Решение № 249 от 05.11.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. С., 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20212230200908 по описа за 2021 година Производството е образувано по повод жалба против НП №5710370157273/29.06.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности”- Б в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба №Н18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото 1 съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършена от служители от Националната агенция за приходите проверка на 20.02.2021г. в обект- магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С., ул. „Карандила“ №11, стопанисван от събирателно дружество „......“ с ЕИК .... се установило, че в края на деня не е бил изведен дневен финансов „Z“ отчет с нулиране и запис във фискалната памет за периода от 05 до 06.02.2021г., за който е имало извършени продажби, регистрирани през фискалното устройство чрез издаване на фискален касов бон. Установило се, че фискалното устройство не е с коригирана версия на фърмуера. Било прието, че търговското дружество не е изпълнило изискването и е нарушило разпоредбите на въпросната Наредба Н- 18/2006г. на Министъра на финансите, а именно фискалното устройство да генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Съставен бил протокол за извършена проверка серия АА № 0053521/20.02.2021г. В търговския обект е имало монтирано и функциониращо към момента на проверката ФУ модел „TREMOL M 20“ с ИНФУ ZK128699 и ИНФП 50165294.

На 20.02.2021г. св. А.С. съставила на търговското дружество акт за установяване на административно нарушение като приела, че е нарушена разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Колегата й Т.Б. се подписал като свидетел при съставянето и връчването на акта. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно постановление №5710370157273/29.06.2021г. за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба №Н18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е 2 неоснователна. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за установяване на административно нарушение. Безспорно се установи, че при извършената проверка на 20.02.2021г. търговското дружество жалбоподател в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите не е изпълнило изискването фискалното устройство да генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Доказа се по несъмнен начин, че през този период от 05 до 06.02.2021г. е имало регистрирани продажби през фискалното устройство чрез издаване на фискални касови бонове. Показанията на свидетелите С. и Б. съдът кредитира изцяло, тъй като същите са относими към предмета на делото, безпротиворечиви са, логични и кореспондират с всички събрани по делото доказателства.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, а така също и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Не е било накърнено правото на защита на жалбоподателя. В наказателното постановление е посочена нарушената материалноправна норма и наказанието за извършеното нарушение е индивидуализирано. Деянието е правилно квалифицирано, описанието на нарушението е ясно. Посочена е датата и мястото на извършване на нарушението, а така също и законовите разпоредби, които са нарушени. От събраните по делото доказателства е видно, че в наказателното постановление е изписана дата на извършване на нарушението 20.02.2020г. вместо 20.02.2021г. Съдът счита, че се касае за техническа грешка, тъй като още преди това в самото наказателно постановление е изписано, че се касае за административно нарушение №0157273/20.02.2021г. когато е и съставения от св. АНТ. СТ. СТ. акт за установяване на административно нарушение. В самото наказателно постановление и накрая е изписано, че за извършените действия, направените констатации и установени нарушения е съставен ПИП обр. Кд 184, сер. АА № 0053521/20.01.2021г. Съдът не може да приеме, че се касае за съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничи правото на защита на жалбоподателя. Както бе посочено по- горе касае се за техническа грешка и вместо 2021г. е изписано 2020г.

При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН съдът счита, че правилно същият не е приложен. Не е налице маловажност поради следните съображения: Деянието не е резултатно и се осъществява с бездействие от лицето, което не е изпълнило задължението си да осигури фискално устройство с коригирана версия на фърмуера, поради което не е бил генериран автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Така се е случило и в периода 0506.02.2021г. Неизпълнението на това задължение води до налагане на санкция като законодателят е предвидил изключително широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки конкретен случай. В случая е наложена минималната предвидена в закона санкция и съдът счита, че същата ще спомогне за постигане целите на генералната и специалната превенция. Съдът счита, че не е следвало да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Действително извършеното нарушение е за първи път, но това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при определяне на минимален размер на имуществената санкция. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта на извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска степен 3 на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Закона за данък върху добавената стойност урежда обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното. Размерът на наложената на жалбоподателя „Имуществена санкция” е минималният предвиден в закона размер от 500 до 2000 лева, а именно в размер на 500 лева и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо събирателното дружество жалбоподател „......“ следва да се осъди да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава НП №571037- 0157273/29.06.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности”- Б в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на събирателно дружество „......“ с ЕИК .... е наложена на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ като

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА събирателно дружество „......“ с ЕИК .... да заплати на Националната агенция за приходите направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4