Определение № 1718 от 03.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1718 гр. Бургас, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500962 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Делото е образувано пред БОС по повод частна жалба от адв.Антоний Димитров от САК в качеството му на пълномощник на Е. Т. П.-ищец по гр.д.

№ 3406/2024г.по описа на БРС,подадена срещу Определение №1111 от 19.02.2025г.,постановено по гр.д. №2727/2024г.по описа на БРС,с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на Решение №789 от 09.04.2025г., постановено по гр.д. № 3406/2024г. по описа на БРС в частта за разноските, с което ответникът е осъден да заплати адв.

Антоний Здравков Димитров, с адрес на кантората гр.София, р-н Средец, ж.к.

Яворов, ул. Хан Омуртаг № 74, ет. 1, ап. 1, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с включен ДДС.

Препис от частната жалба е връчен на ответника „Корект кредит груп БГ“ЕООД,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок,с изразено становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е допустима,подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от оспорване на съдебния акт на БРС постановен по реда на чл.248 ГПК.

По същество въззивният съд намери частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С решение №789 от 09.04.2025г., постановено по гр.д. № 3406/2024г., по описа на БРС съдът е уважил предявеният от ищцата Е. Т. П. иск с правно основание чл.26 ЗЗД вр.с чл.22 ЗПК,като е прогласил нищожността на сключения на 15.05.2023г.между нея и ответното дружество „Корект кредит 1 груп БГ“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 9480000958 и е уважил предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД,като е осъдил ответното дружество да върне на ищцата сумата от 190 лв. Съдът е осъдил ответното дружество да заплати на адвокат Антоний Димитров, пълномощник на ищцата сумата от 600 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по двата уважени иска, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Адвокатското възнаграждение съдът е определил и присъдил под минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок по чл.248 ГПК ищцата чрез адв.Димитров е подала молба до БРС за изменение на решението в частта за разноските,като е поискано увеличение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение за уважените искове ,както следва: до размера от 1008 лв.с ДДС по иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД вр.с чл.22 ЗПК, с цена на иска 5 400 лв. и до размера от 480 лв.с ДДС по иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД с цена на иска 190 лв.

Препис от молбата е бил връчен на ответното дружество,което е подало писмен отговор в срок,с изразено становище за неоснователност на искането.

С обжалваното определение БРС е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските ,като е посочил,че Наредба №1/2004г.касае договорните отношения между адвоката и клиентите му,тя не е задължителна за съдилищата ,в каквато насока са произнасянията на СЕС и ВКС,а присъденото на адвокат Димитров възнаграждение от общо 600 лв.с ДДС е изцяло съобразено с цената на исковете,фактическата и правна сложност на делото и извършената от пълномощника на ищцата процесуална дейност.

В частната жалба е направен анализ на практика на СЕС,като в тази връзка е заявено оплакване,че БРС не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение,не е преценил положения от адвоката труд,който обхваща не само правните и фактическите действия,извършвани в хода на производството,но и чисто административнотехническата дейност за организиране на делото,за която съдът е подпомаган от административен персонал,а адвокатът извършва сам или калкулира във възнаграждението си пропорционална част от възнаграждението на ангажираните от него служители.Изтъква,че следва да се вземе предвид,че генерираните от адвоката приходи,следва да са достатъчни за да покрият наемна цена на помещение за работата му;разходи за комунални услуги и поддръжка на наетото помещение;периодични месечни вноски към ВАдС и съответната адвокатска колегия;застрахователна премия по задължителна застраховка

„Професионална отговорност“;достъп до поне една правноинформационна система,който се предоставя срещу заплащане;разход за трудови възнаграждения на персонал;разходи за изпълнение на задължението на адвоката като работодател;разходи за счетоводно обслужване;заплащане на осигуровки;заплащане на почистващ персонал;разходи за офис оборудване и канцеларски материали;обучения за 2 повишаване на професионалната квалификация и др.Едва след покриването на тези разходи адвокатът започва да формира печалба,която следва да бъде в размер,равен поне на брутните възнаграждения в съдебната система.

Жалбоподателката препраща и към актуална практика на ВКС – Определение № 3476 от 20.12.2024г.по ч.т.д.№1945/2024г.,в което се приема,че макар съдът да не е обвързан от фиксираните с Наредба №1/2004г.минимални размери на адвокатските възнаграждения и в този смисъл те не са задължителни,няма пречка да изхожда от тях като инструктивни,ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения,съответно подлежащи на актуализиране. Освен това,обективното съединяване на искове ,по всеки от които се осъществява самостоятелна защита,предпоставя завишена правна и фактическа сложност спрямо защитата,ако би била осъществявана в отделни производства. Позовава се на съдебна практика относно определянето на материалния интерес за изчисляване на адвокатското възнаграждение при обективно кумулативно съединени искове.Моли се за отмяна на определението на БРС и присъждане на допълнително възнаграждение на адвокат Димитров по реда на чл.38 ал.2 З Адв. в посочените по-горе размери.

Ответникът по жалбата е изложил становище за неоснователността и,като е посочил,че споделя извършената от БРС преценка относно фактическата и правна сложност на делото и счита,че разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г.не следва да се прилага безрезервно ,а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост. По този въпрос също се позовава на съдебна практика на ВКС и окръжни съдилища.

Прави довод,че при прилагането на разпоредбите на Наредба №1/2004г.съдът следва да изхожда от разумния характер на претендираните разноски,а посочените в Наредбата размери могат да служат само като ориентир при служебно определяне на възнаграждения,без да са обвързващи съда.

Правилно и законосъобразно,в съответствие с утвърдената съдебна практика след постановяване на Решението на СЕС от 25.01.2024г.по дело С438/22 районният съд е приел,че посочените в Наредба №1/2004г.минимални размери на адвокатските възнаграждения не го обвързват при преценката относно определянето на адвокатското възнаграждение на адв.Димитров по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че при преценката относно размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да взема предвид и всички разходи,които адвокатът прави ежемесечно за да осъществява своята дейност. Какво помещение ще наеме адвокатът,дали ще бъде работодател на сътрудници или сам ще осъществява дейността си и в административната и част, какви консумативи ще закупува,какви битови сметки ще заплаща,дали ще ползва чистачка или сам ще почиства кантората си са обстоятелства,неотносими към преценката за справедливия и адекватен размер на адвокатското възнаграждение. Адвокатът упражнява свободна професия и влиза в договорни отношения с клиенти по сключени договори за правна защита и съдействие,по които се договаря и дължимото му от клиента адвокатско възнаграждение. В чл.38 от З Адв.е предвидена възможност 3 адвокатът да окаже безплатна правна помощ на клиент,като получи възнаграждение за труда си ,което му се присъжда от съда, само в случай,че успешно е защитил интереса на клиента си. В случая адв.Димитров е сключил договор за правна защита и съдействие с ищцата Е. Т. П.,представен с исковата молба,който договор е с предмет- подаване на искова молба и процесуално представителство,осъществявано безплатно от адвоката,тъй като клиентът е материално затруднено лице.В тази хипотеза адвокатското възнаграждение се определя от съда по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв.

На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството,че адвокат Антоний Димитров е бил ангажиран от Е. Т. П. да я представлява по няколко искови производства с предмет прогласяване на недействителността на договори за потребителски кредити и клаузи от тях досежно договорната лихва,както и връщане на надплатени суми – гр.д.№2677/2024г.по описа на БРС и в.гр.д.№1903/2024г. по описа на БОС;гр.д.№2757/2024г.по описа на БРС и в.ч.гр.д.№ 741/2025г.по описа на БОС/производство по чл.248 ГПК/ и настоящото в.ч.гр.д.№ 962/2025г.по описа на БОС също по чл.248 ГПК за изменение на решение по гр.д.№3406/2024г.по описа на БРС в частта за разноските. Споровете имат сходство както от фактическа,така и от правна страна,вкл.и по правната аргументация,а предявените искове са с идентични правни основания. При съобразяване на тези обстоятелства и предвид факта,че настоящото дело е трето поред,въззивният съд намира за правилна преценката на БРС,че настоящият спор не е в висока с фактическа и правна сложност. Делото е приключило в едно съдебно заседание,не са събирани допълнително доказателства. По отношение на иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 480 лв.с ДДС надхвърля повече от два пъти цената на иска.Този иск е с много ниска фактическа и правна сложност,а уважаването му е следствие от уважаване на иска с правно основание чл.26 ЗЗД вр.с чл.22 ЗПК ,при установяване на факта,че претендираната сума е действително надвнесена от ищцата.

По гореизложените съображения БОС намери,че частната жалба на Е.

П.,подадена чрез адв.Димитров срещу определението на БРС,с което е оставено без уважение искането на адв.Димитров за изменение на решението,постановено по делото в частта за разноските и увеличаване на размера на присъденото по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв.в полза на адв.Димитров адвокатско възнаграждение по двата уважени иска до посочените в Наредба №1/2004г.минимални размери- 1008 лв.с ДДС и 480 лв.с ДДС следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горните мотиви Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба,подадена от адв.Антоной Димитров от САК в качеството му на пълномощник на Е. Т. П.-ищец по гр.д.

№ 3406/2024г.по описа на БРС срещу Определение №1111 от 4

19.02.2025г.,постановено по гр.д. №2727/2024г.по описа на БРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на Решение №789 от 09.04.2025г., постановено по гр.д. № 3406/2024г. по описа на БРС в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5