Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1226 от 27.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1646/2023
Вид
Решение № 1226
Подписан
27.11.2023
В сила
19.09.2024
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Бургас, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501646 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 295/28.06.2023 год. по гр.д.№ 1129/2021 год. по описа на Несебърския районен съд:

- е отхвърлен предявения от М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к.

Л., блок *, вход *, етаж *, иск против М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р.

№ *, община Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, за признаване за установено по отношение на М. М. А., че М. К. Ж. е собственик на Сграда с идентификатор *** /седемдесет и три хиляди петстотин седемдесет и едно точка петстотин и едно точка двеста осемдесет и девет точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Тънково, община Несебър, одобрени със Заповед РД-18-23 / 07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение, засягащо сградата е 25.06.2021г., адрес на сградата: село Т., улица М. Д. № *; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; застроена площ 39 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, предназначение: Друг вид сграда за обитаване, и за осъждането на М. М. А. да му предаде владението върху имота.

- е осъден М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община 1

Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, да премахне изградената в североизточната част на собствения му поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: село Тънково, улица М. Д. № *, разположена на северната и източна регулационни линии – обслужваща постройка с търговско предназначение, съдържаща търговски обект и автоработилница.

- е осъден М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, да премахне преграден тухлен зид от три части с височина 150 см., изпълнен от керамични блокове с дебелина 12 см., започващ от североизточния ъгъл на двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***, продължаващ перпендикулярно на север с дължина 265 см., после успоредно на жилищната сграда с дължина 288 см. и отново перпендикулярно в посока север с дължина 413 см., като достига до северната имотна граница на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: село Тънково, улица М. Д. № *, община Тънково, както и преградите от метални колове и телена мрежа, ограждащи бетонните настилки около жилищната двуетажна сграда с идентификатор *** от север и частично от запад.

- е отхвърлен предявения от М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л., блок *, вход *, етаж *, иск за осъждане на М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, да премахне извършените пристрояване и надстрояване на сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: село Тънково, улица М. Д. № *, община Тънково, поради прекратяване след предявяване на иска на неоснователните действия, с които пречи на упражняването на правото на собственост.

- са отхвърлени предявените от М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л., блок *, вход *, етаж *, искове за осъждане на М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, да премахне: по-ниската постройка, разположена в югозападната част на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: село Тънково, улица М. Д. № *, община Несебър, на границите му със съседните поземлени имоти с идентификатори *** на запад и *** на юг, изпълнена с тухлени стени и профилна ламарина за покривна конструкция, както и всички огради, разположени вътре в поземления имот.

Осъден е М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община Несебър, да заплати на М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л., блок *, вход *, етаж *, сумата в размер на 1 440 лв. представляваща част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния 2 претендиран размер на разноските от

4 385 лв. претенцията е отхвърлена.

Осъден е М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л., блок *, вход *, етаж *, д а заплати на на М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община Несебър, сумата в размер на 2 600 лв., представляваща част от направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на разноските от 3 600 лв. претенцията е отхвърлена.

1.Подадена е въззивна жалба от ищеца М. К. Ж. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Атанас Тасков-АК-Хасково, срещу решението В ЧАСТИТЕ, с които е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС и е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС относно претенцията за премахване на постройката в югозападната част на дворното място.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните от ищеца части е неправилно като незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд е пренебрегнал сочената от ищеца съдебна практика на ВКС според която собствеността на допълващото застрояване следва правото на собственост на основното застрояване, а не на дворното място. Сочи се, че сградите на допълващо застрояване, които нямат технически характеристики за да бъдат обособени в самостоятелен обект са прилещажи към сградата на основно застрояване, като самостоятелно не могат да бъдат придобити и по давност. Цитирана е практика на ВКС.

Оспорен е извода на съда, че процесната постройка по чл.108 от ЗС е придобита валидно от ответника в качеството й на обособен обект. Твърди се, че както сочените характеристики на постройката от вещото лице по приетата по делото експертиза, така и приетото с ТР 3/28.06.2013 год. по ТД 3/2014 год. на ОСГК, фактически и юридически опровергават извода на съда за нейната самостоятелност. Оспорен е извода на районния съд за валидност на сделката по придобиване на процесния имот от ответника, като се твърди ирелевантност на обстоятелствата относно поредността на изграждане на постройките в процесния поземлен имот. Твърди се, че съдът неправилно е приложил ТД 5/18.05.2017 год. по ТД 5/2015 на ОСГК. Сочи се, че публичната продан няма отношение към правния статут на продаваните вещи, тъй като не е първично придобивно основание. Твърди се, че неправилно е отхвърлен негаторния иск относно т.н. от съда „тухлен кокошарник“. Твърди се, че изводите на съда в тази част са в противоречие с ТР 4/06.11.2017 год. по ТД 4/2015 год. на ОСГК и ТР №31/84 год. по гр.д.№10/84 год. на ОСГК, като изграждането на постройка в нарушение на градоустройствените правила е достатъчна предпоставка за уважаване на иска, без необходимост да се доказва, че тя пречи на ищеца. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за уважаване на исковите претенции в обжалваните части за и присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от ответника М. М. А. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Петя Шивачева- БАК, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Оспорено е твърдението на въззивника-ищец, че обектът на собственост на ответника е „несамостоятелна постройка на допълващо застрояване“, като се сочи, че в действителност и както е установено по делото, това е еднофамилна жилищна сграда с напълно самостоятелен характер. Твърди се, че собствената на ответника постройка е 3 узаконена към 30.03.2004 год. и отговаря на изискванията за жилище по чл.110 от Наредба №7 от 22.12.2003 год., тъй като е жилищна сграда, а не жилище-апартамент, а в процедурата по узаконяване не са допуснати нарушения. Твърди се правилност на изводите на съда относно годността на постройката да бъде самостоятелен обект на разпоредителни сделки, а цитираната във въззивната жалба съдебна практика е превратно тълкувана от ищеца. Сочи се, че сградата на ответника е построена преди тази на ищеца, че е била годен обект на публична продан през 2014 год. също като самостоятелен обект изграден върху дворното място. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.

2. Подадена е въззивна жалба от ответника М. М. А. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Петя Шивачева- БАК, срещу решението В ЧАСТИТЕ, с които са уважени претенциите на ищеца с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на обслужващата постройка находяща се в североизточната част на поземления имот, преграден тухлен зид от три части с височина 150 см., както и преградите от метални колове и телена мрежа, ограждащи бетонните настилки около жилищната двуетажна сграда с идентификатор ***. Твърди се, че в тези части решението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките за уважаване на негаторния иск. Сочи се, че ищецът не е установил действия на ответника по изграждането на постройката и на ограждащите тухлени стени. Не е установено също, че те пречат на ищеца да използва пълноценно собствената си вещ, като ищецът не е посочил действията, с които ответникът му пречи и ограничава правата му на суперфициар. Сочи се, че процесната постройка е изградена от предишни собственици на терена, а ищецът като суперфициар и собственик на друга постройка в имота, по никакъв начин не е препятстван да ползва собствеността си.

Твърди се, че преградният зид също не е изграден от ответника, че създава допълнителна сигурност за имота и също не пречи на ищеца относно свободния достъп до неговия имот.

Оспорен е извода, че постройката на ответника и зидът създават евентуална опасност от увреждане на постройката на ищеца, като се твърди, че този извод е необоснован, а също е извън заявеното от ищеца по предявения иск. Цитирана е практика на ВКС в която е прието, че дори при неоснователни действия на ответника, но които не създават пречки на собственика, негаторният иск подлежи на отхвърляне. Сочи се, че към момента на придобиване на собствеността от ищеца той вече е бил запознат с фактическото положение в имота и се е съгласил с него. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции. Направено е искане по доказателствата: Да бъде задължена насрещната страна да представи жалбата си до РС „Пожарна и аварийна безопасност“, както и за издаване на въззивника на съдебно удостоверение с оглед снабдяване с административната преписка образувана по жалбата на М. Ж..

В дадения срок е постъпил отговор от ищеца М. К. Ж. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Атанас Тасков-АК-Хасково, в който са изложени съображения за неоснователност на възраженията на ответника. Сочи се, че ответникът е 4 пасивно легитимиран по предявените искове по чл.109 от ЗС, дори да не е изградил постройката и зида, като е достатъчно че поддържа противоправното състояние в имота.

Отделно се сочи, че от доказателствата по делото се установява, че постройката е новоизградена точно от ответника. Сочи се, че в случая по естеството си противоправно изграденото от ответника пречи на ищеца, като е цитирана и съдебна практика. Твърди се, че от събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице се установява наличието на всички предпоставки за уважаване на исковите претенции по чл.109 от ЗС, тъй като ищецът в качеството му на суперфициар има право да изисква да се спазват отстоянията между неговата постройка и другите постройки в поземления имот, като има право да ползва и прилежащия терен, което включва възможността за свободен подход към къщата. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски.