Решение № 3942 от 02.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1693/2021
- Вид
- Решение № 3942
- Подписан
- 02.10.2023
- В сила
- 29.12.2023
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.477 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3942 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330101693 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 498, ал.3 КЗ.
Ищецът „Стил 89“ ЕООД твърди, че на ***г. на първокласния път *** в посока към гр. ***, в района на петия километър, настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „***“, мод. „***“, рег. № *** и влекач марка „***“, мод. „***“, собственост на ищеца. Виновен за произшествието бил водачът на автомобила „***“.
Тъй като за автомобила „***“ имало застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството ответник, ищецът подал заявление за обезщетяване на нанесените на влекача повреди, които били описани от застрахователя. По образуваната преписка ответникът заплатил обезщетение в размер на 812,12 лв., което било несъответно на понесените вреди, тъй като те го надвишавали с 2000 лв. Предвид това се иска да бъде осъдено дружеството застраховател да заплати допълнително обезщетение в размер на 500 лв., претендирано като част от общо дължимата за вредите допълнителна сума – 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
В хода на производството съдът е допуснал изменение по чл.214 ГПК, с което ищецът е увеличил претенцията си до 2362,38 лв., като е посочил, че това е пълния размер на допълнително дължимото обезщетение и претенцията не следва да се разглежда като частична / лист 127 и 139/ .
Ответникът „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена 1
Иншурънс груп“ ЕАД оспорва наличието на произшествие, както и механизма на настъпването му. Отрича, че са налице обстоятелства водещи до основание за изплащане на обезщетение.
Съдът намери за установено следното:
На ***г. около 15,58 часа на първокласен път ***, преди включване от разклон към път***, зоната на км. *** / на излизане от *** в посока ***/ настъпило пътнотранспортно произшествие. При него лек автомобил "***" с рег. № ***, управляван от М.С., след като спрял на попътен знак Б2, потеглил без да пропусне движещия се по пътя с предимство товарен автомобил "***" с рег. № ***, управляван от свидетеля М.
Д.. В резултат на това настъпил удар в предната част на л.а. "***" и предната дясна част на т.а. "***".
Така описаният механизъм на настъпилото произшествие съдът намира за безспорно установен от съставения протокол за ПТП №*** от ***г. /лист 100/ , показаният на свидетеля М. Д. /лист 103/ и от точка първа на заключението на съдебнотехническата експертиза / лист 124/ .
В резултат от удара върху товарния автомобил настъпили повреди, които били описани по образувана при ответника преписка и засягали както следва: десен преден фар за мъгла - за подмяна; преден долен ъглов панел - за подмяна и боядисване; мрежа в ъглов десен панел - за подмяна; преден десен подкалник от ПВЦ - за подмяна; калник преден десен, горна част - за подмяна и боя; греда между роговете за - за подмяна; предна дясна конзола на преден десен подкалнник - за ремонт; десен преден тас - за подмяна / лист 58 и 59/ .
Установява се, че водачката на лекия автомобил "***" - М.С. била призната за виновна в извършване на административно нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, поради което й било наложено наказание глоба с постановление №*** от ***г. на ОДМВР гр. *** / лист 87/.
Към момента на ПТП за автомобила "***" е имало сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по полица № *** с покритие от ***г. до ***г., издадена от дружеството ответник /лист 61/. По повод на подадено от ищеца уведомление от ***г. била образувана преписка по щета №*** и определено обезщетение в размер на 812,12 лв. /лист 57/. Не се оспорва от ищеца, че така определената сума му е заплатена.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, стойността на ремонта на повредите върху автомобила на ищеца при използване на оригинални авточасти възлиза на 3661,22 лв. с ДДС. При вариант за ремонт чрез оригинални части от алтернативни доставчици стойността е 3174,50 лв. с ДДС, а при използване на части втора употреба - 2038,81 лв. с ДДС /лист 125/ . При направена справка вещото лице е установило, че най-ниската стойност на същата марка товарен автомобил е 15500 лв., 2 поради което ремонтът е икономически изгоден и не е налице тотална щета / т.4 на заключението/. Според експерта влагането на алтернативни части за пълно възстановяване на увредената вещ в оригиналното й състояние е технически неосъществимо. При този вариант е възможно само моторното превозно средство да бъде върнато в състояние за нормална и безопасна експлоатация.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Според чл.477 ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено настъпването на пътнотранспортното произшествие от което са произлезли вредите. То е предизвикано по вина на лицето управлявало лекия автомобила "***", което в нарушение на правилата за движение е отнело предимството на товарния автомобил. Следователно са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, които ангажират отговорността на деликвента за вредите. Тъй като тази отговорност е застрахована от дружеството ответник, то пострадалото лице има право да претендира вредите пряко от него.
В случая застрахователят е изплатил обезщетение, което означава, че в производството пред него е приел, че е налице застрахователно събитие в обхвата на сключената застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Предвид това съдът намира за нелогични оспорванията на ответника свързани с възникването на ПТП, неговият механизъм и вината на дееца.
Спорен между страните е размерът на определеното от застрахователя обезщетение за вредите, за което ищецът поддържа, че е недостатъчно.
С оглед заключението на експертизата за стойността на средствата необходими за ремонта на вещта, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна, тъй като разходите за ремонт, дори ако бъдат изцяло използвани части втора употреба -2038,81 лв., значително надвишава размера на заплатеното от ответника обезщетение. От друга страна, поради извода на експертизата, че влагането на части втора употреба, не би възстановило вещта в оригиналното й състояние, съдът намира, че размерът на вредите 3 възлиза на 3174,50 лв., колкото е сумата необходима при използване на оригинални части от алтернативни доставчици. При приспадане на вече заплатеното от дружеството ответник обезщетение - 812,12 лв., размерът на дължимата от ответника допълнителна сума следва да се определи на 2362,38 лв.
Ето защо съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като върху обезщетението се присъди и законната лихва от датата на исковата молба.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 645 лева от които: 90 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за експертиза и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл. Позинтано №5 да заплати на "Стил 89" ЕООД ЕИК 202657687 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 188, вх. Г, ет.2, ап.4, на осн. чл. 498, ал.3 КЗ, сумата 2362,38 лв. /две хиляди триста шестдесет и два лева и 38 ст./, представляващи обезщетение за имуществени вреди над доброволно заплатените от ответника преди завеждане на иска 812,12 лв., дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица № *** с покритие от ***г. до ***г., които вреди са резултат от ПТП настъпило на ***г. и констатирано с Протокол №*** от ***г. на ОД на МВР - ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл. Позинтано №5, да заплати на "Стил 89" ЕООД ЕИК 202657687 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.188, вх. Г, ет.2, ап.4 сумата 645 лв. /шестстотин четиридесет и пет/, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4