Решение № 2097 от 10.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2097 гр. Пловдив, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330203872 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4987481, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на С.

М. М. е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл.

21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на обжалвание ЕФ, като е формулирано искане за неговата отмяна. В хода по същество, процесуалният представител на жалбоподателя изменя искането си, като настоява процесното нарушение да бъде преквалифицирано от такова по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което моли въззивната жалба да се остави без уважение, респективно обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 59276/ 20.07.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 11/ и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ. Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 12.06.2021 г., в 12,58 часа, в път II – 86, км. 19 + 200 посока град Пловдив, при максимална разрешена скорост за движение в извън населено място - 90 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост от 122 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 32 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е С. М. М..

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Автомобилът се намира в центъра на снимката, на нея не се забелязва друго МПС, което да се намира в близост, налице е пълно 2 съответствие между номера, който се вижда на снимката: *** и отразения в ЕФ, поради което противно на възражението в жалбата, по делото не възниква абсолютна никакво съмнение, че нарушението на скоростта е извършено именно с процесния автомобил, а не с друг такъв.

- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай. /Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив/. В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

Противно на възраженията в жалбата от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин и нарушаване на режима на разрешената скорост. На посоченото статично изображение (което както се спомена съгласно чл. 16, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол) изрично е отбелязано, че разрешената скорост е 90 км/час, а установената 126 км/час.

3

В случая макар и да се констатира непрецизност по приложението на чл.

16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч, вместо минус 3% , то посоченият пропуск не рефлектира върху крайния резултат от определянето на установената наказуема стойност на скоростта. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия над 100 км/ч е именно +/- 3 %. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 126 км/ч.

След приспадане на нормативно определения толеранс от минус 3%, който се равнява на 3,78 км/ч се получава стойност на скоростта от 122, 22 км/ч, която правилно е закръглена към по – благоприятния за дееца и математически верен вариант към цяло число - 122 км/ч., която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема. В тази връзка следва да се има предвид, че при преглед на предвидените санкции в чл. 182 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Допълнително следва да се посочи, че дори и закръглянето да беше към по – високото число, а именно – 123 км., то това не се явява релевантно за отговорността на нарушителя, доколкото наказуемото превишение отново би било над 31 км/час и под 40 км/час като приложимата санкционна норма /182, ал.2, т.4 ЗДвП/ и санкция /300 лева/ биха останали непроменени. В този смисъл - Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

4

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г.;

- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата, включително отразено е и изготвянето на дигитална снимка на АТСС.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което наличието на такъв знак не представлява изискване за законосъобразно използване на АТСС според действащото право. В този смисъл - Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив и др.

Основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в ЕФ е дадена неправилна правна квалификация на нарушението. Това е така, доколкото посочената в ЕФ квалификация чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП е относима към нарушаване на специално ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, различно от общите ограничения на скоростта, уредени в чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Същевременно фактите, така както са описани в ЕФ, а именно допуснато от лек автомобил с рег. № *** превишение на общото ограничение на скоростта 5

- 90 км/час в извън населено място сочат, че приложимата правна норма в случая е именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.

На същия извод водят и данните от приложения по делото Протокол по чл.

10 от Наредбата, от който е видно, че контролът е осъществен на път II – 96, км. 19 + 200, по отношение на който пътен участък е важало общото ограничение на скоростта от 90 км/ ч.

Този извод се подкрепя и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, а именно писмо от ОПУ – Пловдив /л. 20 от съд. дело/ и приложената към него извадка от екзекутивен проект за организация на движението, от които се установява, че процесният пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В 26 за въвеждане на максимално допустима скорост на движение. От писмо на ОПУ – Пловдив, находящо се на л. 26 от съд. дело се установява, че процесния пътен участък км. 19 +200 е извън границите на населено място и съответно в района няма поставени табели Д11 и Д12.

Дадената погрешна правна квалификация на деянието в ЕФ обаче не е основание за отмяната му. Това е така, доколкото съгласно задължителните указания на ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г., районният съд разполага с правомощия да преквалифицира извършеното щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е осъществил защитата си.