Определение № 307 от 10.02.2025, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Благоевград, 10.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100245 по описа за 2025 година

Производството по т.д.№224/2024г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по искова молба, подадена от С. Р. И., ЕГН **********, гр.Б, против „Ю...

В исковата молба се твърди, че на 30.11.2022г. между С. Р. И. като кредитополучател и „Бклон България“ /чийто правоприемник е „Ю е сключен Договор за потребителски паричен заем, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN – 19691945, по силата на който на кредитополучателя е предоставена в заем сумата от 12 000 лв., при уговорен фиксиран ГЛП - 18.75% и ГПР - 21.32%. Сочи се, че съгласно условията на договора ищцата дължала застрахователна премия в размер на 3 255.84 лв., платима разсрочено с всяка месечна погасителна вноска, както и дължи такса ангажимент в размер на 240 лв., която сума се удържала при усвояване на кредита. Съгласно погасителния план общата стойност на задълженията по кредита е 25 060.56 лв., която сума включвала главница, лихва, такса ангажимент и застрахователна премия, и която следвало да се погаси на 84 месечни вноски по 298.34 лв. всяка. Навежда се, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, изразяващо се в неправилно посочен в договора размер на ГПР, в който като разход по кредита не била включена сумата за застрахователна премия, а същата била изначално капитализирана към главницата. До съда е отправено искане да прогласи за нищожен договора за кредит поради противоречие със закона и неравноправен характер на клаузите на договора.

В молба-уточнение ищцата е декларирала цена на иска в размер на 25 060.56 лв., съответстваща на общия размер на плащанията по договора.

Със свое Определение №7/06.01.2025г. Окръжен съд-Благоевград е приел, че делото не му е подсъдно по правилата на родовата подсъдност, тъй като цената на предявения иск е съизмерима с размера на отпуснатия кредит от 12 000 лв., поради което е изпратил делото по подсъдност на РС-Благоевград, който се явява по-нискостоящия по степен съд спрямо ОСБлагоевград.

При така установеното, и съобразно задължението на всеки съдия-докладчик да извърши самостоятелна проверка за редовност и допустимост на производството, настоящият съдиядокладчик намира, че е налице основание за повдигане на препирня за подсъдност с Окръжен съд-Благоевград, от който му е препратено делото. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.18 от ГПК всеки съд сам решава дали образуваното пред него дело му е подсъдност.

По силата на чл.104, т.4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.

Съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК размерът на цената на иска по искове за съществуване на договор е стойността на договора.

В съдебната практика се приема, че под „стойност на договора“ по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК се разбира „сбора“ от дължимите от кредитополучателя плащания за главница, договорна лихва и други разходи, т.е. общо дължимата сума при коректно изпълнение от 1 страна на кредитополучателя. Прието е, че в „стойността на договора“ не се включват такива задължения, които макар да произтичат от договора, са поставени в зависимост от настъпването на допълнителен юридически факт – неизпълнение на договора, като например вземания за обезщетения, лихви за забава и неустойки /Определение №60389 от 3.12.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№4590/2021г., IV г.о., ГК; Определение №1912 от 8.07.2024г. на ВКС по ч.т.д.№1076/2024г., I т. о./.

В настоящия случай, съобразно твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, и видно от Договор за потребителски паричен заем, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN – 19691945 ведно с Погасителния план към него, за целия срок на договора кредитополучателят дължи плащания на обща стойност 25 060.56 лв., включващи главница в размер на 12 000 лв., такса ангажимент – 240 лв., застрахователна премия – 3255.84 лв., както и договорна лихва. Общата дължима сума по кредита в размер на 25 060.56 лв. съгласно Договора и Погасителния план е платима на 84 бр. равни вноски в размер на 298.34 лв. всяка. Видно е в процесния случай, че още при сключване на договора е известен размера на задължението на кредитополучателя, дължимо от него при коректно изпълнение на договора, а именно сумата от 25 060.56 лв. Доколкото е предявен отрицателен установителен иск, какъвто е искът за нищожност на договор, с който иск се оспорва възникването на вземането, респ. отрича се самото вземане, то цената на иска се определя от стойността на отреченото вземане, определена чрез манифестираната воля на страните – в случая интересът на ищцата е да отрече същестуването на вземането на ответника в размер на 25 060.56 лв., уговорено като обща стойност на плащанията по договора, която сума определя и материалния интерес по делото /Определение №449 от 29.07.2015г. на ВКС по т.д.№1596/2015г., I т. о./.

При предявени установителни искове за оспорване на отделни договорни клаузи се приема, че цената на иска е стойността на недължимите, с оглед оспорените като неравноправни от тях клаузи, суми за такси, лихви и комисионни, за целия срок на договора, като целта е да се установи недължимост на претендираните въз основа на тези клаузи суми /Определение №290 от 8.04.2014г. на ВКС по ч.т.д.№953/2014г., I т. о.; Определение №60300 от 18.08.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№2563/2021г., III г.о./.

В настоящия случай обаче с исковата молба се претендира нищожност на целия договор за кредит, който договор включва и оспорените като неравноправни /с оглед твърденията в исковата молба/ клаузи за такси, застраховки и договорна лихва. С предявения иск се цели да се установи недължимост на всички суми по договора, вкл. на сумите, основани на неравноправните/нищожни клаузи. След като при оспорване на отделните клаузи, стойността на дължимите въз основа на тези клаузи суми се включва в цената на иска, то липсва основание при оспорване на целия договор, т.е. при оспорване на дължимостта на цялата договорена „цена“ /цената дължима от кредитополучателя/, тези суми да не бъдат включвани при определяне стойността на договора. Нещо повече – в практиката на ВКС се приема, че под „стойност на договора“ се разбира оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ. възнаграждение, комисионна, навло и пр./ - Определение №790 от 18.11.2013г. по ч.т.д. №2946/2013г. на ВКС, I т.о. В цитираното определение е прието, че при определяне цената на иска следва да се съобрази възмездния характер на договора, респ. договорената между страните цена, която насрещната страна плаща за придобитото от нея право, в случая – кредитополучателят е получил сумата от 12 000 лв. срещу дължима от него цена от 25 060.56 лв., платима разсрочено на вноски. Следва да се отбележи, че дължимата цена отразява и т.нар. общи разходи по кредита на потребителя. В чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая е видно, че заплащането на застрахователните премии, договорните лихви и таксите са изначално известни на кредитора 2 и изрично са посочени като дължими за целия срок на договора, образуващи месечните анюитетни вноски. Цената на иска иска изрично е посочена от ищцата в исковата молба /молба-уточнение/, в съответствие с чл.127, ал.1, т.3 от ГПК.

В своята практика ОС-Благоевград също е приемал, че цената на иск за прогласяване нищожност на договор е общият размер на всички плащания - Определение №1096 от 8.10.2024г. на ОС - Благоевград по в.ч.гр.д.№937/2024г.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че РС-Благоевград не е компетентен по предявения иск, а компетентен да се произнесе по същия е ОС-Благоевград.

Налице е основание за повдигане на препирня за подсъдност пред Софийски апелативен съд за решаване на спора и определяне на компетентния съд.

Водим от горното и на основание чл.122 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№245/2025г. по описа на Районен съдБлагоевград.

ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност пред Софийски апелативен съд между Районен съд-Благоевград и Окръжен съд-Благоевград по настоящото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3