Определение № 312 от 29.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Д. Г. Цончев като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500064 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Д. Р. И. чрез адв. Д. М. против Определение № 561/22.10.2025 г., поправено с Определение № 570/23.10.2025 г., постановени по гр. д. № 637/2024 г. по описа на РССливница, с което е оставена без уважение Молба вх. № 4534/12.08.2025 г. на РС-Сливница, подадена от Д. Р. И., за изменение на Решение № 169 от 26.07.2025 г. по гр. д. № 637/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева и при липса на възражение от ответната страна съдът не е разполагал с право да намали размера на присъденото възнаграждение.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

Софийският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна.

С обжалваното Определение № 561/22.10.2025 г., поправено с Определение № 570/23.10.2025 г., постановени по гр. д. № 637/2024 г. по описа на РС-Сливница, е оставена без уважение Молба вх. № 4534/12.08.2025 г. на РС-Сливница, подадена от Д. Р. И., за изменение на Решение № 169 от 26.07.2025 г. по гр. д. № 637/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

С решението първоинстанционният съд е уважил предявения от ищеца Д. Р. И. за установяване на нищожност на Договор за предоставяне на 1 финансови услуги (заеми) от разстояние № 909681 от 04.08.2020г., но е отказал присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС в полза на адв. Д. М.. В решението, както и в обжалваното определение, са изложени пространни мотиви за нищожност на договора за правна помощ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД противоречие с добрите нрави. Налице е свръхпрекомерност на престацията спрямо материалния интерес, поради което е направен извод за злоупотреба с право в противоречие с изискването на чл. 3 ГПК. Посочено е още, че на съда е известно, че между същите страни в РС – Сливница са образувани приблизително 36 дела за нищожност на сключени между страните договори за кредит, като по всяко са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“ между 1900 лева до 2400 лева с ДДС, което прави около 77 000 лева за всички тях. с идентичен предмет.

Настоящият състав споделя тези изводи. Те са основани на доказателствата по делото, както и на трайното разбиране в практиката на Софийския окръжен съд, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС "Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства", а според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно - противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл. 36, ал. 2ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано (вж. Определение № 300/19.03.2025г. по в.ч.гр.д. № 23/2023 г. на СОС, Определение № 1260/01.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 742/2025 г. на СОС, Определение № 1599/14.11.2025 по в.ч.гр.д. № 958/2025 г. на СОС, Определение № 140/17.01.2026 г. по в.ч.гр.д. № 1194/2025 г. на СОС и др.).

В случая с договора за правна защита и съдействие ищецът Д. И. е упълномощил адв. М. да го представлява по дело с цена на иска 2829 лева, като е заплатено възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС. То е на стойност близка до цената на иска, не може да се направи извод, че делото се отличава с висока фактическа и правна сложност. Доказателствата не са с голям обем, има формирана богата национална съдебна практика, основана на множество решения на СЕС по идентични дела. Същевременно на съда е служебно известно, че делото е типово за процесуалния представител на 2 частния жалбоподател, както и че между същите страни са образувани и множество други дела с предмет прогласяване нищожност на отделни клаузи или на договори, по-голямата част от които сключени през 2016-2017 г., с претендирани адвокатски възнаграждения със сходен размер. По много от тях вземанията са погасени по давност и производствата се водят единствено във връзка с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо следва да се приеме, че уговореният в настоящото производство адвокатски хонорар в размер на 2400 лева с ДДС, част от множество други сходни дела които не могат да се игнорират, няма за цел да възмезди труда на адвоката.

Ноторно известна е последователната практика на съдилищата в Република България при разглеждане на възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК да не допускат чрез уговаряне на прекомерни адвокатски възнаграждения да се стига по същество до неоснователно обогатяване на едната от страните в процеса. Ето защо, уговореният хонорар, бидейки явно прекомерен, има за цел да увреди насрещната страна, в случай, че тя пропусне срока за възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Очевидно е, че този хонорар вече няма характер на "възнаграждение" и отправеното до съда искане за присъждането му представлява забранена и от Конституцията на РБ злоупотреба с право.

Спрямо лицето, срещу което се реализира отговорността за разноски, тежестта трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, а не само да бъде съобразен материалният интерес, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., за да се гарантира принципа на правната сигурност и в неговия материален смисъл. Настоящият състав споделя и практиката на ВКС на РБ /опр. № 174/26.04.21 г. на ВКС по ч.гр.д. № 560/21 г. и др./, според която претенцията за присъждане на разноски в размер, надвишаващ многократно цената на иска представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като претенция за присъждане на разноски в горния размер с оглед ниската цена на иска говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави, което не следва да се толерира. Разноските по делото и в частност адв. възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага.

Не се споделят оплакванията, развити в частната жалба, тъй като в случая не се касае до намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, а до неприсъждането му поради констатирана злоупотреба с право. Липсата на възражение не е пречка съдът да се произнесе по размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение щом е констатирана такава.

3

При проверката на първоинстанционния акт, съгласно правомощията на въззивната инстанция (вж. ТР № 6/2017 г. на ОСГТК), не се констатираха основания на неговата неправилност, ето защо следва да бъде потвърден.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 561/22.10.2025 г., поправено с Определение № 570/23.10.2025 г., постановени по гр. д. № 637/2024 г. по описа на РС-Сливница.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4