитника и ищцата за разпит на други свидетели (л. 111) и е приключено на 05.12.2013 г. (л. 115). В заседанието ищцата дава обяснения, отново заявява, че е отвратена и няма обяснение за "цирка, който се разиграва повече от четири години" (л.

116, гръб). След като й е дадена последна дума ищцата плаче (л. 118, гръб от н. о. х. д.).

С посочената в исковата молба присъда, потвърдена от въззивния съд по протест, влязла в сила на 17.02.2014 г., ищцата е оправдана.

Пред въззивния съд прокурорът е заявил, че не подържа внесения от ВРП протест.

Свидетелката С. сочи, че след 2006 г. е възобновила отношенията си с ищцата едва през 2015 г., когато ищцата вече плачела и треперела (л. 128). Съдът приема, че страданията на ищцата към този момент не биха могли да са причинени от процесното обвинение, тъй като тя вече е била оправдана.