Решение № 1 от 07.01.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Шумен, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.-Момова в присъствието на прокурора и М. Й. С. като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243600500512 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на Република България, чрез прокурор при Районна прокуратура – Шумен С.М. срещу решение № 709/25.09.2024 г. по гр.д. № 109/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен в частта, в която искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 10 000 лева.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано по съображения, подробно изложени във въззивната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и отхвърли предявения иск изцяло, алтернативно – да намали размера на така определеното обезщетение и, съответно – размера на присъдените разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Ю. М. А., действащ чрез пълномощника адв. М. П. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Гр.д. № 109/2024 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу 1 жалбоподателя, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното му обвинение от прокуратура по чл.152, ал.1, т.1 и т.2 от НК по ДП № 770/2023 г. по описа на РУ – Шумен, ПП № 3408/2023 г. по описа на ШРП, прекратено на 15.12.2023 г. с постановление № 3408/15.12.2023 г. на ШРП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане и извършените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като с решението си е осъдил Прокуратура на Република България – гр. София, бул. ....... № 2 да заплати на Ю. М. А., ЕГН **********, с адрес за призоваване – гр. Варна, ул. “......” № 26, ет.

1, обезщетение за вреди от дейност на правозащитен орган, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в размер на 10 000 – неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2024 г. до окончателното плащане, отхвърлил е предявения от Ю. М. А., ЕГН ********** срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в останалата му част, до пълния предявен размер от 15 000 лева, за сумата от 5000 лева, като неоснователен и е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на Ю. М. А. сумата от 323.33 лева – разноски в производството, съразмерно уважената част от иска, както и да заплати на адвокат М. И. П. от АК - Шумен, № 1800023097, с адрес – гр. Варна, ул. „......“ № 26, ет. 1, к. 1, сумата от 1 166.67 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Ю. М. А., ЕГН **********.

Решението се обжалва от Прокуратура на Република България в осъдителната му част за сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. В останалата му част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: На 14.08.2023 г. е било образувано ДП № 770/2023 г. по опис на РУ на ОД на МВР – Шумен, по което, на същата дата ищецът е бил разпитан като свидетел и е предал доброволно веществени доказателства, намерени при обиск в дома му. С постановление на прокурор при ШРП от 15.08.2023 г. по посоченото досъдебно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.1 и т.2 от НК, за това, че на 11.08.2023 г., в с. ......., общ. Шумен се съвкупил с лице от женски пол, лишено от възможност за самоотбрана – З.А. И.а, ЕГН ********** и то без негово съгласие, като е употребил за това сила и заплашване. На 15.08.2023 г. на обвиняемия е била взета мярка „ предварително задържане „ по чл.64, ал.2 от НПК, а с определение от № 408/16.08.2023 г. по ЧНД № 1766/2023 г. по описа на ШРС и мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е била потвърдена с определение от 23.08.2023 2 г. по ВЧНД № 433/2023 г. по описа на ШОС. С постановление на прокурор при ШРП от 29.09.2023 г. взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение е била изменена в „подписка“. На 15.08.2023 г. на ищеца е бил назначен служебен защитник, в лицето на адв. М. П. от ШАК и същият е бил разпитан от старши разследващ полицай при РУ – Шумен в качеството му на обвиняем. На 29.09.2023 г. ищецът е бил разпитан пред съд по ЧНД № 55/2023 г. по описа на ШРС. На 10.11.2023 г. на същия е било предявено разследването по ДП № 770/2023 г. на РУ – Шумен. На същата дата старши разследващ полицай при РУ – Шумен е изготвил заключително мнение за прекратяване на ДП на основание чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК. С постановление от 16.11.2023 г. на прокурор при ШРП досъдебното производство е било върнато на РУ – Шумен за извършване на допълнителни действия. С протокол от 12.12.2023 г. разследването по ДП е било предявено на ищеца. На същата дата старши разследващ полицай при РУ – Шумен е изготвил заключително мнение за прекратяване на ДП на основание чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК. С постановление от 15.12.2023 г. на прокурор при ШРП ДП № 770/2023 г. по описа на РУ – Шумен, преписка вх. № 3408/2023 г. по описа на ШРП е било прекратено на основание чл.199 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на данни за извършено престъпление.

От показанията на разпитания по делото свидетел М. А. М. / баща на ищеца / се установява, че след задържането му ищецът изпаднал в стрес, а по време на престоя си в ареста изглеждал изтормозен, прежълтял, отслабнал. Почти не говорел и плачел постоянно.

Когато го освободили от ареста не искал да излиза от дома си в продължение на два месеца, тъй като се срамувал от съселяните си, които след като разбрали за обвинението започнали да му се подиграват. След обвинението започнал да сънува кошмари и да се буди през нощта, което продължавало и досега. Поради тези му неразположения отишъл на лекар, който му предписал успокоителни и лекарства за сън. Понастоящем продължавал да се въздържа да излиза в селото, тъй като се притеснявал и се страхувал от реакциите на хората.

По тази причина и за да се отърси от негативните емоции, през два месеца ходел да работи в Германия и отново се връщал.

От заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че воденото срещу него разследване е причинило на ищеца значим субективен дистрес, а наложената му марка за неотклонение „ задържане под стража „ и повдигнатото обвинение са предизвикали развитие на психични реакции от групата на Разстройства в адаптацията, като към момента на освидетелстването – 17.05.2024 г. е налице като цяло невъзстановена адаптация в обичайната среда в рамките на Протрахирана депресивна реакция.

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Според закона и трайната съдебна практика, възникването отговорността на Държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило наказателното производство. Тази отговорност е следствие от задължението на Прокуратура да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и задължението й да доказва и установява в хода на съдебното производство 3 виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице. Когато основателността на обвинението не е доказана по предвидения за това ред, то тогава действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни и това е основание за възникване гаранционната отговорност по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ. Отговорността на Държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на Държавата, чиято отговорност е безвиновна.

Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, цялото предприето срещу него наказателно преследване е неправомерно, включително задържането му, дори то да не е било отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи е налице деликтът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение. Въз основа на горното, в трайно установената си практика съдилищата приемат, че отговорността на Прокуратура обхваща всички онези вреди, които са търпени от момента на привличане на лицето като обвиняем до окончателното му признаване за невиновен. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите на прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването, осъществявано от разследващите органи и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите органи и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не.

Според изричните разпоредби на чл.4 и чл.5 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

Ищецът по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дължи да установи при условията на пълно и главно доказване вида и размера на претърпените от него вреди и, че те са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно преследване, за което е бил оправдан или по отношение на което производството е било прекратено на посочените в закона основания.

Според приетото с ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, по иска за обезщетение на 4 неимуществени вреди от незаконно обвинение (чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ) съдът определя обезщетението по справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. Понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите към решението си, обаче съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението. Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се 5 отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, или други специфични увреждания, с оглед на конкретни обстоятелства, те трябва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска и ответникът да има възможност да отговори, а съдът – да събере доказателства.