Решение № 1516 от 07.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. Бургас, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20222120104779 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба (уточнена) на К. К. Д., ЕГН ********** – в лично качество, и Я. Б. Д., ЕГН **********, Л. С. П., родена на *г., гражданин на *, и Д. Я. К., ЕГН ********** – всички чрез адвокат К. К. Д., член на САК, със съдебен адрес: *, против С. Г. П. , ЕГН **********, с адрес: *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата, че на основание продължило повече от 10 години давностно владение ищците СА СЪСОБСТВЕНИЦИ при равни квоти от по ¼ идеална част на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ земеделска земя, с трайно предназначение: пасище, с площ от 529 кв.м., с адрес на имота: гр. С., местност „К.“.

Претендират се и разноски.

В искова молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на апартаменти в сграда с идентификатор № *.1, изградена в поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в гр. С., местност „К.“, и въведена в експлоатация на 09.01.2006г. Твърди се, че в съседство до този поземлен имот е разположен процесният поземлен имот, който към 2006 г. е пустеел, бил е обрасъл с шубраци и трева, докато през месец октомври 2007 г. ищците започнали да се грижат за него като за свой: почистили го от треви и бурени, оградили с ограда място за паркинг, сложили бариера, изравнили мястото, насипали го с чакъл, така че да се получи път, редовно почиствали нахвърляни боклуци, събирали падналите клони, вземали дърва за барбекю, не допускали чужди лица без позволение. Сочи се, че ищцата Я.

Д. продължила да свои имота наред с другите ищци и след като прехвърлила в полза на сина си правото на собственост върху самостоятелния си обект през 2012 г., със запазено право на ползване. Уточнява се още, че своенето на имота за периода от 27.09.2007 г. до 16.12.2009 г. е започнало от Д.Я. и Я.Я. – родителите на ищцата Д. К., която е присъединила 1 владението на праводателите към осъщественото впоследствие от нея съвладение с останалите ищци. Посочва се, че през месец юли 2022 г. в имота се появила Н. П., която заявила на ищците, че имотът е неин и им предложила да го закупят, но ищците я уведомили, че са вложили много средства, грижи и личен труд и са го придобили по давност. Поддържа се, че ищците владеят имота с ясното съзнание, че са собственици, вече повече от 10 години, считано от октомври 2007 г. до юли 2022 г., като никой до този момент не е претендирал, че притежава правото на собственост върху имота, нито се е опитвал да им отнеме владението върху него. Ищците установили, че на 10.09.2021г. имотът е придобит от С. Г. П., която е негов собственик и към момента на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Г. П., чрез пълномощника адвокат Г., е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Твърди, че с Решение № 1202 от 02.07.2007г., влязло в законна сила и вписано в Службата по вписванията – гр. Бургас на 02.09.2021г., Общинската служба по земеделие и гори – гр. С. възстановява на К. А. П. правото на собственост върху пасище от 0, 530 дка, десета категория, местност „К.“, представляващ имот № * по картата на землището. Сочи се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2021г. К. А. П. е продала на ответницата няколко недвижими имоти, един от които е и процесният поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. С., идентичен с имот № * по картата на землището. Посочва се, че след постановяването на решението от 2007г. праводателката на ответницата е пълноправен собственик и стопанисва имота си безпрепятствено до неговата продажба. Твърди се, че от закупуването на имота до октомври 2022г. ответницата е посещавала имота многократно – сама и с нейни близки, пращала е нейни близки да паркират там, когато отиват на плаж, тъй като плажът на К. е в непосредствена близост, а тъй като имотът не е бил ограден там са паркирали колите си и други плажуващи хора и хора от съседните имоти. Поддържа се, че когато част от собствениците от близката сграда, построена в поземлен имот *, са разбрали, че имотът има нов собственик и това не е общината, както са смятали дотогава, те са започнали да преговарят с ответницата да им продаде имота си. Сочи се, че майката на ответницата – Н.

В. П., също често посещавала имота, водила е преговори за цена на имота със съседите, а към края на октомври 2022 г. при посещение на място е видяла как трима мъже поставят ограда на част от имота. Твърди се, че на 08.11.2022г. ответницата видяла част от имота си заграден и подала жалба за самоуправство в Районна прокуратура - Бургас. Поддържа се, че майката на ответницата е паркирала безпрепятствено в имота, когато са ходили на плаж още преди 2010 г., като пълномощникът на продавача А.М.М. я е насочвал да паркира там с думите, че имотът е на „леля К.“ и плажуващите на К. паркират там поради близостта му до плажа и поради това, че е безплатно.

С отговора на исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице помагач, а именно праводателката на ответницата – К. А. П., която е била собственик на имота за периода, през който ищците твърдят, че са го придобили чрез давностно владение.

С определение № 105 от 05.01.2023 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирана К. А. П., ЕГН: **********, с адрес:

*

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от третото лице – помагач на ответницата, чрез пълномощника адвокат К., който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Счита исковата молба за недопустима поради това, че за процесния имот са налице влезли в сила Решение № 426 от 22.06.1999 г. на ПК – С. и Решение № 1202 от 02.07.2007 г. на ОСЗ – С.. Отбелязва се, че ищците не са поискали издаване на констативен нотариален акт за обстоятелствена проверка, а едва след появата на новия собственик и неуспешните преговори за изкупуване на имота от него са предявили 2 настоящите установителни искове. Сочи се, че ищците не са владели имота в цялост, а найвероятно са паркирали автомобилите си на част от него, както са правили и други хора през летния сезон. Посочва се, че дори и ищците да са владели имота, то владението им не е било непрекъснато, а само за летния сезон, в рамките на 4-5 месеца, след което са се завръщали на адресите си по местоживеене в други отдалечени градове, при което владението им се е прекъсвало. Поддържа се, че ищците не биха могли да знаят кой точно имот владеят, тъй като имотът е с категория земя-пасище, никога не е бил заграждан, през него минават много хора и паркират автомобилите си. Оспорват се твърденията на ищците, че са облагородявали имота, че са вложили средства в него и че установили контрол на достъпа върху него.

Отбелязва се, че ищците не може да са владели имота с ясното съзнание, че са собственици, тъй като самите те са считали за собственик Община С.. Акцентира се върху обстоятелството, че ищцата Л. С. П. е гражданин на *, няма постоянен адрес в Република България, не е пребивала постоянно в Република България за последните пет години, поради което не отговаря на изискванията на чл. 3в, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди се, че тъй като имотът не е бил ограден и старите трасировъчни маркери са били почти заличени, по възлагане на собственика К. П. на 20.01.2020 г. било извършено трасиране на имота от правоспособно лице. В деня на продажбата на имота, на 10.09.2021 г., било извършено ново трасиране, за да може да бъде реално предадено владението на новия собственик – С. П.. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

С молба от 30.01.2023 г. ищците признават, че оградата, която към момента е в процесния имот, е поставена през м. октомври 2022 г. и е доста по-висока от старата ограда.

Твърдят, че се е наложило старата по-ниска ограда да бъде заменена с по-висока, тъй като съседите им *, които са възрастни хора, са били силно уплашени от ситуацията, в която се намират по повод спорните отношения върху имота. За това през м. юли 2022 г. бил подаден сигнал до РП – Бургас, по който било образувано досъдебно производство.

В съдебно заседание ищците поддържат предявените искове и молят за уважаването им.

В съдебно заседание ответницата и третото лице – помагач оспорват предявените искове и молят за отхвърлянето им.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са активно субективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съдът намира предявените вещни положителни установителни искове за допустими.

Изложените в исковата молба твърдения сочат за наличието на правен интерес у ищците да установяват със сила на пресъдено нещо правото си на собственост в отношенията си с ответницата, която го оспорва. Не са налице поддържаните от ответницата основания за нередовност на исковата молба, доколкото в исковата молба като придобивно основание е посочено давностно съвладение от страна на ищците, а в уточнение на исковата молба от 07.09.2022 г. е посочен и конкретният период на давностно съвладение – от м. октомври 2007 г. до м. юли 2022 г. Не е налице и соченото от третото лице-помагач основание за недопустимост на предявените искове, тъй като периодът на давностно съвладение, на който се позовават ищците, следва постановяването на Решение № 426 от 22.06.1999 г. на ПК – С. и допълващото го Решение № 1202 от 02.07.2007 г. на ОСЗ – С..

За уважаването на предявените вещни положителни установителни искове ищците следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото в исковата молба придобивно основание – непрекъснато съвладение на ищците върху процесния имот в продължение на 10 години. Ищцата Д. Я. К. следва да докаже и 3 твърденията за присъединено владение на Д.Я. и Я.Я., както и че посочените лица са нейни праводатели. Ответницата има възможността да проведе непълно и насрещно доказване по горепосочените обстоятелства.

С влязло в сила Решение № 426 от 22.06.1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ Поземлена комисия в гр. С. признава правото на собственост на К. А. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на четири имота, един от които е посевна площ от 0, 800 дка в местност К., възстановява правото на собственост на К. А. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на четири имота, един от които е посевна площ от 0, 600 дка в местност К., и отказва възстановяването на правото на собственост на К. А. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на посевна площ от 0, 200 дка в местност К..

С влязло в сила Решение № 1202 от 02.07.2007 г. по чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие и гори в гр. С. възстановява правото на собственост на К.

А. П. на два имота, един от които е Пасище от 0, 530 дка, десета категория, местност „К.“, имот № * по картата на землището, при съседи: № * Водостоп. съор. на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД; № * Др. селищна тер. на * и др.; № * Индивидуално застрояване на *; № * нива насл. на *; № * Път I клас на МРРБ, № * Пасище на * АД; № * пасище насл. на *.

Решението е вписано в Службата по вписванията под № *

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2021г. по нотариално дело № 242/2021 г. по описа на нотариус * К. А. П., чрез пълномощника си А.М.М., продава на С. Г. П. недвижими имоти, един от които е процесният поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. С., одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта засягащо поземления имот от 09.09.2021г., с адрес на поземления имот: гр. С., местност „К.“, с площ от 529 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване трайно предназначение - пасище, категория на земята при неполивни условия; десета; при съседи: имоти с идентификатори: № *.63, № *.95, № *.145, № *.15, № *, № *.197, № *.115 и № *.65, номер по предходен план * по картата на землището на гр. С., с площ от 0, 530 дка, представляващ пасище в местността „К.“, десета категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: № * - водостоп. съор. на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, № * - др. селищна тер. на * и др., № * - индивидуално застрояване на *, № * - нива на насл. на *, № * - Път I клас на МРРБ, № * - пасище на * АД, № * - пасище на насл. на *.