Решение № 1234 от 24.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. София, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000501032 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Златия агро“ ЕООД срещу решение № 33/ 18.01.2021г. на ОС-Видин, ГК, постановено по гр.д. № 168/20г., с което са отхвърлени исковете му по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Не е направен анализ на събраните по делото доказателства, както и наведените доводи и възражения. Сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като се е произнесъл по възражения, напрени извън преклузивния срок по чл.131 от ГПК. В приетия доклад е посочено, че ответникът оспорва иска, като твърди, че е собственик и владее склада с площ от 383 кв.м.повече от 20 години, построен в УПИ I-610, кв.43. Във второто заседание Ц. Н. не твърди, че е собственик на основание нотариален акт, а на придобивна давност. С определение от 03.11.2020г. в същото заседание съдът му е указал да представи доказателства, че „Вида плод“ АД е бил собственик на процесния имот през 1999г. Ответникът не е изпълнил това указание, поради което съдът е следвало да приложи чл.161 от ГПК. Съдът не е обсъдил 1 въведените от жалбоподателя възражения за непрекъснатост на владението на ответника като не са обсъжданите представените доказателства- направени ипотеки, ремонти на покривната конструкция, ползването на помещенията в процесната сграда от страна на праводателя на въззивника „АСМ“ ЕООД.

Това са действия, изразяващи собственическо отношение. Те навеждат на извода, че ответникът е имал ясното съзнание, че е в ролята на ползвател, както се твърди в исковата молба. Съдът не е съобразил ТР № 4/14.03.2016г. на ВКС.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с който уважи предявените искове .

В депозиран писмен отговор Ц.Н. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага доводи за неоснователността й. Сочи, че окръжният съд е достигнал до верни правни изводи въз основа на събраните доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Окръжен съд- Видин е сезиран с искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД . В исковата молба ищецът „Златия рог“ ЕООД твърди, че е собственик на дворна площ- Зърнобаза с площ от 12 613кв.м., съставляваща УПИ VIII611, кв.43 по регулационния план на с. ***, общ. Ружинци, обл. Видин с урeдени сметки по регулация при съседи: УПИ Х-612, УПИ VII-609, УПИ VI-608, УПИ V- 607, Гара ***, ж.п. линия Видин – София заедно с построените в него сгради, а именно: масивна стопанска сграда- склад, представляваща метална конструкция ва един етаж със застроена площ от 745 кв.м., масивна стопанска сграда-анализна будка и кантар, представляваща метална конструкция на един етаж със застроена площ от 120 кв.м. в едно с електронна автомобилна везна и масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м. Ищецът е придобил правото на собственост върху горния имот и сградите в него с нот. акт за покупко- продажба № 142/11.05.2020г. и нот. акт за поправка на нотариален акт за покупко- продажба № 159/19.05.2020г. от „АСМ“ ЕООД. Последното дружество е придобило правото на собственост върху описания имот и сградите в него с нот. акт за покупко- продажба № 122/21.09.2006г. от „Агрохим“ ЕООД. То от своя страна го е придобило с 2 нотариален акт за покупко продажба № 48/27.03.2001г. от „Зърнени храни“ ЕООД. Подробно описания имот е актуван с АЧДС № 98/10.07.1997г. и с АЧДС № 189/ 18.11.1999г. От 27.03.2001г. ищецът и неговите праводатели са владели и ползвали имота. На 28.05.2020г. е бил призован в РУ на МВР- гр.

Белоградчик по жалба, подадена от ответника Ц. Н.. Той се позовава на нотариален акт за една от сградите, собственост на ищеца. През годините ответникът по устна договорка е ползвал част от сградата на ищеца с площ от 377 кв.м., пригодена в едната си част за склад, а в другата има обособени помещения за охрана и санитарен възел. През годините „АСМ“ ЕООД, „Агрохим“ ЕООД и сега „Златия агро“ ЕООД са ползвали частта от сградата, представляваща стая за охрана и санитарния възел, а Ц. Н. складовата част, пригодена за ръчно прибиране и обработка на селскостопанска продукция.

Тя е с вход от към ж.п. линията Видин- София и всичко това я прави неизползваема за ищеца. Със знанието му ответникът е ползват складовата част. През 2004г. от „Агрохим“ ЕООД е отправена писмена покана от 03.05.2004г. до ответника за преустановяване на владението без основание, получена от него на 05.05.2004г. Поради отказ от инвестиционните намерения от „Агрохим“ ЕООД Ц. Н. е продължил да ползва склада. През есента на 2019г. „АСМ“ ЕООД е взело решение за цялостно реновиране на зърнобазата и се е снабдило с необходимите разрешения за строеж. През пролетта на 2020г. е проведена среща с Ц. Н., за да бъде поканен да освободи склада, тъй като ще започне ремонт и ще се разрушат част от сградите и силозите и построяването на нови. Той е заявил, че няма да освободи ползваната от него складова част като е заявил устно, че тя е негова, но не е представил документи. Затова ищецът моли съда да признае по отношение на ответника, че той е собственик на масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м., находяща се в дворна площ- Зърнобаза и да осъди ответника да му предаде владението върху нея. Моли съда да осъди Ц. Н. да му заплати обезщетение за ползване за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2020г. в размер на 25 500 лв., както и за периода след 01.05.2020г. до окончателното предаване на владението. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Счита ги за неоснователни. Излага, че процесната сграда е негова собственост, тъй като я владее повече от 20 години. Закупил е склада на 09.07.1999г. от „Вида плод“ АД, гр. Видин и от тогава до 3 настоящия момент го е владял постоянно, непрекъснато и необезпокоявано, въпреки смяната на собствениците на земята. Само през месец май 2004г. е имало претенция от „Агрохим“ ЕООД за освобождаване на сградата. След този момент в продължение на 16 години никой не е оспорвал собствеността му. Твърди, че складът, предмет на нот. акт № 91/2007г. е бил негова собственост. В нито един нотариален акт, приложен към исковата молба, няма посочен склад от 383 кв.м. Той е декларирал склада в данъчната служба и заплаща данъци за него. Прави възражение за придобиване на процесния склад по давност.

Ищецът черпи правото си на собственост върху УПИ VIII-611 с площ от 12 613 км.м. заедно с построения в него процесен склад от нот. акт № 142/11.05.2020г., с който го е придобил въз основа на договор за покупкопродажба от „АСМ“ ЕООД. С нот. акт № 159/19.05.2020г. първият нотариален акт е поправен.

С нот. акт № 122/21.09.2006г. „Агрохим“ ЕООД е продало на „АСМ“ ЕООД ПИ 611, заедно с построените в него сгради.

С нот. акт № 48/27.03.2001г. „Агрохим“ ООД е закупило от „Зърнени храни“ ЕООД Зърнобаза с площ от 12 372 кв.м., съставляващо парц. IХ- 611 и парц. VIII-611, заедно с построените в него сгради.

Не се спори, че с АЧДС № 98/10.07.1997г. и АЧДС № 189/18.11.1999г.

Зърнобаза, с. Дреновец е била актува като частна държавна собственост. Тя е била включена в капитала на „Зърнени храни“ ЕАД София, клон Видин.

Безспорно е, че с решение № 144/03.06.1997г. на ОС-Видин, ТК по ф.д.

№ 79/96г. е вписан клон – гр. Видин на „Зърнени храни“ ЕАД с държавно имущество.

Представени са писмени доказателства за обектите и недвижимото имущество на Зърнобаза с. Дреновец. За нуждите й от К. П. Ч. с нот. акт № 110/06.07.1990г. е закупен от Зърнено фуражно предприятие – гр. Видин, парц. VIII-611, кв.43 с площ от 1082кв.м.

С нот. акт № 111/06.07.1990г. Зърнено фуражно предприятие- гр.

Видин е закупило от М. Д. М. парц. IХ-611 с площ от 1082 кв.м.

Не се спори, че с писмена покана от 03.05.2004г., получена от ответника на 05.05.2004г., „Агрохим“ ЕООД го е поканило да преустанови

4 упражняваното от него владение върху нежилищна сграда, намираща се в парц. IX -611 и парц. VIII-611, кв.43, с. Дреновец.

Ищецът е представил и други писмени доказателства, свързани с придобития от него недвижим имот и във връзка с изложените в исковата му молба твърдения.

С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства: нот. акт № 91/12.02.2007г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, отговор от 10.05.2004г. на поканата на „Агрохим“ ЕООД, 2бр. молби и удостоверение за данъчна оценка.

Безспорно е, че с фактура от 09.07.1999г. Ц.Н. е закупил от „Вида плод“ АД склад за сумата от 1667лв.

По делото са представени 2 бр. нотариални дела и молби от Ц. Н.. В нотариалните дела се съдържат писмени доказателства относно намиращите с УПИ VIII-611 премахнати и непремахнати сгради. Сред вторите е склад с площ от 377 кв.м., удостоверение за данъчна оценка, издадена на „Златия Агро“ ЕООД.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът се владее от ответника от края на 1999г. до настоящият момент.

В хода на съдебното дирене е допуснато и е прието заключение на техническа експертиза, която е дала заключение за пазарният наем за един месец за склад с площ от 377 кв.м. Той е 53лв. месечно. За 2/3 от него цената е 35, 35 лв. За исковия период обезщетението е 2 121 лв., а за периода от 01.05.2020г. до 31.10.20202г. е 121, 10 лв.

Прието е заключение на техническа експертиза, която след като се е запознала с действащия кадастрален и регулационен план на с. Дреновец, е дала заключение за това кога е образуван УПИ VIII-611, кв.43 по регулационния план на с. Дреновец и от кои имоти. Вещото лице е посочило, че в кв.43 по регулационния план на с. Дреновец е съществувал УПИ I-610 като надписа за него в кафяв цвят се е намирал под надписа „Зърнени храни“ по средата на УПИ VIII-611 и в ляво от него е записано със син цвят VIII-611.

Масивна едноетажна сграда- склад със застроена площ от 383 кв.м. няма построен нито в УПИ I-610 , нито в съседния УПИ I-610 . Вещото лице е посочило кога е приет сега действащия регулационен план за с. Дреновец, 5 какво е записано в разписният лист към него, както и записванията отношение ПИ 611. по

Съдът възприема заключенията като компетентни, обосновани, безпристрастни, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експертите.

В хода на съдебното дирене са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите на ответника Б., Ц. и А. познават ответника от 1999г.

Знаят, че делото е за негов склад, който се намира до складовете на „Зърнени храни“. Той се намира до ж.п. гарата в с. Дреновец на 10м. от линията и е с площ между 350-400 кв.м. В склада има малка стая и тоалетна. Около него е имало частни къщи и складове. Последните в момента са съборени. Знаят, че в склада той държи продукция. Ползва го 1999г. до сега. От ответника са разбрали, че е купил склада с фактура. През 2004-2005г. е имал проблеми с фирма, която е искала да му вземе склада и да го разруши. Свидетелят Ц. заявява, че фирма „Златия“, която му е съсед по складове, е искала да вземе склада на ответника. Този свидетел е участвал в ремонт на покрива на склада на Ц. Н., но не знае кой е ремонтирал останалата част от покрива. За да се стигне до склада на Ц. Н. се минава между оградата на фирмата и линията.

Частта от сградата, която се намира от към анализната будка и кантара се ползва от охраната на фирмата на ищеца. Свидетелят Б. твърди, че знае, че от 2002г. склада е на Ц. Н..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат, като непровтиворечащи си по между си.