Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13758 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5277/2026
Вид
Определение № 13758
Подписан
25.06.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 и 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 и 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13758 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 132413/27.04.2026 г., подадена от ищеца Г.

Е. Д. чрез адв. А.Д. против определение № 14677/17.04.2026 г., постановено по гр.д.

№ 40 408/2024 г. на СРС, ГО, 161 състав, с което молба вх. № 1735/06.01.2026 г. за изменение на решението и присъждане на разноски до пълния претендиран размер в полза на ищеца е оставена без уважение.

Излага се в жалбата, че разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален, ако нарушителят бъде осъден да възстанови само малка част от разноските за адвокат. Сочи, че са заведени два иска, а не един. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА до пълния претендиран размер от 752,21 евро.

Подаден е отговор на частната жалба от ответника “Фератум България“ ЕООД Ответникът по жалбата сочи, че същата е неоснователна.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV E въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя и ответника по жалбата, приема следното.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В конкретния случай първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с искане от ищеца по делото за присъждане на разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК от ищеца.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните.

Производството по гр.д. № 40 408/2024 г. на СРС, ГО, 161 състав е образувано по предявени от Г. Е. Д. против “Фератум България“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит и иск по чл.

1

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 2 359,96 лв. – недължимо платена сума над чистата стойност на кредита. Ищецът е представляван от адв. А.Д. по линията на безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представен е договор от 24.06.2024, в който са декларирани съответните обстоятелства. Представен е и списък по чл. 80 ГПК от ищеца, според който се претендира възнаграждение от 1 471,20 лв. с вкл. ДДС. С решението исковете са уважени и ответникът е осъден да заплати на адвоката на ищеца по чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 518,40 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. С молба от 06.01.2026 г. ищецът е поискал присъждане на възнаграждение до пълния претендиран размер. С обжалваното определение искането е оставено без уважение.

Видно от договор от 24.06.2024 г. между ищеца и адвоката е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – материално затруднено лице. В хипотезите на чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя размера на възнаграждението по НМРАВ.

Цената на иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, определена по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, възлиза на размера на отпусната в заем сума. В този смисъл е Определение № 134 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., ТК, според което определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 от ГПК, която съвпада със стойността на договора. Стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена. Предмет на договора за кредит е отпусната в заем сума, която е била предоставена на кредитополучателя за разпореждане. Макар върху нея да са евентуално начислени акцесорни вземания по договора за кредит, то те не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно в цена на иска. Разпоредбите на чл. 19 и 23 ЗПК са с материалноправен характер. В случая е предявен иск за нищжоност на клауза. В заем е отпусната сумата от 2 000 лв.

Цената на иска по чл. 55 ЗЗД възлиза на 2 359,96 лв. Следва да се посочи, че в случая не е било належащо за постигане на целения резултат завеждането като отделен на иска по чл. 26 ЗЗД, доколкото по иска по чл. 55 ЗЗД подлежи на изследване дали е налице основание за ответника да задържи сумата вкл. поради нищожността на клауза от договора за кредит.

СРС е определил възнаграждение от 518,40 лв. чрез пресмятания за стойност на адвокатския труд на час.

Настоящият състав намира, че следва да се определи възнаграждение според фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия. В случая са заведени два иска/ като изследването на валидността на клаузата на договора се следва и по иска по чл. 55 ЗЗД/, по делото е изготвен доклад по чл. 140 ГПК и са проведени две съдебни заседания; изслушано и прието е заключение на съдебно счетоводна експертиза. Отлагането за второ с.з. е било единствено поради експертизата. Ищецът не е бил представляван на двете проведени съдебни заседания.

Съгласно НМРАВ минималният размер на възнаграждението би бил в размера, определен от СРС. Съдът намира, че размерът на дължимото възнаграждение в полза 2 на адвоката на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА не надхвърля определената от СРС сума от 518,40 лв., вкл. при съобразяване на практиката на СЕС по съединени дела С427/16 и С-428/16.

Мотивиран от изложеното, съдът

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14677/17.04.2026 г., постановено по гр.д. № 40 408/2024 г. на СРС, ГО, 161 състав.

.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3