Определение № 1272 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1272 гр. Варна, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100500267 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Г. С., ЕГН **********, срещу Решение №4219/25.11.2025г. по гр. дело №14683/2023г. на ВРС, 43 състав, с което на осн. чл.108 от ЗС:

- е прието за установено спрямо ответницата В. Г. С., че ищецът Ч. Г.

С., ЕГН**********, е собственик на реална част от самостоятелен обект с идентификатор №***528.4.3, по КК и КР на гр. Варна, с адрес: гр. Варна, район „Одесос“, ул. „***“ №25, находящ се в сграда с идентификатор ***528.4, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***528 по КК и КР, с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект, брой нива на обекта: 1, с площ от 65 кв.м, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта - няма, над обекта - с идентификатор ***528.4.1, с площ на реалната част – 8 кв.м, находяща се в южната част на самостоятелния обект с идентификатор ***528.4.3 и с вход откъм двора, която реална част е повдигната в жълт щрих на схема към СТЕ, приложена на л.197 от делото на ВРС, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението на ВРС;

- е осъдена В. Г. С., ЕГН **********, да предаде на Ч. Г. С., ЕГН**********, владението върху същата описана реална част от имот, находяща се в южната част на самостоятелния обект с идентификатор ***528.4.3 и с вход откъм двора, която реална част е повдигната в жълт щрих на схема към СТЕ, приложена на л.197 от делото на ВРС, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и 1 постановено при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Ищецът е следвало да предяви иска си срещу останалите собственици на обекти в сградата или поне срещу тези от тях, които биха могли да ползват процесното помещение. Макар В. С. да не оспорва, че Ч. С. е собственик на СОС с №***528.4.3 по КК, спорната реална част / складов обект попада извън придобития от ищеца имот с делбеното решение. Въпреки вписванията в КП, на място не се касае до реална част от имота на ищеца, при наличие и на отделни входове за двата обекта. Недоказано е В. С. да ползва и владее склада с площ 8 кв.м. – няма такова признание от нея, не са налице и доказателства за това. В сградата в момента има и други собственици освен страните С.и. Моли се по същество за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред ВРС, че спорната реална част с площ 8 кв.м. е част от собствения на Ч. С. по делбеното решение СОС с №***528.4.3 по КК, а не отделен обект. Видно от отговора на исковата молба и позицията на ответницата в о.с.з. пред ВРС, че тя оспорва правата на ищеца върху процесната реална част. Доказано е по делото, че В. С. я ползва неоснователно. Налице са предпоставките на предявения иск. Моли по същество за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Първите пет (по последователност на поставянето им в жалбата) въпроси са били предмет на приетата СТЕ пред ВРС, при което искането за експертиза относно тях пред ВОС по същество съставлява такова за повторна по смисъла на чл.201 от ГПК. Но приетото пред ВРС заключение не е било оспорено от ответницата, нито е било отправено от нея искане да бъде допусната повторна СТЕ от първоинстанционния съд. Дори в последното о.с.з. пълномощникът на ответницата изрично е заявил, че не иска нова експертиза на въпросите, на които има отговор, а желае само експертно заключение по този въпрос (№3), по който е бил необходим строителен инженер. Ето защо относно въпроси с №№ 1, 2, 4 и 5 (по последователността на поставянето им) не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК.

Различно е обаче положението по въпроса: „с оглед характеристиките му, може ли конструктивно процесният слад (реална част от имот) с площ 8.3 кв.м., да бъде придаден/а към обекта с идентификатор №***528.4.3?“. По този 2 въпрос изобщо няма заключение на СТЕ пред ВРС, тъй като вещото лице е обяснило, че само строителен инженер може да отговори. Така се е стигнало до ситуацията на липса на ангажирани специални знания по допуснат от съда въпрос, която е налице и към момента. В този смисъл е налице пропуск от ВРС, въпреки молбата на ответницата, който при оплакванията в жалбата следва да бъде саниран от въззивния съд.

Последният въпрос в жалбата: „колко обособени обекта има в сградата и кои са собствениците им“, нито е бил поставян пред ВРС, нито е с обоснована пряка връзка към предмета на доказване по делото – характера на спорната реална част / склад – поради което няма причини да бъде поставен на СТЕ.

Други искания няма заявени от страните.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.04.2026г. от 14.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

* НАЗНАЧАВА съдебно – техническа експертиза , вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и с друга необходима му информация, както и след оглед на място и съответни измервания, да даде заключение по въпроса:

С оглед на характеристиките му, може ли конструктивно процесният слад (реална част от имот) с площ от 8.3 кв.м., да бъде придаден/а към обекта с идентификатор №***528.4.3?“

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 130 евро, вносими от въззивницата в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 от ГПК съдът може да приеме за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда доказателства.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И И, което да се призове след внасяне на депозита.

УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи заключението си поне една седмица преди датата, за която е насрочено за разглеждане делото в о.с.з., както и че при невъзможност да изпълни и изготви експертизата по обективни причини следва да уведоми своевременно съда, по арг. от чл.198 от ГПК.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивницата за допускане на 3

СТЕ по останалите поставени във въззивната жалба въпроси с №№ 1, 2, 4, 5 и 6 (по последователност на поставянето им).

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4