Решение № 406 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100507599 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение №3980 от 28.02.2022 г., постановено по гр. дело № 45513/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ответникът „С.Г.“ ЕООД е бил осъден да заплати на ищеца Ю. Д. Б., на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 3 078 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2020 г. до м. август 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска по чл. 221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 610 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; иска по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 340 лв., представляваща брутния размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г за 11 работни дни, със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като неоснователни, както и предявеният от ответника насрещен осъдителен иск по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата от 3 206,36 лв., представляваща невъзстановени от работника – ищец служебни аванси за периода от 05.05.2020 г. до 17.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в частта, в 1 която са отхвърлени исковете по чл. 221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 610 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 340 лв., представляваща брутния размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г за 11 работни дни, със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излага становище за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено, доколкото не са били представени доказателства за достигане на волеизявлението на работника по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ до работодателя.

Заявява, че изявление за прекратяване на договор може да се прави с исковата молба. Предвид изложеното моли съда да отмени решението в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ и да постанови решение по съществото на спора, с което да ги уважи.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът по въззивната жалба – „С.Г.“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като неоснователна и необоснована. Излага становище, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, обосновано и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3 078 лв. за неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2020 г. до м. август 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, иск с правно основание по чл. 221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 610 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 340 лв., представляваща брутния размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г за 11 работни дни, със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ответникът „Саларс Груп“ ЕООД, е предявил насрещен иск с правно основание по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата от 3 206,36 лв., представляваща невъзстановени от работника – ищец служебни аванси за периода от 05.05.2020 г. до 17.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

2

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен безсрочен трудов договор № 15 от 13.02.2020 г., по силата на който същият се е задължил да полага труд на длъжност „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“, а ответникът да заплати месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв. Заявява, че работодателят не му е заплатил нито едно трудово възнаграждение, поради което на 01.09.2020 г. е подал едностранно писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

327, ал.1, т. 2 КТ. Поддържа, че заповедта на работодателя на основание чл.

325, ал.1, т. 1 КТ, която му е била връчена по електронен път, е била съставена много по-късно и без да са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и при липса на молба или изявление от негова страна в този смисъл. На следващо място, твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му е било изплатено и обезщетението за 11 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 340 лв., както и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието по чл. 221 КТ в размер на 610 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – „С.Г.“ ЕООД е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от ищеца, като навежда довод, че трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ съгласно представената от ищеца Заповед № 1/01.09.2020 г., получена от ищеца, предвид което оспорва и иска на ищеца за обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 610 лв. по чл. 221 КТ като неоснователен. Твърди, че претендираните от ищеца месечни трудови възнаграждения са изплатени лично на работника, което се потвърждавало и от проверка, извършена от Инспекцията по труда на 31.05.2021 г.

На основание и в срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил насрещен иск за заплащане на сумата от 3 206,36 лв., представляваща невъзстановени от работника – ищец служебни аванси за периода от 05.05.2020 г. до 17.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С молба вх. № 98807/30.11.2021 г. ищецът по насрещния иск е уточнил, че предявява иска на договорно основание за периода от 24.04.2020 г. до 19.06.2021 г. Поддържа, че служебните аванси са били предоставени на работника за разходи за гориво и пътни такси по време на командировки в чужбина при управление на товарен автомобил с рег. № СА 4282НВ. Твърди, че получените служебни аванси е следвало да бъдат отчетени до началото на следващия курс на работника.

Със становище вх. № 116240/29.12.2021 г. работникът-ищец е уточнил, че не може да възстанови изпратеното по електронен път писмо до работодателя на основание чл. 327, ал.1, т, 2 КТ, поради което отправя такова изявление с предявената искова молба. С отговора на предявената от ответника насрещна искова молба, е оспорил предявените искове, както и твърдението, че са му били предоставени служебни аванси. Излага становище, че предоставените суми касаят плащания за дневни и квартирни 3 разходи, дължими съгласно §3 от ДР на Постановление № 133 от 14 юли 1993 г.

Видно от приложените по делото писмени доказателства – Лиценз № 19016 от 23.03.2018 г. за международен автомобилен превоз на товари, издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с валидност до 22.03.2028 г. ответното дружество – „С.Г.“ ЕООД е юридическо лице, което упражнява дейност по извършване на международни превози на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно обстоятелството, а и се установява от приложеното по делото писмено доказателство – трудов договор № 15/13.02.2020 г., че страните са сключили безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът, в качеството си на работник се е задължил да положи труд на длъжност „шофьор“, а ответникът, в качеството си на работодател – да му заплати съответното месечно трудово възнаграждение.

Приложена е заповед №1/01.09.2020 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, за която не са налице данни да е връчена на работника, но доколкото същата е представена от ищеца-работник с исковата молба, следва да се приеме, че заповедта е била сведена до знанието му към момент, предхождащ датата на подаване на исковата молба.

А и самият ищец посочва, че същата му е била връчена по електронен път, което представлява признание за неизгоден факт. Към кориците на делото са приобщени и писмени доказателства – Протокол от 31.05.2021 г. за извършена проверка от Главна инспекция по труда, която е приключила с предписание за отстраняване на констатирани нарушения от страна на работодателя и допълнително споразумение към трудов договор № 11 от 01.05.2018 г., сключен между ответното дружество, в качеството му на работодател и лицето С.Л.Г., в качеството му на работник, които писмени доказателства нямат относимост към предмета на настоящия спор и следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е неоспорена от страните и се кредитира и от настоящата съдебна инстанция като компетентно и обективно изготвена, съгласно която нетният размер на дължимото трудово възнаграждение на работника за процесния период от м. февруари 2020 г. до м. август 2020 г. е в размер на 3 100, 45 лв., за която сума не са представени ведомости за заплата за изплащане и получаване на сумата лично от работника Ю. Б.. Съгласно заключението на вещото лице, на работника се полага обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за 11 дни в размер на 319,52 лв. Относно дължимото обезщетение на основание чл. 221 КТ за срока на предизвестието, е дадено становище, че възлиза на 610 лв., като вещото лице е констатирало, че в предоставена от Национална агенция по приходите справка липсва информация за плащане на сумата. По отношение на претенцията на ищеца по насрещния иск за връщане на предплатени служебни аванси вещото лице е изразило становище, че не може да се установи дали претендираните суми са били предоставени на 4 работника през процесния период.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. Предмет на въззивната проверка е първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 221 КТ и чл. 224 КТ. В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 610 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 340 лв., представляваща брутния размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г за 11 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.