Решение № 21 от 05.02.2026, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Крумовград, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. В.а като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20255130100080 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. В. Г. срещу ****" ЕООД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит № 436759 от 08.05.2023 г. по ЗПФУР, съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от 1500 лв. при срок за погасяване от 360 дни. Размерът на ГЛП бил 40,15%, а на ГПР 48,44% .

В чл. 3, ал. 2 от договора било уговорено кредитополучателят да предостави обезпечение поръчител или банкова гаранция, като в случай, че не го стори дължи неустойка от 748,14 лв. Общо предвидената за връщане сума по договора с възнаградителната лихва и неустойката била в размер на 2569,92 лв.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като неустойката трябвало да бъде включена в него.

Счита, че е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Евентуално посочва, че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на неустойка са нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № 436759/08.05.2023г. е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, алтернативно поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

1

В даденият му от съда срок ответника чрез юрк. А. Г. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес. Сочи, че няма данни някога да е претендирана неустойка от ищеца Г.. Клаузата за неустойка била недействителна и вече била премахната от договорите. Твърди, че в договора за кредит не е имало клауза за неустойка, докато той е бил активен. Моли съда да отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор по първоначалния иск е предявен и насрещен иск, с който се иска от съда да постанови решение с което да установи, че ответникът по насрещния иск Т. В. Г. дължи на „****“ ЕООД сумата от 750 лева представляваща дължима главница за периода от 04.12.2023 г. до 02.05.2024 г.. Моли, на основание чл.104 от ЗЗД да извърши прихващане между претендирана сума и сумата предмет на първоначалния иск. Претендират и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

В даденият му от съда срок ответника по насрещния иск чрез адв.Р. Р. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че договора за кредит бил нищожен по съображения подробно изложени в исковата молба. На основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят е длъжен да върне само главницата по договора за кредит, без да връща други разходи.Твърди, че не просто е върнал главницата по договора, а дори е надплатил сумата в размер на 278, 28 лв., поради което предявения иск е изцяло неоснователен. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск и да осъди ответното дружество да му плати по него адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК.

Съдът с доклада по чл.146, ал.1 от ГПК е признал за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване възникналото облигационно правоотношение по договор за заем със сключването на 08.05. 2023 г. на договор за потребителски кредит от разстояние № 398885 между "****" ЕООД, в качеството му на кредитор и Т. В. Г., в качеството му на кредитополучател, съгласно който са договорени следните параметри на договора за заем: размер на заемната сума - 1500 лв., платима на 12 броя месечни вноски за срок от 360 дни с последна падежна дата 02.05.2024 г. при ГПР - 48, 44%, фиксиран ГЛП - 40, 15% и обща дължима сума при непредставяне на обезпечение в размер на 2569, 92 лв. и 1821, 78 лв. в случай, че кредитополучателят представи обезпечение. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че съгласно чл.3, ал.1 от процесния ДПК страните по него са договорили задължение на заемателя - потребител в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция в полза на кредитора за заемната сума (1821, 78 лв., от които 1500 лв. - главница и 321, 78 лв. – възнаградителна(договорна лихва) със срок на валидност 30 дни след крайния 2 срок за плащане на задълженията по договора или 2. Две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания:да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "****"ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство.Договорено е в чл.3, ал.2 от ДПК при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, съгласно чл.3, ал.1 от ДПК, че същото ще причини на кредитора вреди, за чието обезщетение се дължи неустойка с размер на 748, 14 лв., начислявана в деня, следващ неизпълнението и се заплаща с погасителна вноска. В чл.4, ал.3 от договора са посочени датите на падеж на месечните погасителни вноски по главница, които са 6 на брой и са включени към първите 6 вноски към погасителния план по договора за потребителски кредит от разстояние № 436759/10 .05. 2023 г.

Ищецът не оспорва получаването на заемната сума в размер на 1500 лв., както и непредставянето на обезпечение по чл.3, ал.1 от ДПК. Установява се, съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че по процесния договор са постъпили 6 вноски в размер на 750 лв. за съответните падежни дати по 125 лв. всяка за главницата и толкова вноски за неустойката или общо сума в размер на 748, 14 лв., според заключението на в.л. по изслушаната съдебно счетоводна експретиза, което не се оспорва в тази част от страните и се кредитира от съда като пълно, обосновано и компетентно изготвено. Първоначално е оспорено от ищеца по първоначалния иск заключението в частта, констатираща, че ако към лихвата по кредита се добави неустойката в размер на 748, 14 лв., разходите по кредита възлизат на 2569, 92 лв. и ГПР съгласно представения погасителен план /погасителен план по т.2 на чл.4, ал.3/,когато разходите по кредита включват лихва и неустойка за непредставено обезпечение, възлиза на 73%, а възлиза на 270%, като впоследствие не оспорва, че същия е 140% по представеното допълнително заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза.

По делото не е представена от ответника методика, таблица или формула, по която годишният процент на разходите (ГПР) е изчислен, съгласно изискванията на Приложение 1 към чл.19 , ал.2 от ЗПК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит №436759 от 08.05.2023 г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е 3 допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 1 500 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 48, 44 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително в по-голям размер, като се има предвид включената неустойка(видно от погасителния план по договора) и той е в размер на 140%. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл съдът констатира, че вземането се основава на нищожен договор за кредит, поради което на основание чл. 23 от ЗПК (и съобразно трайната съдебна практика - т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г., по дело С-714/22, ECLI: EU:

C:2024:263, а така също и Определение № 50116 от 22.02.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. по описа на I търг. отделение на ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 1059 от 24.04.2024 г. по 4 т. д. № 1254/2023 г. по описа на I търг. отделение на ВКС) на възстановяване подлежи единствено чистата стойност на кредита - т. е. усвоената главница в размер на 1500 лева.

По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

В срока за отговор по първоначалния иск е предявен насрещен иск от "****" ЕООД ответник по първоначалния иск, с който на основание чл. 8 от процесния договор за кредит прави нарочно изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от настоящия насрещен иск на ответника Т. В. Г. като на основание чл. 79 от ЗЗД претендира осъждането на същия да заплати на ****" ЕООД сумата в размер на 750 лева представляваща дължимата главница по вноските 04.12.2023 г. - 02.05.2024 г., както и след установяване на тази дължимост, моли на основание чл. 104 от ЗЗД съдът да извърши прихващане между съответната част от тази сума и недължимата сума за неустойка предмет на първоначалния иск в размер на 748, 14 лева. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и ДТ в размер на 148, 28 лева за насрещния иск.